10 Март, 2009

Тя излезе в края на октомври миналата година, издадена от голямото българско издателство “Жанет 45”. Художник е Румен Жеков.
Пловдивската премиера на Зодиака, която се състоя в края на ноември, предизвика сериозен интерес, като събра над сто души любители на поезията и многобройни медийни отзиви. В Пловдив “Зодиак на смъртта” бе представена от поета Николай Заяков. Ето само един пасаж от казаното от него:

“С навлизането в текстовете чувството за планиране на написаното не изчезва, а се засилва. Но поради доброто си изпълнение, стиховете въздействат като една модерна интерпретация на магичното. Като всеки изкушен, и аз се надявах да съумея да хвана автора в собствената му клопка, това обаче не се случи. Той е съумял да не се повтори, а цикълът, който дава заглавието на тази книга, е между най-доброто, което изобщо съм чел.....Поезията на Пламен Асенов вдъхва душа на категории от метафизиката, което по принцип, а и извън принципите, се явява начало и смисъл на поезията. Така поетът е вътре в поезията в не по-малка степен, отколкото поезията е вътре в него.”
На премиерата в София книгата ще бъде представена от преводача и  познавач на литературата Георги Ангелов. От него тук и сега няма да прочетете нищо, защото той реши да остане верен на себе си и да импровизира. Така че на 11 март в книжарница “Хеликон” духът на поезията ще се съчетае с духа на джаза.
От този поетичен джем-сешън със сигурност ще се роди магична вечер.

РАБИНДРАНАТ ТАГОР СЕ МОЛИ НА БОГА В ЛОНДОН

 Както и да се наричаш, не преставам да те виждам
всеки път, щом те погледна. Аз съм крехката тръстика
през която преминава светлината като мисъл.
И косата ми е дълга - крайчетата и потапям
в някаква река течаща през средата на живота
и достигаща до края. Сякаш ти си я създал когато
си решил, че да създаваш, е единственото нещо.
И ръцете ми докосват всичко свързано със тебе
всеки път, щом ги протегна. Не от липсата на думи
се страхувам да ти кажа как във мене се наричаш,
а от липсата на мене, щом съм свещ, която гасне
в твоите ръце без пламък.

През очите ми се вижда стръкчето трева
зелено от земята до небето. Неговият цвят ми
стига да позная, че в живота мисълта не се загубва
както слънцето на залез - само вечно се повтаря.
Някъде отвъд изглежда съществуват други мерки - по-големи
или пък по-малки, или просто няма нищо. Твойта светлина обаче
преминава през нещата в този свят и се завръща,
за да продължи да свети докогато съществуваш.
Откогато съществувам, думите, с които пазя
равновесие в живота, идват винаги когато
се опитам да ги кажа. Моля те, не ги забравяй,
както не забравяш нищо.