Нина Василева е една от основателките на Българо–румънския информационен център (http://www.eukompass.at) във Виена. Тя е в Австрия от 12 години. До 2001 учи психология в университета в Залцбург, след това се мести във Виена. От 1997 г. е магистър по педагогика, а от 2007 и по икономика. В момента прави дисертация по педагогика към Виенския университет. От 2004 година се занимава с младежки международни обмени. Преди да създаде информационен център Компас, работи като проектмениджър в междукултурен център- Виена, където се помещава и националната агенция на Европейската Комисия по програма Младеж.

интервю на Ана Кочева

- Как и защо се роди идеята за създаване на Българо–румънския информационен център във Виена?

– След влизането на България и Румъния на 01.01.2007 в ЕС емиграционният поток на българи и румънци към Австрия значително се увеличи. Установи се, че голяма част от тях не познават правата и задълженията си като нови европейски граждани, което води до редица проблеми при пребиваването им на територията на държавата. Така възникна идеята за създаване на център, който да работи в посока предоставяне на информация и подкрепа на всички нуждаещи се от това български и румънски граждани.

- Има ли национална специфика при интегрирането на нашата, респ. на румънската общност?  

– Тук, в Австрия, България непрекъснато се бърка с Букурещ, а София с Румъния- т.е. бихме могли да кажем, че австрийците често не правят разлика между българи и румънци, така че двете нации се “радваме“ на еднакво отношение. Съдбата на имигрантите от двете националности след пристигането им на територията на Австрия е сходна- в началото търсят контакт със свои сънародници, от които в последствие получават и първи насоки за живота тук. В повечето случаи тази информация е много субективно представяна и грешно интерпретирана, което води до известни недоразумения и последващи трудности. За да имаме индивидуален подход към румънците и да можем да им предложим съобразена с техните социокултурни особености помощ, сме включили в екипа си и румънски експерти. А каква е разликата в интегрирането на двете общности и дали има такава, ще можем да кажем, след като натрупаме опит, защото сега сме в самото начало на нашата дейност!

- До каква степен ви помага австрийската държава?

– За съжаление социалният бюджет на Австрия за 2009 беше съкратен. Гласуваният бюджет е насочен само за граждани от трети страни, тъй като според административния орган по миграционни въпроси магистрат17 във Виена , гражданите от страните-членки на ЕС се смятат за равноправни и не се нуждаят от подпомагане при интеграцията и реализацията им в страна-членка различна от тази на техния произход.

– А как българските институции в Австрия гледат на подобен проект?

– Всички български институции в Австрия приемат радушно идеята за създаването на центъра и са готови да ни оказват съдействие. За съжаление и техният бюджет е твърде ограничен, за да ни подпомогнат финансово, но бихме могли да разчитаме на тяхното лоби при организирането на определени инициативи.  

– До настоящия момент получаваме само информационна подкрепа от институциите, при които потърсихме съдействие. Разбира се, поддържа ни идеята, че някога ще получим и финансова помощ. Смятаме, че би било добре България да има по-ясна позиция и политика към различните типове български общности по света, от гледна точка на особеностите и потребностите, които ги открояват в зависимост от това дали са в Австрия, Украйна или САЩ, например.

- Има ли други подобни интеграционни центрове и как си сътрудничите?

– Първият и най-значим център във Виена, който се занимава с проблемите на мигрантите, е "Информационен център за мигранти- Виена". Дейността му е свързана с изясняването на правата и задълженията на всички мигранти на 11 езика, за съжаление без български и румънски, чиято липса ние смятаме да запълним. Намеренията ни са да създадем мрежа между нашия и вече съществуващи такива центрове в останалите страни- членки на ЕС, какъвто е например българският информационен център в Мадрид.  

- Кои са най–честите проблеми, които имат новодошлите българи във Виена?

– Повечето от новопристигащите смятат, че след като са вече европейски граждани, всичко им е позволено! Малко от тях знаят, че могат да останат в Австрия само три месеца без основателна причина и че след третия ден на престоя си са длъжни да си направят адресна регистрация. Както вече споменахме, след пристигането си на австрийска земя, всеки имигрант се обръща първо към своите сънародници, които са обособени в социални групи. Тези микрообщества притежават информационнен ресурс относно възможности за работа, намиране на жилище, социални въпроси, като майчинство, детски помощи и др. В повечето случаи тази информация не е актуална и е от недостоверни източници. Основен проблем си остава правото на работа, тъй като Австрия е една от малкото страни на ЕС, които ограничават достъпа на новите европейски граждани до пазара на труда.

– Създава ли проблеми нашата общност? Като се има предвид, че тя е много разнородна, кои групи са по–трудни за интегриране?

– Всяка социална група сред емигрантите си има своите проблеми. Много често се сблъскваме с "компетентни" хора, които ни се обаждат по телефона, за да поспорят с нас, докато с по-слабо информираните се работи много по-бързо и леко. Но като цяло всички се интегрират доста лесно. Българите са адаптивни и приспособими, пробивни и амбициозни и австрийската среда им дава възможност да се реализират, не рядко обаче с доста усилия и лишения.

- А спазва ли българинът австрийските закони, имайки предвид, че често е склонен да нарушава българските?

– Българиньт обикновено интерпретира нормите в своя полза. Положителното в случая е че въпреки липсата на изход в дадена ситуация, той продължава да търси алтернативи.В Австрия, както ни е известно, съществува строг контрол, което обяснява и честите случаи на наложени санкции за неправилно приложени закони и норми. В процеса институция- гражданин е нашето място, като междинно звено, да помагаме на всички нуждаещи се български и румънски граждани чрез предоставяне на информация и подкрепа, за да се избегнат подобни неприятни последици.  

▶И. Беновска: В България всичко е корупция

▶Михайло Рамач: Новините, които идват от България са свързани с корупция

▶М. Врабевски: Трябва политика за работа с българчетата отвъд пределите на родината

▶Юрген Рот: Журналистите в България трябва да се страхуват, което е трагично!

▶Щефан Апелиус: България има нужда от мъже като Огнян Стефанов

▶Андре Токев:В България има благоприятни условия за хранене

▶Мария Стефанова:Медийният пазар в България е твърде интересен

▶Атанас Панайотов: На България й трябва нова революция!

▶Янко Бреков, фронтмен на „АРТЕРИЯ”: В България няма да се върнем!

▶Ел. Николова: В България престъпните схеми само сменят ползвателите си

• Рене Магрит

• Хуан Миро

• Джорджо де Кирико