3 Февруари, 2009

Премиерата на президентския труд ще бъде в сряда, но не в софийска книжарница, а в Москва. И не на български, а на руски език. Размислите на държавния ни глава ще представи лично титулованият от незнайно коя фондация академик Евгений Примаков. Така залпово ще бъде даден стартът на годината на България в Русия.
Всичко  звучи много вълнуващо, но да размишляваш глобално в състояние на тотална криза, си е истински лукс. То има вкус на пируване по време на чума.  Лошото усещане  ни обсебва, защото разчитаме в помпозната визита поредица от притеснителни знаци.
Тя става факт само дни след газовата окупация на страната ни от Русия и милионните инкасирани загуби за икономиката на България. На пук на стопанската логика, индустриалците ни, които до вчера хленчеха за спряното синьо гориво и искаха компенсации, днес вече са се наредили стройно  редом до министри-социалисти в делетацията на президента. Той пък странно защо е решил да промоцира първо книгата си на езика и в столицата на Путин. Вероятно съветнците са му внушили, че от тези имперски ширини ще бъде по-силно чут и разбран в Европа и България.
Истината обаче е, че днешните отношения между  братушките и страната на розите, не са се променили от времето на Живков и Брежнев, и много приличат на любовта между братя Галеви и дупничани. Схемата е проста – „феодал – васали – крепостни”. Затова на руснаците изобщо не им пука и няма да бъдат заинтригувани от това, как изглежда България в глобалния свят. Друг е въпросът дали президентът Първанов ще покаже верния образ на страната ни и дали той съвпада със собствените ни представи и тези на Европейския съюз.
Домашното ни огледало през погледа на националните медии е доста мрачно – 140 милиона  евро по програма САПАРД остават замразени за България, границата ни с Гърция от дни е блокирана от чакащи тирове, стотици остават всеки ден безработни, заради икономическата криза, крадци застреляха търговец в Златица, пред погледа на 11-годишно дете, осем антимафиоти са разследвани за умишлено умъртвяване на бандита Куцара, криминалната престъпност е като лавина, храните ни са пълни със сурогати, престъпността и мафията са блокирали МВР и съдебната система, от март в София тръгва нова криза с боклука, и така нататък и така нататък.
В Европа пък са пропищяли от родни джебчии и сутеньори, показват ни като тоалетна, не искат да ни дават пари за развитие на стопанството защото ги крадем, а някои от престъпниците са в компанията на управляващите.
Сигурно президентът Георги Първанов не е видял така България в глобалните си размишления. Истината обаче ще лъсне при другата премиера на книгата му, но на роден език и европейска земя.

Владо Христов