24 Март, 2009

Пламен Асенов

От много години вече се чудя дали Анастас ходи по небето, защото е голям художник или е голям художник, защото ходи по небето.
Този въпрос само изглежда като онзи за яйцето и кокошката, но всъщност не е - на този е далеч по-трудно да се отговори, тъй като духът не се развива по правилата на материята във видимия свят, а по магьосническите правила на квантовата Вселена, която се намира вътре в нас и във всеки от нас. Но не всеки си я намира.
Картините на Анастас не могат да се опишат или разкажат. Те съдържат отвъдсловесни тайни, които могат да те накарат да изкрещиш, щом ги видиш. Да затанцуваш. Или да се отпуснеш, кротък и смирен, на пода и да гледаш.
Преди стотина години мислителят Унамуно беше казал за мислителя Спиноза, че “както нормалните хора ги боли ръка или крак, така Спиноза го е болял Бог”.
Е, Анастас страда от същото. И страда, повярвайте – виждал съм го. Само че, може би защото знае как се държи четката, не просто е оцелял досега, но се е научил и да се радва, когато Бог го заболи особено силно.

Изложба на художника Анастас Константинов се открива във вторник днес  от 18.30 часа в софийската галерия “Българи” /бул.”Дондуков” 69/. Той е сред малцината родни творци, чиито творби са изложени в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк Тези, които се съмняват, че Анастас  наистива ходи по небето - да дойдат и да видят. Макар че трудно ще се доредят от онези, които вече са дошли, защото знаят, че Анастас ходи по небето.