18 Юни, 2007

Елизабет Дафинова

Утре е денят Х за парламентарната група на НДСВ. В 13 ч. 52-та депутати на Негово Величество ще седят и със свито сърце ще очакват „царската милост” – в буквален и преносен смисъл. След двуседмично голямо (жълто) мишкуване, писане на остри декларации, смекчаването им в последствие, подписи и оттегляне на подписи, бясно писане на SMS-и - ще настъпи часът на развръзката.

Всичко започна от вечерта на 3 юни, когато след невлизането на Пламен Панайотов в Политическия съвет, двамата министри Николай Василев и Даниел Вълчев гръмко алармираха за манипулации и дори фалшификации на избора. Техния „сигнал” бе подет на следващия ден от парламентарната група, во главе с нейното ръководство. Юристите един през друг заобясняваха, че документите от Третия извънреден конгрес на НДСВ са юридимески неиздържани, има груби нарушения и не бива да се внасят в съда, защото няма да бъдат регистрирани. От което пък следваше, че няма избрано ново ръководство и старото трябва да продължи да „господства” поне още година – до свикването на редовен конгрес. Юридическото лоби всъщност, което на форума де факто бе отстранено от властовите позиции в партията, отказваше да приеме царската воля за тази промяна. И понеже няма как да обвини за изпадането си от каруцата лидера, който беше преизбран единодушно от делегатите, се нахвърли стръвно върху царския фаворит – Милен Велчев. Като по този начин хем демонстрираше лоялност към Величеството, хем го уязвяваше жестоко. В други случаи фаворитът можеше и да послужи за гръмоотвод, за да се успокои положението, но не и в този случай – защото новото ръководство беше формирано по изричното желание и личната воля на Симеон Сакскобургготски. (Между другото, тук можем да припомним, че подобна роля на гръмоотвод изигра самият Пламен Панайотов в миналия парламент. Тогава той беше любимец на царя и заемаше поста председател на ПГ на НДСВ. И когато жълтата група се разбунтува, и беше на ръба на разцеплението, премиерът и партиен лидер Сакскобургготски й прати за шеф доста по-диалогичния и компромисен Станимир Илчев, а Панайотов прибра при себе си в МС.)

Точно в разгара на еуфорията от обиди и нападки, царят предприе първия изненадващ за депутатите си ход – замина за Германия на частно посещение. С което даде възможност страстите да се уталожат, някои „блудни синове и дъщери” да размислят и да се покаят. Което и стана. Част от подписалите „кървавата” първоначална декларация заоттегляха подписите си, заоправдаваха се, че са били подведени, мислели, че подписват документ за оставане в коалицията и пратиха трогателни SMS-и на когото трябва. Те със сигурност ще бъдат помилвани. (И пак една реминисценция – в 39-ото НС пак имаше една „бунтовна” подписка на Стела Банкова и Елка Анастасова. И пак така част от подписалите се заоттегляха подписите си и заобясняваха почти със сълзи на очи в парламентарните кулоари как вероломно са подведени. И бяха наградени за покаянието си – Христина Петрова отиде посланик в Казахстан, а Мариус Цаков в момента е зам.-областен управител на София-област.) Когато се завърна от Германия, царят продължи да мълчи и да опъва нервите на депутатите си, както и да не привиква никого за разговор. Той вече беше направил това преди отпътуването си, беше подал нужните знаци.

Междувременно яростните обвинения за явни манипулации и фалшификации на конгреса, както и исканията на оставки за организаторите му започнаха полека да затихват и да изчезват от медийното пространство. Като ехо остана само твърдението, че има юридически неизправности в конгресните документи и те не бива да бъдат внасяни в съда. Това твърдение като заклинание повтаряха в един и същи ден в началото на миналата седмица пред различни медии Лидия Шулева, Николай Свинаров, Борислав Великов, Борислав Ралчев, Минчо Спасов, Огнян Герджиков...

След което удари гърмът (вторият неочакван ход) – в отговор на „кървавата” декларация Симеон написа „кърваво” писмо. С него сложи край на залаганията кой номер ще мине пред него и кой не. Юридическото лоби разбра, че трябва да играе ва банк – или да се оттегли, спасявайки поне част от достойнството си, или да падне на колене и да приеме царската присъда.

Даниел Вълчев очевидно реши да постъпи по първия начин. В последните си медийни изяви той ясно дава да се разбере, че ще плати за непокорството си с министерския пост. Но това, което прави впечатление е, че вече отбягва темата за манипулации и фалшификации на конгреса, не привежда юридически аргументи, а говори за морал, очевидно искайки да напомни на някого за посланието му от 2001 г. – нов морал в политиката и почтеност във всичко. Освен това, Вълчев ни в клин, ни в ръкав вади на дневен ред темата за несъстоялия се през 2005 г. Либерален алианс с ДПС и „Новото време”, по която трябвало да се проведе задълбочен дебат, т.е. той подменя причината за избухналите скандали в НДСВ и се опитва да дакаже, че тя е идеологическа, свързана с бъдещето на партията, а не междуличностна и корпоротивна. По тази съвсем неактуална в момента тема заразсъждаваха и някои други депутати, причислявани към „панайотките”. Вълчев привежда солидни и верни аргументи защо подобен алианс не е добър за НДСВ. Проблемът е в това, че тази идея не се нрави особено нито на Симеон, нито на обкръжението му, нито на повечето от жълтите депутати и активисти. Така че не е много ясно с кого спори Даниел Вълчев и кого в какво убеждава. Явно, това е част от ПР-а да напусне с достойнство министерския пост, а може би и групата...

Лидия Шулева бе единствената, която си позволи да тълкува царското обръщение и да заяви ясно, че това не е начинът за комуникация в една партия – чрез декларации и писма в медиите. Тези нейни думи няма да останат без царска санкция и нищо чудно тя да предпочете връщането в частния бизнес пред седенето на депутатската банка. В зависимост от знаците на Симеон, свободата може да избере и ексвъншният министър с авантюристичен дух Соломон Паси. Новото му поприще вероятно ще се окаже борбата за кметския стол в Бургас от името на някакво ново дясно движение или партия.

Пред дилема са изправени Пламен Панайотов и Анелия Мингова. Шефката на жълтата група със сигурност ще понесе някакво наказание, защото не е предотвратила и овладяла емоциите на депутатите, а е допуснала да стане публичен скандал. При това положение основният виновник за размириците в парламентарната група Панайотов и застаналата зад него Мингова, които имат общ адвокатски бизнес, може също да решат да сложат край на политическите си кариери. Заради разиграването около членската карта на Антон Станков и други делегати на форума, някаква цена ще трябва да плати и Владо Дончев. Въпросът е, доколко ще е поносима за него и дали ще го накара да придприеме радикални стъпки в посока излизане от НС.

В доста идиотска ситуация се озова кюстендилската депутатка Ваня Цветкова. Незнайто по каква причина тя се изказа, че сега бил най-неподходящият момент да се връчи орден „Стара планина” на Симеон Сакскобургготски. Това трябвало да стане на 1 януари 2007 г., а не когато ПГ на НДСВ се тресе от скандали. Ако се беше поинтересувала малко, Цветкова щеше да разбере, че и затези неща си има един вид протокол. И когато орденът се дава не за конкретен подвиг или гражданска постъпка, а за дългогодишни, за цялостни заслуги, това обикновено става по случай юбилей. Такива неща, както показва практиката, царят не забравя, само забавя ответния удар.

До утре остава неясна съдбата и на Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Минчо Спасов, Огнян Герджиков, Борислав Великов. За последния негови колеги твърдят, че бизнес интересите му щели да му влеят здрав разум в главата. Що се отнася до другите четирима, те вече били направили нужните стъпки в правилна посока, предполагат жълти депутати.

Една малка част от жълтите избраници не се поддадоха на следконгресната истерия, запазиха лоялността си към лидера, а някои, като Коста Цонев например, не се уплашиха публично да го защитят и да свалят маските на онези, които се опитаха да му извият ръцете и да прекрачат волята му. Впрочем, през изминалите 6 години и други уж негови привърженици и съмишленици се пробваха да му извиват ръцете и кетерейки се на гърба му да правят кариери или да се докопват до облаги. Но дори да успяваха да спечелят някоя битка, войната винаги бе спечелвана от Симеон. Справка: Стоян Ганев, почти всички царедворци, които се налепиха по царя като мухи на мед през 1996 и 2001 г., „Новото време”.

Друга част от царските депутати залегнаха ниско в тревата в очакване да отмине бурята и да се види кое лоби ще победи, за да се прилепят към него със скоростта на светлината. Точно те утре ще си отдъхнат най-искрено и шумно. Защото повече няма да бъдат в тревожна неизвестност и ще могат отново спокойно да подхванат обичайните си занимания – не само в парламента, а и извън него...