17 Март, 2009

Поредният панаир на суетата, ако взаимстваме заглавието от известния роман на Уилям Текери, от вчера се вихри от екрана на Нова телевизия. Сред така важните персони са Софи Маринова и Дачо, дъщерята на Аня Пенчева, Милко Калайджиев, Тодор Славков и Емил Кошлуков, както и още неколцина. Когато вчера момиченцето представи деца, изоставени от родители, жертви на трафик и както е модерно да се казва в последно време, в неравностойно положение, се оформи добре познатата българска действителност. Водещият Николай Кънчев заяви, че тази действителност не му харесва. Модераторът на дискусии на младежки формирования в БСП и известен телевизионен водещ  на „Стани богат”обаче не би стигнал по- далече от тази констатация, тъй като едва ли би си позволил да назове истинските причини, предпоставки и  виновниците за тази грозна действителност.  Упорито се говори, че продуцентите, които натъртват пред медиите за благотворителните каузи на шоуто са раздали доста сериозни суми, въпреки че Ники Николов не казва с точност, дали някой от тези „випове” е взел хонорар. Най- тлъсти пари взел внукът на Тато – около 150 000 лева, твърдят някои. Всичко това е необяснимо – хем благотоворителност, хем хонорари. Обърканата представа за морални понятия, категории и смисъл на всички тях всъщност води до едно леко отвращение от случващото се в Къщата. Защото не може от тази атмосфера – луксозни бани, спални, джакузита- макузита, както казваше един друг герой от шоуто Митьо Пищова, да защитаваш каквато и да е благотворителна кауза. Не е възможно от амвона на лукса да проповядваш равенство и благородство, когато тези, които седят под теб са онеправдани от съдбата, тъй като никога една такава проповед не може да е съпричастна към болката на страдащите. Не случайно има една поговорка – „Ситият на гладния не вярва”. Изкуственото противопоставяне на двама мъже, на почти еднаква възраст, но пълни антиподи по съдба до 1989 година – Емил Кошлуков и Тодор Славков също доказва един рехав и податлив на много критики продуцентски замисъл. На облъчваната с еснафщина публика и предстои пореден сеир. Той няма да е никъкъв „ Вип” - в него има личности като „Мустакатия славей” Милко Калайджиев за когото понятието „особено важна личност” е смешно и жалко. Размитата понятийна и ценностна система е напълно характерна за това издание на шоуто. Внукът на Тато бе представен с архивни кадри на своя дядо под звуците на песен от любимия на червения електорат сериал „На всеки километър”. Напомнянето на едно недалечно, но тягостно минало вече стана част и от риалити форматите по телевизиите. Само че това напомняне по никакъв начин не води до някакъв катарзис, а тъкмо обратното – до едно превзето, сладникаво умиление и лепкави спомени по една ненавиждана от всички мислещи и свободни българи тогава действителност. И докато булевардното начало по света ни води до гаданията с коя мистериозна брюнетка кръшка Мел Гибсън и как Филип Киркоров е сдобрил на вечеря в шикозен ресторант в Москва Ноами Кембъл с Мики Рурк, у дома, в най- бедната европейска държава има хора, които си блъскат главата дали Дачо е син или съпруг на Софи Маринова. Фройдистките загадки, които мъчат българина са толкова далече дори и от тези, които накараха Уди Алън да заживее с доведената си дъщеря. Ще цитирам и един текст под снимка от сайта на "Вип Брадър 3" - "Първото посещение на Съквартирантите в Склада вече е факт. Докато едни наблягаха на захарните изделия и безалкохолните, малък Тошко реши да заложи на добре изстуденото пиво. Той на няколко пъти влиза и излиза, за да изнесе колкото се може повече бира, за да има за всички. Следващата по популярност стока от първа необходимост се оказа тоалетната хартия. Сами се досещате защо." Екранното лицемерие, което ще ни залива за известен период от време се превръща в неприятна диагноза за объркването на понятия. И това не е никак случайно. Според мен то е добре планирана манипулация, особено като имаме пред вид подобен род риалити формати. Прокрадващите се нотки на носталгия по миналото и несбъднатите демократични надежди ще налеят вода в мелницата на отрицанието, недоволството, нихилизма, дори в сподавената в псевдолиберални въздишки анархия. Водещият Кънчев снощи каза една реплика – „Това не е Милко, а Кръстникът”. Обаче това наистина е „Мустакатия славей”, това наистина е внука на Тато и това наистина е български вариант на шоуто, който наистина е още по- тъжен от всички възможни други. Както пее Ицо Хазарта –

И к’во е, тоя т’воя не ще да те пипа,
Ела мацо, много ти е хубав клипа, (страшен)
Кажи на плажа къде ти влиза пясък?
Аре да произведеме новини за Блясък!

Песни, танци, пияни шматки,
Ебати цирка, каква мисирка,
Колко бързо пораснаха рогата,
Дай една цигара ше те *ба у звездата!

Александър Иванов