Местният вот отне от влиянието на управляващата партия на Ердоган, но не даде нищо на турското общество. Вътрешнополитическия живот на държавата се ислямизира. Засега Европа само наблюдава
На заем от bulgaria-news.bg
Проф. Владимир Чуков

Големият резултат от местните избори в Турция предстои. Премиерът Реджеб Ердоган най-вероятно ще ремонтира кабинета, за да покаже, че реагира на спада на доверието към Партията на справедливостта и развитието с осем пункта в сравнение с поставената летва от 47 процента от последния парламентарен вот през 2007 г. Всичко под този резултат е провал, беше заявил премиерът преди вота. Очаква се промените да бъдат основно в икономическата политика на правителството. Икономически бяха и причините за спада на доверието към управляващите и главно – безработицата, която не подминава и Турция.
Въпреки всичко като цяло се потвърди водещата роля на партията на Ердоган в Турция. Въпреки ръста на безработицата, поредицата от скандали за корупция след седем години във властта. Изненадата за Реджеб Ердоган беше това, че този път кюрдите не се отзоваха така масово на политическите послания на премиера, както това се случи на последните парламентарни избори. Големият удар за управляващите беше отнемането на бастиона на кюрдите – Диарбекир от прокюрдската Партия на демократичното общество.

Двете основни опозиционни партии стабилизираха позициите си и ако се бяха обединили в Анкара кметът нямаше да остане човекът на Реджеб Ердоган.

Лявата Народнорепубликанска партия на Дениз Байкал и Партията на националното действие на Девлет Бахчеви вероятно тепърва ще набират скорост и влияние в турското общество. Партията на националистическото действие на турските националисти се оформи като алтернативен политически център. Ако до този момент Ердоган нямаше конкурент вдясно от гледна точка на исляма, сега го има в лицето на младия лидер на Партията на блаженството. Въпреки че изборите в Турция бяха местни, те изиграха ролята на един много сериозен политически ориентир – докъде е спаднала популярността на управляващата партия. В Истанбул и Анкара беше сигурна и знакова победата на управляващите.
Икономическата столица на страната Истанбул има повече от 15 млн. души и дори с незаконно пребиваващите се смята за 20 млн.души. Икономиката на Турция продължава да се смята за седма в Европа. Истанбул е градът с най-много милиардери в света, според списание „Форбст”. Турската икономика продължава да бъде и една от най-динамичните в света. До 2023 г. Турция си е поставила задачата да стане част от групата Г-7 – клубът на седемте най-развити икономики в света. Истината е, че Ердоган направи направо икономически чудеса. Брутният вътрешен продукт на глава от населението е пораснал три пъти- от 1500 долара на 4500. Изключително либерална икономика, широко отворена за чужди инвестиции, с голям вътрешен пазар от над 70 милионно население.

Много е силна турската диаспора, която привежда пари, особено от Германия, Великобритания, Холандия и Франция,

където има огромни турски колонии от милиони, които редовно изпращат на близките си в Турция свежи пари. Турция на практика вдигна високо жизнения стандарт на гражданите си. Това създаде предпоставките за разширеното политическо влияние на управляващата партия, защото успехите се пишат на нейна сметка.
Любопитен факт е обаче, че

Сдружението на армията и благотворителната й фондация, която традиционно събира даренията за изборите по случай курбан-байряма, за пръв път изпревари сдружението на управляващото партия.

Нещо, което не се беше случвало досега. Това беше своеобразно социологическо изследване. В същото време премиерът Ердоган и особено президентът Абдулла Гюл дадоха обещания за 12 млрд. инвестиции само в кюрдските региони по време на невероятните им предизборни обиколки. Президентът дори откри на кюрдите сателитната телевизия с програма на кюрдски.
Самият Ердоган каза едно изречение на кюрдски. В същото време лидерът на прокюрдската партия в Деня на матерния език той говори по телевизията на кюрдски. Това предизвика прекъсване на предаването. То усложни обстановката, позиция заеха военните, че един кюрд може да говори в парламента единствено само на турски, други партии също се изказаха, че по конституция нямат право да говорят на кюрдски в парламента. Идеята е, че кюрдската партия искаше да покаже на своите избиратели, че

всичко, което управляващите правят, е демагогия. „Защо не ни дават да говорим по телевизията и в парламента!

По този повод бившият президент Сюлейман Демирел е казал: на кюрдски - да, по улиците, в бита, но в държавните институции - само на турски, което предопредели големият сблъсък на местните избори. Идеята е следната – ще се оставят ли 12 милиона кюрди да бъдат подведени от държавата да гласуват за управляващите.
Управляващият елит смята, че Партията на демократичното общество е политическият филиал и политическият клон на ПКК. 22-те техни депутати са независими, защото за тях е била непосилна десетпроцентовата бариера за парламента. По повод вота се допускаше възможност част от напрежението в страната да дойде и от Ирак.
Едва ли обаче Ирак оказва толкова голямо влияние. Напротив, преди месец за пръв път в Ербил, столицата на иракски Кюрдистан, е осъществена първата безпрецедентна инициатива – конгрес, форум от турци и представители на Иракски Кюрдистан - министри, депутати - за добросъседско отношение.

Но къде е големият проблем на Турция? Това е задънената улица на преговорите с ЕС.

От 35 глави, които трябва да се затворят, са отворени десет, затворили са 6. През м.г. трябваше да затворят две, но не се получи. Защото Турция умишлено не изпълни изискванията на ЕС - да установят дипломатически отношения с Кипър, да сключат търговски отношения с тях – за приемането на кипърски кораби на турските пристанища, кипърски самолети на своите летища.
Турция признава севернокипърската турски република, не и южната гръцка част. Ако Ердоган обаче го направи, партията на националистическото действие веднага ще опита да го събори. Национализмът няма да позволи това. Но ти не можеш да преговаряш с европейския свят, с европейските институции, без да приемаш неговите ценности и като не зачиташ една от страните-членки. Това е формалното. Но докладите на ЕК за Турция, които се пишат два пъти в годината, са унищожителни.

Турция не спазва правата на човека, свободата на пресата, на вероизповеданията и отношението към малцинствата

Никъде те не са постигнали необходимите критерии, които им поставят от Европейската комисия. Реформирайте се, обаче твърдо казват от ЕС.
Много наблюдатели твърдят, че Турция по повод войната в Газа, се обръща към Изток. Наблюдатели обсъждат връща ли се Турция в източната орбита? Съветникът на Ердоган Ахмед Даутоглу, конструктор на една нова външнополитическа концепция, говори за централна външна политика на Турция. „Т.е. ние не сме държава - мост между християнството и исляма, ние не сме периферна държава – на комунизма срещу антикомунизма, Студената война приключи. Ние сме централна държава, т.е. ние сме наследници на Османската империя и трябва да си възстановим влиянието в ареалите - на Балканите, в Персийския залив, Близкия изток, Закавказието, Централна Азия.”
Наблюдателите отбелязаха, че за първи път в турския парламент е произнесено словосъчетанието Османска империя по време на изказване на Реджеб Ердоган при среща с неговата парламентарна група, макар и в контекст. Тогава Турция много плътно застана зад Хамас. Премиерът е казал следното: Османската империя беше тази, която спаси прадедите на Ципи Ливни и на Ехуд Барак. Това говори, че

Турция бавно и полека се завръща в източната си орбита.

Заради много сложните отношения с Израел, изключително обтегнати, няколко еврейски организации в Америка обявиха Ердоган за антисемит. Много силна полемика имаше между шефа на израелските сухопътни войски и Ердоган. Те се обвиняваха в расизъм взаимно – към палестинците и към кюрдите. В същото време Турция се стреми да бъде или да изглежда гъвкава. Но Турция се опитва да противопостави Египет и Израел и да си възстанови позицията на Османска империя. Да играе ролята на турския султан в 21 век.

Всъщност, Ердоган е умел политик, който съчетава реални мерки със собствен пиар и понякога граничи с популизъм. Това което направи като политика на правителството и позиция по войната в Газа беше напипване на тънките струни на турските избиратели. Палестинската кауза беше вкарана в турското общество още от 90-те години. Той откровено експлоатира темата.



Турция си остава най-близката европейска държава до ЕС и до САЩ.

Новата американска администрация направи първите совалки до Анкара. Джордж Мичъл е фигурата с голяма роля в тези отношения-от ирански произход, дипломат с много дълга кариера. Беше даден знак от Вашингтон, че дали управляващите в Турция ще бъдат по-умерени ислямисти, или нещо друго, за Америка няма значение. Тези отношения се базират и на това, че армията продължава да играе много голяма роля в страната, често е и политически фактор, което не е характерно нито за една европейска държава.
Светските партии се чувстват все по-изолирани в Турция, той промени лицето на елита.

Светски и мислещите хора са все по-изтласкани в периферията на обществото в политиката или бизнеса.

За разлика от активистите на управляващите, които се превръщат в силните по места, особено в азиатската част в Анадола. Изборите показват на Европа докъде стига този процес. Той е много важен показател за ислямизирането на вътрешнополитическия живот. Дори една партия като Народнорепубликанската започна да разкрива религиозни центрове и джамии в техните партийни централи. Т.е. една светска партия, за да може да привлече избиратели, разкрива джамии, което никога досега не се е случвало. Така се конкурираха за електората на управляващите. Това, за съжаление, говори за тенденции. Европа засега наблюдава и пише убийствени доклади за членството на Турция в ЕС.