Инж. П. Събев за Фрог: И новият закон на Менда Стоянова ограничава казанджиите

- Г-н Събев , доволни ли са казанджиите от новия Закон за акцизите и данъчните складове на Менда Стоянова, който трябва да смени  закона от декември миналата година и как това ще се отрази на казанджийския бизнес. Има ли пак ограничения и ристрикции, които хора като вас не одобряват?

- За новия проектозакон  вносителите Менда Стоянова и група депутати се позоваха на това, че европейските практики и европейската директива са такива. Ние се запознахме с тази директива и се оказа, че в тази директива член 22 не налага такива ограничения, които нашето законодателство налага на производителите на този вид услуга.

- Обяснете на читателите за какво става дума ?

- В Европа практиката е много малки производители да произвеждат своя продукция и я продават. И това е регламентирано със закон в ЕС. Такива производители  не могат да произвеждат повече от 10 хектолитра алкохол и да го продават без да са необходими данъчни складове, след като платят необходимия акциз. Нашите законотворци се позовават на това нещо и казват, че хората, които извършват услугата,  не могат да произвеждат повече от 10 хл.  Но това са две различни неща. От една страна са тези, които призвеждат, за да продават – демек производители. А другите са казанджиите, които извършват услугата. ЕС, когато е видял, че има и такива хора, е добавил една точка 6 в директивата си, която включва България и Чехия, където има такава услуга и казват, че  такива производители могат да правят и повече от 10 хл. алкохол, за който да се плаща половин акцизна ставка. Тук основното разминаване на Менда Стоянова и група депутати, които внасят новия закон, е твърдението, че това го иска ЕС.  А всъщност ЕС не иска нищо такова. Те слагат ограничения на малки производители, които могат да произвеждат, за да продават. И това съвсем ясно са го написали в точка 4 на директивата си.

От друга страна нашите законотворци сложиха ограничения от 500 литра за максималния обем на казаните. Това го няма никъде в ЕС като практика. Презумцията била, че видите ли, тези хора не плащали акциз. Ако има такива, които не плащат акциз, то държавата е тази, която би следвало да си влезе в ролята и да ги контролира, че са нередовни. Но няма логика тези, които са редовни,  да ги ограничаваш, защото икономически няма как да издържат. Все едно на един таксиметров шофьор да му кажеш, да не прави повече от 1000 км. на година. Как той да се издържа? Същото се получава и с тези ограничения. 10 хл превърнати в ракия са 10 хл. по 100. Това превърнато в ракия 42-43%, колкото си правят хората по селата, прави 80 литра ракия. И един казанджия, който е инвестирал няколко хиляди в един пункт, му казват че трябва да направи 80 варки, на които средната им цена е 40 лв. и за тях да вземе 3200 лв., какво става? Или ако идем с вас да си варим ракия, таксата, която ще платим на един казан, е 40 лв. Само че с ограничението от 10 хл ти му даваш възможност на този казанджия да извършва 80 такива услуги. Ако на един дядо му кажеш, че за 50 литра ракия трябва да плати 180 лв., той ще каже мерси. Това няма как да дисциплинира хората, няма как да доведе до повече приходи в бюджета. Това ще изгони хората от лицензираните пунктове и ще ги натика по мазета и гаражи за нелицензирана дестилация, където държавата няма да упражнява никакъв контрол.



Изводът е един – преглед на българското законодателство показва, че Законът за акцизите и данъчните складове и Законът за виното и спитните напитки не са хармонизирани с разпоредбите на Директива 92/83/ЕИО на Съвета на Европа по отношение на т.н.  „малки производители” на етилов алкохол.

- Добре де, вие сте експерти. Не потърсихте ли ваши колеги от Европа, които да кажат това хармонизира ли с европейското законодателство?

- Ние сме се консултирали с юристи по европейско законодателство и те потвърдиха, че българското законодателство не хармонизира с европейската директива. Написали сме писмо и до председателя на винаро-лозарската камара в Австрия, за да обясни на нашите депутати, как това нещо се изпълнява при тях. Австриецът може да отиде, да си свари дестилат, да продаде след като си плати акциза и затова и държавата е доволна и продавъчът е доволен, защото има дребен бизнес, с който си издържа семейството. При нас държавата не позволява на хората да произвеждат нещо, което да продадат законно. И така всеки продава нещо незаконно, което не се знае какво е. Попитали сме инж. Вернер Луттенбергер, търговски директор на Сдружението на винопроизводителите  към Държавната камара на Австрия за акцизните складове, ставката на акциза и облекченията под формата на намален акциз за етиловия алкохол, за производители на не повече от 10 хл чист алкохол от своя собствена продукция и т.н.

- В България потърсихте ли правата си ?

- Пуснали сме писмо и до министъра на финансите Владислав Горанов. Писмото е от името на народния представител Методи Андреев, който прави запитване, защо споменатите по горе точки на европейската директива не съотвестват на българското законодателство. И каква е причината толкова години наред и при толкова правителства да не съобразяват европейското законодателство към българското. В същото време да твърдят, че Европа го иска това нещо от нас.  В този му вид и с промените в закона се убиват малките производители, въобще не им се дава шанс да произвеждат, за да се защитят интересите на големите производители. Това е.

- Подобни нарушения  има и в закона за виното. Пак страдат по-малките производители.

- Беше приет и закон за виното, в който също има много нарушения на европейското законодателство. Задължиха всички винари да се регистрират като данъчни складове Виното е с нула данъчна ставка.  Защо е необходимо да караш човека да регистрира данъчен склад. В Италия има над 40 000 производители на вино, които произвеждат и си продават продукцията на пазара. Тези продукти нямат акцизна ставка. Тогава какъв е смисълът тези производители да ги правиш акцизни складове. Това е сккъпо нещо и се прави в България да се сложи една бариера пред тези хора, да не могат да произвеждат вино. А в страната ни има фамилии , които десетки години са произвеждали вино...

    Отделно направиха един друг закон, с което винарите и производителите на вина ги задължиха да станат членове на винаро-лозарската камара. В момента ако вие или аз решиме да насадиме лозе, то ние нямаме право да сторим това, ако не ни разреши винаро-лозарската камара. И казват, че Европа го иска. Не е вярно. Единственото, което иска да знае Европа е количеството лозя, които ще субсидира. Така че човек може да няма право на субсидия, но не означава, че не може да си насади лозе. Ако в момента произведа повече от един тон грозде, нямам право да го продада без разрешение  на лозаро-винарската камара. При това продукцията може да се продава само на регистрирани в същата камара производители на алкохол, а това води до рекет от страна на големите производители на алкохол към малките и средните стопани  и липсана на конкуренция им позволява да изкупуват продукцията намного ниски цени. Миналата година килограм грозде по този начин вървеше за 18 ст. Тоест парите не стигат само за да се произведе това грозде. Така се създаде монопол. Държавният монопол с една дума се превърна в частен монопол.

- През декември бе приет  неприемлив за българският дребен казанджийски бизнес закон.  Какво е новото в предложението на Менда Стоянова?

- Новото предложение на Менда Стоянова по същество не решава нещата. Вече проверките на пунктовете ще се извършват не от Агенция митници, а от общините. И в това има резон, защото общините имат по-голям ресурс. Митниците разполагаха с 400 оперативни работници, докато само лицензираните пунктове в България са 1570. Няма как да стане. И затова е по-добре общината да проверява. Кметът като види, че има нерегламентиран пункт, по-лесно ще вземе мерки. Така че това е единственото положително в новия законопроект. Всички други педложения на Менда Стоянова са със цел да убият малките производители. И няма да има по-голям приход в бюджета. Ти като го затвориш един пункт и той не работи, няма да се събира никакъв акциз.

При положение че ограничаваш производителя да изкарва по 3200 лв. на година, то единственият му шанс да си издържа семейството, е да мине на сиво. Ще започне да вари нерегламентирано, ще започне да продава ракия контрабандно. Иначе няма да издържи.  И по този начин нито бюджетът ще се подпомогне, нито ще се спре контрабандата.

- И всичко  това се прави в полза на големите производители, според вас?

- В прав тест Кирил Домусчиев призна, че благодарение на свои членове най-после са успели да се проборят с казанджиите. И ги обвиниха, че произвеждат ракии-менте. Аз твърдя, че в такива казани не може да се произвежда метанол. Той се произвежда по друга технология и тези, които го правят и отровиха хората в Якоруда и на други места, за които не се знае, са такива, които произвеждат метанола от дървесина. Той се прави за производството на биодизел. Неговата себестойност е изключително ниска- един литър на пазара може да е и под един лев. И от един литър метанол стават 2,4 литра ракия. Слага се есенция и се продава като джин, мастика и т.н. И себестойността на това питие пада под 50 ст. Това няма как да се случи в домашните казани. Те нито могат да произведат метанол, а ракията се прави от вино, което струва пари. Себестойността на ракията му, без да е плащал услугата на казанджията, не е под 7-8 лв.

- Какво очаквате да се случи в Народното събрание? Имате ли подкрепата на на депутати, на парламентарни групи ?

- Имаме подкрепата на Патриотичния фрон, част от реформаторите също са зад нас. Срещали сме с всички парламентарни групи без „Атака”. Всички знаят, че законът е лобистки В Комисията по регионално развитие освен депутатите от ГЕРБ никой друг не подкрепи закона на Менда Стоянова.

- Има ли казани, които спряха да работят от януари? Да не би едрите производители да се изплашиха от качеството на ракията на казанджиите?

- Има хора, които сега не работят, защото трябва да си извадят част от казаните. Ние имаме обект, на който на 27  декември му излезе разрешението за работа в Асеновград, на 1 януари влезе в сила новото постановление и го забраниха. И той сега има три казана – два по 350 и един 300 литра. Ако спазва ограниченията на зокана двата казана трябва да ги изхвърли. Защото не може да са повече от 500 литра. Трябва да остане само с един казан. Тоест, хората са теглили кредити  от 100 000 лв за казаните и държавата им казва, че нямат право да работят с тях. Лобистите и едрите производители видяха, че в тези казани започна да се прави много качествена ракия. Някой инвестираха в модерни съоръжения и правят супер качествен продукт, със супер аромати. И големите се страхуват. Затова се приемат такива дистрикции. Ззаконотворците не ги забраняват, а слагат само ограничения, защото не се плащало акциз. Но като го изгониш от пункта, от който се събира дори малък акциз и го пратиш вкъщи, въобще няма да се събере нищо. Просто го накарай да си плаща акциза и контролирай дали не е направил нещо нередно. Така че държавата вместо да се радва, че има такива пунктове и да ги стимулира да стават все повече като упражнява контрол, тя прави точно обратното. Слага балтията на тези пунктове, затваря ги тях, за да угодят на големите. Те си мислят, че като затворят тези пунктове, големите производители ще започнат да продават два пъти повече. Но не е така.

- Май пак се стягате за протести?

- Протестите няма как да бъдат избегнати, хората искат да обявяват гражданско неподчинение. За тях няма изход никой не ги чува, никой не ги отразява. Те нямат приходи а в същото време нелегалните работят, затова всички са изнервени. Непрежениет е голямо и за да се обърне внимание на проблема са готови на крайни мерки с блокиране на пътща, стачки и всичко което би накарало управляващите да им обърнат внимание.
Интервю на Красен Костадинов