Сърцето и мозъкът на Венко Марковски ще останат на земята, а не под нея
Четвъртък, 26 Февруари 2009

A+

A-

   
Сърцето и мозъкът на Венко Марковски ще останат на земята, а не под нея
Това заяви за Frognews.bg съпругата на поета, Филимена, която е възмутена от идеята на историка Б. Димитров сърцето и мозъкът на В. Марковски да бъдат изнесени от НИМ.

 

Наследниците на трима известни българи, чиито органи понастоящем се намират в Националния исторически музей, да ги приберат и погребат, поиска преди време директорът на музея проф. Божидар Димитров. В действителност във формалин в хранилището на музея се пазят окото на Гео Милев, сърцето на Найчо Цанов и сърцето и мозъкът на Венко Марковски. Трябва да се напомни обаче фактът, че те не се показват публично, а редом с десетки други стъкленици с органи на видни българи просто се съхраняват в музея. Македонският вестник „Дневник” пък определи тази „новина” като потресаваща и скандална информация, която досега била напълно неизвестна на македонската общественост. По темата се развихри дебат, вече няколко дни не стихват репликите и мненията, свързани с тази идея.

Frognews.bg потърси съпругата на поета Венко Марковски, Филимена Марковска. Представяме ви нейното изявление специално за читателите на Frognews.bg:

„Животът на Венко Марковски е преминал в големи изпитания и тревоги, в болести, затвори, концлагери, не само в Кралска Югославия, Царска България, но и в социалистическа Титова Югославия. Дългите затворнически години се отразиха на неговото здраве, но болестите не го плашеха, защото десницата му не се отделяше от молива и хартията. В концлагера Еникьой, Ксантийско той написа книгата, а не стихотворение „Орлицата”, а на Голи Оток в Адриатическо море, където излежа присъда от 5 години строг тъмничен затвор и 2 години лишаване от граждански права, създаде „Кормилото на историята”. Венко Марковски започва да пише на литературен български език в родния си град Скопие. Когато през 1938 г. идва в София, печата сонетния венец „Данте Алигери”, а също така на майчин език „Народни бигори” и редица книги като „Илинден”, „Чудна е Македония”, „Люлкина песен” и др. Едновременно пише на сърбохърватски и руски език. Венко е в първите редци в борбата за свобода на Македония и като голям патриот със съпругата и с малкия си четиригодишен син заминава да се бори с оръжие за нея. Навярно такъв случай няма никъде – да води по чукарите и планините и малкия син. Свободата за Венко беше всичко. Последствията за него не бяха важни, а преди всичко освобождението на Македония от сръбско робство. Тези негови надежди отлетяха като вихър, но той остана да се бори до последния си дъх от живота. Отново се върнахме в България, където макар и болен, с изгубено зрение на едното око, той не вдигна глава от белия лист и създаде епохалното произведение „Предания заветни” – цялата история на България, възпята в стихове с различна ритмика и специална форма на всяко предание. Създаде още сонетни венци, посветени на големите световни творци в изкуството. Книгата „Кръвта вода не става” е отговор на фалшификаторите на българската история... Венко Марковски е оставил повече от 55 книги на български майчин език, сърбохърватски и руски.

Помъчих се с няколко щрихи от творчеството на В. Марковски да ви осведомя за него и сега искам да отговоря на изказването на г–н Б. Димитров във вестник „24 часа”:

В НИМ вече 21 години се намират на съхранение мозъкът и сърцето на Венко Марковски. Още приживе Венко не само пред мене, но и пред свидетели поиска да се съхранят неговите сърце и мозък за българските поколения. Оставянето на мозъка и сърцето му в музея не са приумица на Венко, така се съхраняват още сърцето на Теодор Траянов, негов учител, на Марин Дринов и др. Академик Венко Марковски така поиска и така е направено. Г–н Б. Димитров не е този, който ще определя дали сърцето и мозъкът на Венко Марковски ще бъдат под земята или на земята. Никой няма право да се меси във Венковото желание. Редно беше г–н Димитров да говори с мен, да събере данни за живота, творчеството и желанието на Венко и тогава да изказва свое становище. Иначе всичко е изкуствено, преднамерено, непроверено мнение на човек, който не познава живота на един поет и творец, който е бил в служба на своя народ. Казвам на г–н Божидар Димитров – сърцето и мозъкът на Венко са завещани на поколенията и те ще останат на земята, а не под земята. Венко Марковски бе герой на Р България и такъв ще си остане и след смъртта със своето огромно творчество.” Филимена Марковска, съпруга на Венко Марковски. Frognews.bg

filimena_venko.jpg

 

прочетете още...

КОМЕНТАРИ

търсене

нов коментар

Илитерат Четвъртък, 26 Февруари 2009, 00:20:36
'С тези знаци нашата азбука ще бъде пълна и с нея ще може да се изрази всеки звук, който се слуша в нашия език' (Венко Марковски, с. 25)'. Това е цитат от публикуван именно в Frognews материал, озаглавен 'Как се измислят 'македонската азбука и македонскиот литературен jазик'. Кой точно е 'нашия език' според т. н. акад. В. Марковски? С Ваше позволение още един цитат: 'Едновременно пише на сърбохърватски и руски език. Венко е в първите редци в борбата за свобода на Македония и като голям патриот със съпругата и с малкия си четиригодишен син заминава да се бори с оръжие за нея'! Жив и здрав да е (тогава) четиригодишния боец за свободата на Македония!
Илитерат Четвъртък, 26 Февруари 2009, 00:30:56
Питам се обаче кой е В. Марковски - македонист - интернационалист! Сол-такова на Тато, благодарение на което го направиха академик - каквото и да значи това за литератори, художници и пр. - много заслужил с нещо за БЪЛГАРСКАТА литература? И срещу кого точно се е борил с оръжие в ръка (барабар с невръстния си син) за свободата на Македония? Срещу немци, сърби или срещу българската войска? В последния случай на какво основание трябва да съзерцаваме останките му с благоговение в Ист. музей?
Илитерат Четвъртък, 26 Февруари 2009, 00:33:57
Разбирам чувствата на съпругата му, познато ми е и правилото 'за мъртвия или добро или нищо', но тук май става дума за известно преиграване. Хайде попитайте 'историчарите' в Скопие кой и какъв е В. Марковски и изложете отговора им тук, в този сайт, а после ща коментираме!
pepa Четвъртък, 26 Февруари 2009, 01:06:04
tya saprugata na kolko godini e-sigorno e tvarde stara?????
Б. Пенев Четвъртък, 26 Февруари 2009, 08:15:12
Няма такъв поет. Има повратлив политически стихоплетец. И да го бяха балсамирали никой нямаше да го чете.
kuku Четвъртък, 26 Февруари 2009, 17:41:32
Tvardia, 4e poznavam na6ata literatura i moga savsem spokoino da kaja, 4e Markovski prosto niama miasto v neia. Veroiatno kato 4ovek e goliama rabota, no kato pisatel e cenen verfiratno ot yesen semeen krag. Potresava6ta e rjformaciata 4e 4asti ot vatre6nostite mu se paziat v NIM
Delongy Петък, 27 Февруари 2009, 11:30:58
V 4ernobil belee sarkofag na reaktor s mirna cel. Smel reaktor , , , , dura , dura, 4ii li sa tezi slovca???
Delongy Петък, 27 Февруари 2009, 11:32:17
za6to ni zanimavate s podobni gluposti?
dedo colo Вторник, 3 Март 2009, 16:36:52
спомням си двутомното луксозно издание на партиздат със стихове от въпросния венко възпяващи партията кърмилница . излишни са коментарите
Ами сега? Вторник, 10 Март 2009, 11:45:42
„Утрински весник”: Венко Марковски е основоположник на македонската литература, казва Киро Глигоров 10 март 2009 | 10:42 | Агенция 'Фокус'
. Вторник, 10 Март 2009, 20:47:14
Венко Марковски нямаше мозък. Какво е станало със сърцето му не знам и не ме интересува.
читател Вторник, 2 Февруари 2010, 20:23:23
Да се съхраняват човешки органи в музеи е твърде глупава идея.
Авраам Вторник, 11 Януари 2011, 19:02:43
Да се съхраняват такива неща в НИМ ми се струва доста извратено. !!! За книги ръкописи и вещи съм съгласен, но не и това. !
Понеделник, 14 Март 2011, 18:44:58
същият венко май е казал че защо ни е пирин и пиринаския край, да вземем да го одстъпим на Македония/СФРЮ/ И БЪЛГАРИТЕ от този край са си македонци. . . /СТАЛИН ТИТО ДИМИТРОВ/. . . . . ТАКВИЗ МИ ТИ РАБОТИ СМЕХУРКО. . .
Анкета Какво бихте взели със себе си, ако ви застигне бедствие?
Времето
Фиксингът       12 Февруари, 2012

КУЛТУРА

ОБЩЕСТВО

ФАБРИКА ЗА КЛЮКИ

ФОТО ТЕМА

  • Рене Магрит

  • Хуан Миро

  • Джорджо де Кирико