20 Юни, 2007

Ирина Калчева

По време на кризата важно съобщение от 3000 думи на Никита Хрушчов е получено и разкодирано в рамките на 12 часа – опасно дълъг период от време в контекста на заплахата от ядрен удар. По времето, по което САЩ подготвят отговора си, от Москва пристига ново, по-рязко съобщение, с което се изисква изтеглянето на американските ракети от Турция. Според съветниците на Белия дом кризата би могла да бъде преодоляна по-бързо или дори избегната, ако съществува по-бърза комуникация между двете правителства.

Първоначално създаденият „червен телефон” не е истински телефон, а система от телепринтери, използващи криптирана връзка. За първи път горещата линия влиза в употреба през 1967 г. по време на шестдневната арабско-израелска война – тогава двете суперсили съгласуват помежду си своите военни ходове, за да се избегнат недоразумения. В средата на 70-те години се въвежда и истинска телефонна връзка.

„Кубинската ракетна криза” (както е американското й название, за руснаците тя е „Карибската криза”, а за кубинците – „Октомврийска криза”) е най-острият конфликт по време на Студената война, който възниква в отношенията между СССР и САЩ във връзка с разполагането на съветски установки за балистични ракети в Куба. Кризата започва на 16 октомври 1962 г., когато американското разузнаване изнася данни пред американския президент Джон Кенеди, разкриващи стартови площадки на съветски ядрени ракети на острова, и завършва тринадест дни по-късно, когато съветският лидер Никита Хрушчов обявява, че инсталациите ще бъдат демонтирани. Счита се, че Кубинската криза е моментът, в който Студената война е най-близо до прерастване в ядрена война.

През периода, водещ до Кубинската криза, Америка има решително превъзходство над Съветския съюз по отношение на въоръжаването. През 1961 г. САЩ започват разполагането на ракети „Юпитер” край Измир, Турция, които директно заплашват градовете в западните части на СССР. Съветският премиер Никита Хрушчов публично изразява своя гняв и приема този акт като персонална обида. Разполагането на ракети в Куба се счита за директен отговор на Хрушчов на американските ракети в Турция, тъй като те могат да достигнат Вашингтон, както и половината от американските военни бази. През нощта на 8 септември 1962 г. първата пратка от ракети SS-4 е разтоварена в Хавана, а втора партида пристига на 16 септември. Планираният арсенал е 40 стартови площадки, които ще увеличат капацитета на СССР за първи удар със 70%. Това веднага e забелязано от кубинците и около 1 000 съобщения достигат Маями, но първоначално са сметнати за фалшиви от американското разузнаване. Информацията дълго се пази в тайна и едва на 22 октомври в телевизионна реч Кенеди съобщава за наличието на инсталациите и анонсира, че всяка ракетна атака от Куба ще се счита за атака на СССР и ще й бъде отговорено по съответен начин. В същото време обаче американското разузнаване няма точна информация за броя на войниците в Куба, както и за 12-те ядрени бойни глави, разположени там. По стечение на обстоятелствата е избран по-добрият вариант – морска блокада на Куба, за да се предотвратят следващи доставки на оръжие, вместо инвазия на острова, която може да доведе до ядрен удар.

Кризата започва да се уталожва, след като Хрушчов изпраща писма на Кенеди на 23 и 24 октомври, гарантиращи мирните намерения на Съветския съюз. СССР предлага две различни спогодби на американското правителство. На 26 октомври те предлагат изтегляне на ракетите в замяна на гаранция за ненападение или инвазия на Куба. Втората спогодба е излъчена публично по радиото на 27 октомври и изисква премахването на ракетите в Турция в допълнение на условията от предишното споразумение. Кенеди отговаря публично, приемайки първата спогодба и изпращайки Робърт Кенеди (негов брат и министър на правосъдието) в съветското посолство да приеме тайно втората. Ракетите „Юпитер” ще бъдат изтеглени от Турция след 6 месеца.

На 28 октомрви Хрушчов оповестява, че е наредил премахването на съветските ракети от Куба. Думите на държавния секретар на САЩ Дийн Ръск „Бяхме се втренчили очи в очи и другият току-що мигна” са резултат именно от това решение. Доволен от оттеглянето на ракетите, Кенеди нарежда да бъде вдигната блокадата на Куба на 20 ноември, с което е сложен край на Кубинската криза.