22 Март, 2009

В плана "Станишев" (ПС) съществуват манипулативни позо­ва­вания, които са недопустими за подобно равнище. Лансира се, че през 2008 г. "българската ико­номика отбелязва растеж от 6.8%", което не е вярно. Темп на прираст на БВП от 6.8% се отчита през третото тримесечие на 2008 г. Спрямо третото тримесечие на предходната година, докато същият темп за четвърто тримесечие е 3.5%, а за 2008 г. - 6.0%. ПС се позовава на "безпрецедентните 28 млрд.лв." за величината на ва­лутните резерви на страната, но към края на ноември 2008 г. В първите дни на януари БНБ публикува инфор­ма­ция за валутните резерви на страната към края на 2008 г., които са вече 24.9 млрд.лв., т.е. с повече от една десета по-малко. Този факт обаче е удобен за ма­ни­пулативно премълчаване.

Милиардите в ПС се появяват и се изтеглят като от ръкавите на всесилен илюзионист. Ето примери (по реда на появяването им в ПС):

Не е честно при такъв грандиозен мерак за харчене да се разполага само с приходите в държавния бюджет! Вероятно това е причината за да не се говори ни­що за източниците на също толкова грандиозното финансиране.

Дори и беглата разходка по нахвърлените милиарди подсказва, че премие­рът видимо се изживява като продължител на своето собствено премиерство. Той вече е изкарал пълноценно четиригодишното училище за премиери и е най-логично да продължи, но вече не като обикновен, а като научен, т.е. необикновен премиер. Иначе къде отива ефективността на образованието? А не е редно правителството да оспорва продължението на мандата си.

ПС старателно избягва въпроси, като:

Сигурно е досадно все да се търси "под вола теле". В духа на изпитаната традиция въпросът "Кому это нужно?" виси във въздуха. Все ще се намери нещо, което да развали хубавото време.

А ако все пак човек се замисли, няма как да не му стане тъжно. Офици­ал­ният план на правителството "за икономическа стабилност и напредък през 2009 г.", наречен ПС, е образец на демонстративно проявявана привидна ак­тивност и упо­рит отказ от назоваване на нещата с истинските им имена. А и ве­ро­ятно освен отказ, налице е и невъзможност за адекватно диагностициране.

Всички тези ми­ли­арди няма как да се реализират, те не са предвидени в бюджетните струк­тури, те не са съобразени с икономическите реалности в нашата страна. Къде оста­ва здравата бюджетна дисциплина (поне 2% бюджетен излишък!), как­то и пар­ливата оцен­ка на състоянието на текущата сметка на платежния баланс, по ли­ния на която една чет­върт от БВП изтича зад граница? Какво ще стане с инфлацията при такъв паричен оборот, а и оттам - с възлюбления ни паричен съвет и фиксиран валутен курс?

Правителството органично се вгражда в погрешната типично левичарска фи­­­лософия за решаване на трудни проблеми с лесни решения. В съответствие с първосигнална социалистическа реакция решението на проблема с финансово-ико­номическата криза се вижда в ма­щабно въвличане на прави­телст­во­то в икономи­чески инициативи и обсебване на икономически функции без ясна ви­зия за рис­ко­вете и последствията, и то при неовладяна корупционна среда.

Тра­ди­ци­онното ле­вичарско разбиране не е в състояние да открие друго решение, освен директното ангажиране в управлението на икономическите про­це­си. В това от­но­шение прак­ти­ката и теорията са категорични - перс­пективата може да бъде единствено ката­стро­фална. Икономическото регулиране означава не администри­ране, нито каквато и да е форма на протекционизъм, а ус­тановяване на твърдо действащи безупречни пра­ви­ла на играта, определяне на рамката за стопанско опериране.

Левичарската из­кривена интерпретация на случващото се в развитите икономики е "национали­за­ция", докато истинската му икономическа същност е кредитор от последна ин­стан­ция. Не правителството ще измъкне страната от блатото на фи­нан­сова-икономи­чес­ката криза, а субективният фактор и частната инициатива. Задача на правителство­то е да осигури условията за това.

Трудно е да се откъснеш от чувството, че правителството се намира в свое­образно хипнотично състояние и живее свой собствен живот с измислени и желани съотношения и конфигурации. Още през 2008 г. Се започна с объркани и обърк­ва­щи послания на официални правителствени представители и това състояние на не­адекватност продължава и до днес. Правителството е неподготвено за такава екс­тремна ситуация и по всичко личи, че не е в състояние да се подготви.

Нахално натрапващият се въпрос с нагарчащ привкус е: Кой ще плаща сметката?

Гарабед Минасян е професор,доктор на икономическите науки. Работи в Икономическия институт на БАН. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция "Макроикономически анализи и прогнози". Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина.

От Money.bg