11 Февруари, 2009

Те казват: промени - да, но само по демократичен път. В превод това означава, че приемат само мирни и тихи протести, без политически искания. И Бекет би завидял на такъв абсурден сюжет. Тези, които наричаха ВОСР „най-демократичното завоевание на прогресивното човечество", днес размахват червения Октомври като бостанско плашило пред студентите и млекопроизводителите. Защото умират от страх само като си представят, че ги замерят с павета, единственото „оръжие на пролетариата", па били те и жълти... Пролетариатът? Имаше ли такава дума, такава класа? Не е за вярване, колко скоростно историята се отрече от тази терминология. За българските управляващи от 19 години насам, да се краде, лъже и мами докато си на власт, е в реда на демократичните неща. По принцип те са против, но ако има явни доказателства, каквито никога няма. За тях насилник е всеки, който посегне към кокала им. Затова мигат с босилкови клепки и се правят на миловидното девойче от сутрешния блок на Нова тв, подвизаващо се пред синоптичната карта като „вашето слънчице". Харесва им на политиците ни с мила усмивка да ни обещават хубаво време, макар пред погледа ни вместо блеснали жита да се шири само мрачен небосклон и буреносните облаци на кризата. Охранените жрици на социологията им нашепват, че тъкмо това е правилното поведение. Защото, видите ли, „материалът" така и няма да извади чадър или паве, а ще подтичва бос по асфалта от февруари чак до юли...

Затова днешните протести плашат политическата класа колкото и Хю Грант. Много по-страшно е хлапето до Чарли Чаплин, което троши прозорци. Властта се отнася към младите бунтари като към декабристи - умни и емоционални дечурлига с чувство за справедливост. Е, ако дечурлигата се вземат много насериозно може набързо да им се „осигури" някакъв компромат и кариерата им в България да се превърне в пътуване към Сибир... От което става ясно, че подмяната на системата може да стане само ако някой е учил уроците на Унгария-1956 и Чехословакия-1968. Или поне е гледал Мел Гибсън в „Смело сърце".

Колкото и слънце да вещаят политическите синоптици, над главите ни се изсипва студеният порой на нещата от живота. Недоволни са животновъди, студенти, млади майки, еколози, животновъди, зърнопроизводители, миньори, строители, медици. Лозунгът „Спрете да крадете" обаче е наивен до глупост. Все едно да зовеш „Спрете да се дрогирате!" пред входа на някоя столична дискотека. Вече е ясно и на пуйките в Банкя, че едни протести, колкото са по-демократични и мирни, толкова по-малко работа вършат. Младите недоволстват, но им липсва опит. Тогава да си набият в съзанието, че за да променят нещо, трябва да са във властта. А там никой няма да ги пусне доброволно. Всички апели за диалог и противопоставяния са печелене на време.

Управляващите много обичат да повтарят, че революциите са недемократични. Сякаш да крадеш, мамиш, убиваш и манипулираш е демократично. Та нали с манипулация на изборни резултати много от политиците са там, където са. Други са постигнали целта благодарение на изречените от тях лъжи. Трети - защото са купили гласовете. Всичко това е недемократично, но според тях положението може да се промени само чрез демократични действия. Светът се е променял и продължава да се променя под натиска единствено на революциите. Но не превратаджийските, а на хипи поколението например. Също и на Сексуалната революция, тази на Бийтълс в музиката, на Нютон във физиката, на Джон Кенеди в политиката, на Дякона Левски по българските въпроси за свободата, на Коперник в астрологията, на Мартин Лутър Кинг за гражданските свободи, на Чарли Чаплин в киното, на импресионистите в изобразителното изкуство, на японците в технологиите, на Барак Обама в днешния свят, която едва започва... В Англия лордове и политици се извиняват на британците за допуснати грешки, което си е жива революция. Защо го правят ли? Защото ги стряска споменът за Кромуел и походът му към Лондон. Е, как само у нас всичко ще се промени тихо и мирно? Кажете „наши слънчица". Ах, да, с прогноза за безоблачно време... Колко мило. Говорим за догаряща свещ в спускащата се мрачна нощ... Часът на партийните инквизитори.

Властта трябва да се вземе, да се изтръгне от ръцете и зъбите на сегашната политическа класа. От мръсна дума да стане нормално управленско поведение в името на обществото. При превземането и сдаването може да се случат някои грубости, но историята винаги има благозвучни демократични термини за подобни ситуации. По-важно е от сега да се помисли за после: когато новите се изправят пред изкушенията. Единственото спасение е във великия принцип на демокрацията - върховенството на закона. От това се нуждаем днес дори повече от слънцето, въздухът и водата. 

Революция сега, веднага. Революция на духа! Това е първата крачка към демократичното общество, която все не правим. Всичко друго е имитация, нещо като сирене от шкембе и палмово масло или първа брачна нощ с надуваема кукла. То нашите революции са май все такива... Нека се измъкнем от вменените ни илюзии и ако не за нас, да помислим за идващите след нас. Вече няма накъде да се отстъпва. Романтичният период на българския преход се оказа гнусно криминално деяние. Нужен е рестарт - със или без упойка.

Огнян Стефанов