22 Март, 2009

Направиха го професионално, без колебание.

По същият начин ме спасиха във ВМА: професионално, без колебание, но и със сърце. Една „малка" разлика.

Нападателите и до ден днешен са неизвестни за обществото и известни на тесен кръг от хора. Този тесен кръг вероятно знае и други тайни, за които обществото не подозира. Този кръг преценява какво трябва да знае и какво - не българското общество. Този кръг издава присъди и ги изпълнява. Този кръг е силен, понякога всесилен и винаги недосегаем.

Не знам кой е този кръг, но знам, че го има. Дори са няколко. Понякога си пречат, понякога си помагат - зависи от обстоятелствата. По време на война, дават жертви. В периоди на мир жертви са всички извън кръговете.

Може да не ми вярвате. Всеки знае по нещо. Всеки мисли, че знае нещо.

На 22 септември бях пребит и умрях. На 27 септември излязох от комата и видях света отново. Не знаех какво точно става. По-късно разбрах, че съм жив и това радва някого. Болката в такъв момент няма значение.

Мина време. Преживях операции. Започнах да се бръсна, да се изправям, след това проходих. През цялото време бях подкрепян от медици и близки. Без това не може, няма как...

Шест месеца. Човек прави равносметки: лута се назад във времето и живота си и се опитва да схване защо и как. Не става, но всеки опитва постоянно. Не правя изключение.

Така стигнах до поуките.

Първа поука: Когато МВР и прокуратурата не разкрият опит за убийство и кой стои зад него, жертвата получава шанс да продължи живота си. Вторият.

Втора поука: Когато градският прокурор Николай Кокинов казва официално, че от една година насам няма нападение срещу журналисти, това означава:

а/ прокуратурата не работи по моя случай;

б/ не съм журналист;

в/ Кокинов знае нещо, но не го казва;

г/ Кокинов не е прокурор.

Трета поука: Не пречи на заетите. За шест месеца от президентството, кабинета на премиера, съюза на журналистите, кабинета на вътрешния министър, от пресцентъра на парламента, на прокуратурата не са вдигнали телефона да попитат как съм.  Като умиращ ставаш за подарък. Като жив си нищо. 

Четвърта поука: Живял в Тел Авив мъдър равин. Веднъж при него отишъл мъж, видимо изнервен и озлобен от живота. Започнал от вратата да нарежда:

- Какъв е смисъла от техническия прогрес и от неговите „чудеса", когато хората не откриват смисъла на живота?

- Всичко в живота е важно за знанието: не само сътвореното от Бог, но и постигнатото от човека, - отвърнал мъдрецът.

- Но на какво може да ни научи някаква си железопътна линия?

- На това, че за един миг можем да пропуснем всичко.

- А телеграфът?

- На това, че носим отговорност за всяка дума.

- А телефонът на какво ни учи?

- На това, че някой чува какво говорим сега.

Човекът се замислил, след което се засмял, благодарил на равина и си тръгнал.

Пета поука: Можеш да станеш известен за 5 минути. Достатъчно е да поискат да те убият.

Шеста поука: Можеш да отслабнеш с 15 кг за 5 минути. Стига да издържиш на болката и да попаднеш във ВМА.

И така нататък. В шеги и закачки, малко операции, инвалидна количка, патерици, шепа хапчета, безсънни нощи, чаша вино с приятели - животът пак тече. Не се оплаквам, даден ми е рядък шанс. Само дето не знам как да не го пропилея...  

Един приятел ми направи прилично предложение: да бъда използван за събиране на лоши кредити и дългове. Просто ме показват на длъжниците. Трябва да помисля.

Екип на Холандската национална телевизия ме посети за интервю. Водещият ме попита как ще продължи животът ми оттук нататък. Казах, че вече съм почнал да пиша, че имам идеи за развитие на сайта, който ръководя и пр. Той ме изгледа изумен и попита дали съм говорил със семейството си, дали имам подкрепа... Не ми вярваше, усетих го. Или ме считаше за луд. Опитах се да му обясня, че трябва да работя, за да издържам семейството и себе си, а друго не умея да правя. Това обърка холандците още повече. Разделихме се като приятели. Те заминаха за ниската земя, аз останах тук. Холандците имаха избор.

Вчера от Националното радио ми зададоха въпрос за журналистическата солидарност у нас. Казах, че съм благодарен на колегите за подкрепата. Отвърнаха ми, че се заблуждавам. Наистина ли?

Човекът белег. С това прозвище са известни Ото Скорцени и Ал Капоне. Личности с много спорна и мрачна слава. Как аз да впечатля околните? Вече знам: появявам се на плажа. С писане е доста по-трудно. А и не винаги ВМА ще е на близо.  

Огнян Стефанов