23 Февруари, 2009

„Виделина” е създаден през 1990 г. като областен вестник за Пазарджик и до 2001 г. излиза със седмична периодичност, от 2002 до 2007 г. е ежедневник, а от 2008 г. до момента – отново седмичник, но съчетан с електронно ежедневно on-line издание в Интернет (www.videlinabg.com).
Валентин Николаев Ненков е роден 1960 г. в Пазарджик, завършил МГУ – специалност „Хидрогеология и инженерна геология”, която не е преставал да практикува до момента. Сътрудничи на различни централни и местни издания от 1989 г., а от 1996 г. е съсобственик и главен редактор на вестник „Виделина”. Семеен, с една дъщеря.

- От къде  и защо тръгнаха съдебните проблеми на в. “Виделина”?
- Проблемите на вестника, чийто главен редактор съм, са, поне засега са с Окръжен съд Пазарджик, а ако трябва да бъда още по-точен – с произнеслата решението срещу изданието съдия Невена Танкова. Според въпросното решение издателят на „Виделина” ще трябва да заплати на сем. Соня и Георги Варникови  обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. плюс лихвите от датата на увреждането и разноските по делото.
В броя си от 23.10.2007 г. „Виделина” публикува писмо от читател, изпратено от Лондон. Автор на същото е Кунка Делчева, живееща и работеща във Великобритания от около 10 години. В писмото си читателката ни съобщава за серия от далавери, според нея, дело на семейство Соня и Георги Варникови, извършени със забележимото участие и на брата на Соня Варникова, Иван Василев. Г-жа Делчева подчертава, че повод да ни пише е съпоставката, която е направила между два наши материала, публикувани и в сайта на „Виделина”, а именно „Пороците на местната власт. Сексскандали, строителни фараони и съмнителни сделки прославиха Пазарджик” – съвместна публикация на в. „КЕШ” и в. „Виделина” от м. октомври, 2006 г. от една страна и „Сдружение ГЕРБ в Пазарджик с първа проява в помощно училище „Иван Вазов” - от друга. Като свързващо звено в двата материала Кунка Делчева посочва лицето Соня Варникова, чиито действия описва в писмото си. В центъра на написаното от нея г-жа Делчева поставя участието на Соня Варникова в една от най-скандалните сделки в най-новата история на Пазарджик, при която последната (според собствените и думи) получила подкуп от 30 000 лв. За да внеса яснота, е наложително да кажа няколко думи за въпросната сделка.  В края на 2002 г. ОбС – Пазарджик взе решение да продаде на небеизвестната доспатска фирма „Нитекс” АД 7 дка земя със сгради (бивша детска градина) в центъра на града, където купувачът трябваше да построи административна сграда и шоурум за представяне на своята продукция. С друго свое решение ОбС позволи на „Нитекс” АД да закупи и 20 дка земя в покрайнините на града, върху която пък трябваше да бъдат изградени производствените помещения на дружеството. Поради тежката икономическа ситуация в общината ни през този период и обещанията на „Нитекс” АД да разкрие над 250 работни места само след около година, цените, по които се осъществиха сделките, бяха в пъти по-ниски от пазарните за момента. В договора, подписан между Община Пазарджик и „Нитекс” АД, пък странно защо кметът д-р Иван Колчаков пропуска да запише заявените от купувача в писмото му за намерение ангажименти – цел на покупката, срок на изграждане, размер на инвестициите, работни места и т.н. Вместо да изпълни намерението си обаче „Нитекс” АД само след около година и половина препродава имота от 7 дка на четири строителни фирми за цена, близо четири пъти по-висока от платената от дружеството на Общината. Будят интерес и два факта, до които се добрахме след журналистическо разследване: първият е, че бащата на Соня Варникова стопанисва от името на „Нитекс” придобития от доспатското дружество имот поне в периода октомври 2002 г. – май 2004 г., когато плаща сметките за ток на обекта в Общината. Вторият факт е, че през пролетта на 2006 г. „Нитекс” АД продава на Соня Варникова 3 от 20-те дка земя, върху които трябваше да построи производствените си халета!!! Подчертавам, че именно г-жа Варникова по време на сделката е служителят на Община Пазарджик, водил преговорите с доспатската фирма. Същата заемаше поста главен експерт „Международно сътрудничество” и беше на директно подчинение единствено на кмета д-р Иван Колчаков. Именно новите моменти, свързани с гореописаната скандална сделка, за която „Виделина” многократно писа преди това (опитите ни да се свържем с изпълнителния директор на „Нитекс” Сергей Чаушев след като стана ясно, че 7-те дка са препродадени, останаха неуспешни) ме подтикнаха да публикувам във „Виделина” писмото на Кунка Делчева. Както и намеренията на Соня Варникова да се намърда отново в общинската власт, този път чрез друга политическа сила.

- Какво последва?

- Иск от страна на Соня и Георги Варникови срещу издателя на в. „Виделина” – „РИК ЕЛИ” ЕООД, за 20 000 лв. За нанесени им неимуществени вреди, страдания и болка. И скоростно съдебно решение, произнесено от съдия Невена Танкова в тяхна полза, като е уважен пълният размер на иска плюс лихвите и съдебните разноски. И всичко това въпреки свидетелските показания под клетва на Кунка Делчева, която пристигна от Англия и заяви пред съдия Танкова, че всичко, публикувано във вестника, е казано от нея и тя стои твърдо зад думите си. И въпреки че същата изрази желание пред съда да даде допълнителни показания при закрити врати по някои аспекти от писмото си, касаещи „заниманията на Соня Варникова с проституция в Англия”. Последното дори не бе записано в съдебния протокол!?! Съгласно решението на съдия Танкова „РИК ЕЛИ” ЕООД се явявало възложител на Кунка Делчева относно процесното писмо, съгласно чл. 49 във връзка чл. 45 от Закона за задълженията и договорите!?! През есента на 2008 г. стартира дело в Районен съд – Пазарджик, заведено от семейство Варникови срещу автора на писмото Кунка Делчева. Този път искът е „само” за 10 000 лв. И Районен съд го удовлетвори до размер от 3000 лв., като съдия Мариана Димитрова странно защо игнорира показанията на свидетел, представен от адвоката на Делчева, обосновавайки се с негови предишни търговски взаимоотношения с Георги Варников (според свидетеля той е бил измамен от Варников със сумата от 30 000 паунда). В протокола от съдебното заседание пък думите на същия свидетел бяха преиначени до предаването им на смисъл, обратен на казаното от него. Междувременно Апелативен съд – Пловдив спря делото срещу издателя на „Виделина” до приключване на това срещу Кунка Делчева. ВКС обаче не видя пряка връзка между двете дела и със свое определение отмени спирането.

- Може ли да се смята, че едно подобно съдебно решение представлява прецедент?  

- Всичките опити, които направихме аз и адвокатите от защитата на вестника да открием в съдебната практика подобно решение, при случаи, близки до нашия, поне до момента останаха неуспешни. Бих искал да подчертая, че „Виделина” е осъдена за публикуване на чужди думи, авторът на които изцяло ги потвърди под клетва в съдебната зала. Всички, които се занимават с журналистика, отлично знаят колко е трудно да се намери човек, изнасящ в публичното пространство скандализиращи обществото факти, който да застане с името си. В огромния си процент източниците на такава информация държат да запазят анонимността си. Нещо повече, с писмото си Кунка Делчева цели да алармира обществеността за рисковете, които крие едно общо начинание с Варникови – Василев. Ето защо и аз, като главен редактор на вестника, към който тя се бе обърнала, сметнах за свой дълг да направя писмото обществено достояние.

- Защо от вашия казус се заинтересуваха правозащитни организации?

- След отказа на няколко браншови организации, между които Българската асоциация на регионалните медии (БАРМ), дори да ме изслушат, бих искал чрез Frognews.bg да изразя горещата си благодарност към Български Хелзинкски комитет в лицето на Юлиана Методиева и на главния редактор на “Правен свят” – Иван Рачев (зам.-председател на „Журналисти срещу корупцията”), за това, че взеха присърце проблема на една регионална медия. Особено съм признателен на адвокат Михаил Екимджиев и оглавяваната от него Асоциация за европейска интеграция и права на човека, защото той намери време и желание да се включи в защитата на „Виделина” пред Апелативен съд – Пловдив. Според мен, интересът, проявен към делото именно от правозащитни организации, произтича от факта, че евентуално потвърждаване на решението на Окръжен съд – Пазарджик, от по-горни съдебни инстанции, неминуемо ще доведе до прецедент с национално значение – всяка медия може да бъде осъдена, възоснова на него, за възпроизвеждане на чужди думи, предоставяйки трибуна на граждани, които са засегнали по някакъв начин някого!!!

- Доколко и до каква степен публикуването на читателско писмо е възможно да се окаже поръчано от редакцията на един вестник?

- За съжаление няма как да гарантирам, че това е невъзможно да се случи някъде, но случаят с в. „Виделина” и писмото, получено от Кунка Делчева, съвсем не е такъв. Фактът, че тя  пристигна от Англия, за да даде показания пред съда, е достатъчно показателен, че написаното от нея не е ничия поръчка. Точно обратното, с последващите си действия тя напълно и изцяло застана зад всяка своя дума и декларира ясно решимостта си докрай да отстоява правата си. За първи път я видях при пристигането и в България, за да свидетелства по делото. Преди получаването на писмото нито аз, нито който и да е друг от редакцията я е познавал.Практика от години на „Виделина” е да публикува читателски писма в специализираната си рубрика „Поща „Виделина” и когато засегнати от написаното са идвали в редакцията, винаги сме им давали трибуна. Подчертавам, че никой от тримата „засегнати” от писмото на г-жа Делчева не потърси право на отговор.

- Днес предстои заседание на Апелативен съд – Пловдив. Какви са вашите очаквания?
- Предполагам, че това ще бъде последното съдебно заседание на тази инстанция и делото ще се обяви за решаване. Очакванията ми са абсолютно еднозначни, а именно да се възстанови справедливостта, като решението на Окръжен съд – Пазарджик, бъде изцяло отменено и искът на сем. Соня и Георги Варникови изцяло отхвърлен.

интервю на Александър Иванов