13 Март, 2009

Столицата на Одриското царство Севтополис има шанс да възкръсне за България и света в средата на казанлъшкия язовир „Копринка”. Тази кауза са си поставили сдружение "Национално обединение съхрани българското" и арх. Жеко Тилев, който е автор на уникалния проект. В подкрепа на идеята „Севтополис” те са предприели мащабна кампания и се надяват да извадят от дъното на язовира първия и най-добре запазен у нас град на траките.
Севтополис е открит през 1948 при изграждането на язовир "Копринка", близо до Казанлък. Първоначално са предприети  спасителни разкопки, а след няколко годишни проучвания археолозите разкриват отлично запазено старо тракийско селище. Нмерените артефакти и множество безценни находки свидетелстват, че това е

столицата на Одриското царство Севтополис

Градът е създаден върху развалините на укрепена царска резиденция и селище от тракийския владетел Севт III, около 320 г.  пр.н.е. След успешните му борби срещу македонската хегемония в Тракия, градът е превърнат в столицата на царството и просъществува до  270 г. пр. н. е., когато е опожарен и разрушен.
Севтополис е рзположен на надречна тераса с площ около 5 хка . Бил е заобиколен от трите страни от  река Тунджа  /Тонзус/. Крепостната му стена, дълга 890 м.,  е била с  форма на разностранен петоъгълник. Изградено на принципа на т. нар. регулярна планировка, взаимствана от гръцкото строителство, селището е имало улици, застлани с речни камъни, които очертавали множество квадратни квартали. В североизточния ъгъл на Севтополис се намирала царската резиденция. Там е открит и надпис на старогръцки език, издаден от канцеларията на Севт III. Той гласи: "Този надпис да се изчука на две плочи и да се постави в Севтополис, в храма на Великите тракийски богове.”

Във времето на своето съществуване Севтополис се превръща в най-значимия център на тракийската икономика и култура. Столицата поддържала оживените контакти с големите елинистически центрове. Успешно се развивали занаятите и търгогвията със съседните земи. Усвоили много елементи от гръцката култура, древните одриси ги претворили творчески в изящни паметници на материалния и духовен живот.
Според археолозите впечатляващ бил дворецът - с богата фасадна украса. Сред многобройните му помещения особено се отличавала просторната заседателна зала, декорирана с многоцветна настилка, наподобяваща мрамор. Други великолепни образци на монументалната архитектура и изкуство били дворецът-храм с пищна вътрешна украса, храмовете на Дионис и на Великите самотракийски богове. Това, което отличавало Севтополис от другите райони на Тракия, била и уникалната гробищна архитектура, в която използваните тухли като основен строителен материал придавали особена характерност на този тип исторически паметници.

Огромното историческо
значение  на  Севтополис обаче  остава недооценено от  комунистическа власт

 в България и паметникът остава залят на 20 метра дълбочина под водите на язовира "Копринка".  Години наред потопената  древната находка е обект на дискусии и спорове сред археолозите.
През 2005 г. община Казанлък решава да върне величието на древната столица на одрисите. Тогава е подготвен и  идейният архитектурен проект „Музеен и туристически комплекс „Севтополис”. Изработен е от архитект Жеко Тилев, който предлага нестандартно и атрактивно решение.

„Проектът дава рядката възможност за постигане на уникален за световната архитектура синтез на културно-историческо наследство, природна среда и съвременна архитектура. В световен мащаб това е най- известния български проект”, казва Жеко Тилев.

Идеята му е Севтополис да бъде ограден от висока  бетонна стена - съоръжение, подобно на кладенец, с външен диаметър от 420 м. , която да бъде своеобразна граница между минало и настояще. Четири панорамни асансьора ще отвеждат посетителите до възкръсналия град, който ще  бъде експониран в автентичния му вид на дъното на язовира върху площадка, с  площ  60 декара. До бетонната ограда ще се стига с помощта на  малки плавателни съдове. Проектът предвижда създаването и на зона за почивка и развлечение. Тя е разположена между стените на Севтополис и  включва просторен парк, с панорамни алеи, тераси с висящи градини, цветни петна с места за отдих и открити изложби. За социализирането на паметника и превръщането му в туристическа атракция са проектирани и хотелски комплекс,  улица с  кафенета, ресторанти, магазини. Експониран по този начин Севтополис ще запази и характера си на уникален археологически паметник, където могат да бъдат продължени изследователската  и научна работи.
Проктът „Севтополис” привлича вниманието на голяма холандска компания, която  е готова да инвестира 150 мил. евро, за да го възстанови и превърне  в туристическа атракция.  Но ентусиазмът на  страната на лалетата удря на камък. Девет месеца изключителната оферта  обикаля между министерства и безхаберни бюрократи, но без резултат. Разочаровани, чуждестранните инвеститори се оттеглят и напускат България.

„Общинарите от Казанлък и гражданското сдружение „Национално обединение съхрани българското”  са категорични в намеренията си и ще търсят пътища и инвеститори за релазирането му”, казва кметът на Казанлък Стефан Дамянов. През октомври 2007 г  общината предприема подписка в подкрепа на „проекта Тилев”. Той  става достояние не само на българската, но и на световната общественост. През пролетта на 2008 г. в Казанлък пристига екип на „National Geographic”.  Експедицията прави професионално триизмерно заснемване на археологическия паметник, подготвя специален филм за древния град на траките, който се очаква да бъде излъчен в САЩ този месец.

„На българските специалисти бяха предоставени триизмерни изображения на останалия под водата Севтополис. От тях е  видно, че има добре запазени конструкции от улиците, части от сгради, укрепителни стени и други съоръжения, които на места достигат на височина от 0.5 до 1 метър, и дават представа за неговия цялостен облик. ”, казва проф. Мария Чичикова, която е един от първите изследователи на Севтополис.

В историческата общност обаче няма единно мнение

Шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров смята, че проектът е мегаломански и ще глътне неоснователно много пари, с които могат да бъдат спасени много други паметници. Димитров твърди още, че на дъното на язовира няма нищо запазено освен камънаци, слепвани с глина.

През ноември 2008 г. проектът „Музеен и туристически комплекс „Севтополис” гостува в Барселона.  Той бе включен в представителната изложба „Туризъм: пространства на идеите”, видяна от близо няколко милиона посетители от цял свят. Скоро след това  получава  подкрепата на много страни  от света. Специално внимание към проекта „Севтополис” проявяват и редица престижни чуждестранни издания. Ссписание "Corner Stone", издавано от Британското дружество за съхраняване и опазване на археологическите обекти. Този  най-влиятелен печатен орган в културните среди на Обединеното Кралство организира  специална среща, на която проф.Мария Чичикова представя пред  британски учени и изследователи археологическия обект и архитектурната идея за неговото възраждане.

Едва през февруари тази година експерти на Министерство на културата дават зелена светлина на проекта. Очаква се до месец да бъде направено геоложко и геодезическо проучване съвместно с Института по океанология – Варна, катко и подробен доклад за сегашното състояние на древната столица на одрисите. 

Мая Стоянова