27 Февруари, 2009

Ще припомня само, че правото на частна собственост бе текста, който замени толкова ненавиждания чл. 1 за ръководната роля на партията (БКП) преди 18 години...

И ако прецакването на Конституцията е станало неволно, то текстовете, които очевидно обслужват лични интереси на царя и неговата фамилия, едва ли са случайност... Става дума за възможността, според приетите текстове, да се върнат на притежателите движими паметници на културата. Доказването става чрез нотариален акт за притежание или чрез съда. Като си спомним колко сполучливо Симеон успя да си върне резиденции, имоти и гори, дори при явни съмнения за законността на реституирането на някои от обектите, какъв му е проблемът да си поиска царската каляска, златните серзиви и сребърните прибори и най-вече акварелите на Щъркелов. Краят на мандата е подходящо време за благодарността на Пепеляшките... Пък може и в новите листи да попаднат.

Третото нещо, с което ще се помни този закон, до евентуалното му атакуване в Конституционния съд или връщането му от президента, е очевидната му насоченост срещу частните колекции. В случая не става дума за конкретни лица, макар че и те прозират зад някои текстове, а за опита да се изземат от притежатели антиките, които те са придобили през годините. Радетелите на закона си имат аргумент: ценните предмети може да са придобити по незаконен път. Може, ама може и да не са. Нека се докаже и който е иманярствал или крал - да си плати според закона. Но какво става с тези, за които това е хоби, които са плащали, за да придобият антични предмети и дори са готови да ги изложат в музеи, да съставят сбирки, да участват в изложби тук и зад граница. Законът мълчи по този въпрос, а пропагандните еничари ликуват. Те знаят, че е нелепица да искаш колекционерът на монети, който от малък се интересува и рови из дебелите книги, да ти покаже касова бележка и документ за внесен ДДС. Знаят, но ликуват, че по този начин ще натикват в ъгъла който си пожелаят. На немалко българи не им остава нищо друго освен да закопаят в двора или да скрият на тавана наследствени икони, кандила и чирепи от дядовото лозе за по-добри времена.

Законът на Чилова, която успя да бъде за кратко време и министър на културата, и шеф на парламентарна комисия, бе атакуван отдавна от хора не само врели и кипели в тази област, но и доказани специалисти. Тя не е част от тази гилдия. Но пък е част от лицата, които са в парламента, за да свършат една работа.

Освен това, защо да не си помислим, че Симеон е успял да изтъргува приемането на закона срещу избори на две дати през лятото, каквато е мечтата на БСП? Не? Да, да...

Севт ІІІ

P.S. Момата е добра, лови окото и е доста чевръста. Отначало не вярвах, че момето ще се справи, но ето че точно то стана спасител на всичко изровено и датирано от времето, когато бях цар по тези земи. Иде ми да я разцелувам, но ще се въздържа, за да не му излезе име на момичето, щото по Видинския край държат много на морала. В смисъл, каквото изровят от Арчар - веднага го носат в музея. Патриоти! Затова предлагам да не се чака, знаете какво, а още сега Видинският музей, главната улица на града, а защо не и самото селище Арчар да бъдат кръстени на името на Нина Чилова. Може и бронзов бюст или маска да и направят. След 3000 години знаете ли колко ще струва?!  А и защо за Тодор Живков да може преживе, а за тази достойна видинчанка да не може. Да не би Роза Люксембург, Долорес Ибарури, Ева Перон, Надежда Крупская или Стела Благоева да са направили по-значими неща от нея?  Освен това какво като Ибарури е знаела какви са Пикасо, Дали и Сервантес. У нас дори е по-добре да не знаеш такива неща - памага за кариерата...