6 Март, 2009

Ана Кочева 

МВР да разследва случая с оскверняването на гроба и паметния знак на Вапцаров, настоява Съюзът на българските писатели в открито писмо до министър-председателя Сергей Станишев. "Настояваме и се надяваме да разпоредите на МВР да предприеме необходимото за спешно и обективно разследване на случая, защото попълзновенията към Вапцаров са всъщност посегателство към народната памет и суверенния български дух," се посочва в откритото писмо до премиера Станишев, подписано от председателя на СБП Николай Петев.

Frognews.bg потърси председателя на Съюза, който обясни мотивите за писмото: „Това, което се случи с гроба на Вапцаров, е върха на простотията, ако говорим за вандалщина. Ако обаче е някаква друга операция, тя е страшно подла и цинична, което пак издава нашенски манталитет. Държавата трябва най–накрая да се намеси решително. Това означава МВР да си свърши работата, разследвайки случая. Обругана е национална светиня от екстремисти – български или чужди е без значение. Държавата трябва да се намеси и поради факта, че това е държавен гроб, а в целия свят в страните, в които не гледат само как да се подложат някому, се грижат за националните си светини. Този монумент също е държавен. Представете си, че наследниците на Пушкин, от които аз познавам неколцина, изведнъж пожелаят да бъдат погребани до него. Аз неслучайно се обърнах към премиера по този въпрос, защото явно МВР не може да се сети да отреагира адекватно само. Надявам се, началникът на министъра на вътрешните работи да му каже какво да прави. Не подценявам МВР, а просто ми се иска да видим решителни и бързи действия. В съвременна България трябва здраво да се работи по линия на духовността, защото непрекъснато престъпно се унищожават духовни ценности”, заяви Николай Петев за Frognews.bg.

Редакционен коментар: Сегашните чисто физически попълзновения към големия български поет Н. Вапцаров впрочем са продължение на многобройните предишни кражби на творчеството му от съседите ни, македонци, които упорито и напоително внушават години наред на световната културна общественост, че Вапцаров бил македонски поет.

Със съжаление и огромно чувство за срам трябва да признаем, че го правят много успешно, защото в Националната библиотека на Великобритания, например, Никола Вапцаров фигурира именно като "македонски” поет, каквото и да им говори на англичаните това.

Нещо повече – преди около година у нас се появи и сборник със заглавие "Антология на съвременната класическа българска поезия", съставен от френския поет с българско потекло Ерик Караилиев. В предговора към тази антология Вапцаров отново бе обявен за македонски поет. При това въпросната книга беше издадена по спонсорска програма на Външно министерство. Този факт оставяме без коментар...

Във всевъзможните поетични сборници оттатък границата пък редовно се тръби, че през „1909-та година е роден еден од најголемите МАКЕДОНСКИ поети, Никола Јонков ВАПЦАРОВ”. По силата на добре известната Гьобелсова максима – една лъжа, повторена 100 пъти, се превръща в истина. Очевидно в Македония владеят идеално тази максима и са си свършили работата перфектно.

Ние пък в България, въобразявайки си, че, след като правдата е наша страна, никой не може да ни опровергае, проспиваме възможностите да оборим несъстоятелните тези и кражби от собствената ни литература, история, култура, духовност, с които се хранят всички наши съседи, ревностно конструиращи някаква „своя” идентичност.

А ето и как звучат някои от Вапцаровите стихове на „майчиния” му език. Те са дело на македонските препевачи (=преводачи) и говорят сами за себе си:

Двубой   т.нар. македонски

Пред прага на един бордей    Пред еден праг пред еден бордел

дими изпуснат пистолет. лежи паднат револвер

Трупът полека леденей   истинува трупот врел  

И нито вик, и нито шум –   и ниту вик, и ниту шум –

един куршум и после – смет.  сал еден куршум, потем – смет  

История

Какво ще ни дадеш, историйо, Што ти историjо ни ветуваш

от пожълтелите си страници?–   от твоjте лисjа жолти, стари?

Ний бяхме неизвестни хора   Си бевме незнаенковци

от фабрики и канцеларии   во светот от фабрики и канцеларии. 

Вяра Вера

С живота под вежди   Со животот често си немаме слога

се гледаме строго се борам со него доколку ке смогнам

и боря се с него,   Со животот ние во кавга сме сега

доколкото мога но немоj да мислиш  

С живота сме в разпра, омраза ме стега                    

но ти не разбирай, Не, дури да гинам 

че мразя живота. жевеачко груба  

Напротив, напротив! – со шепиве челични

Дори да умирам, jас пак ќе те льубам

живота със грубите лапи челични  

аз пак ще обичам! jас пак ќе те льубам!

Аз пак ще обичам!  

Прощално                

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо.

Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

Проштално

Понекога ќе идам в твојот сон

Ко нечекан и далек гост...

Ти не ме оставај на патот, вон,

Од порти истај го лостот!

Ќе влезам тивко, кротко ќе си седам

Крај тебе, в мракот втренчен, да те гледам сам!

И кога наситен ќе запрам да те гледам,

Ќе ми те бакнам и – ќе заминам.

Стиховете са достатъчно красноречиви. Затова ние ще завършим далеч не толкова поетично, но пък с автоилюстрация за македонското самочувствие, на която се натъкнахме в един македонски сайт. И тя е не по–малко красноречива; нещо повече – обяснява много странни македонски феномени, вкл. и налудните посегателства върху българската култура и история:

Македонскиот небостргач ќе стрчи най-много.

Но няма как да е друго яче во БЮРМ, дека сичко е по-по-най-...

А македонскиот народ е най-древен.

Македонскиот лав пък рèве най-силно.

Македонскиот слон тèжи най-много.

Македонскиот крокодил е най-зèлен.

А македонскиот пор мирише най-силно...