9 Април, 2009

"Точно до мен беше един млекопроизводител с бидона си", спомня си Динко Господинов. Заедно със стотици свои сънародници 30-годишният график излиза по улиците на София да протестира срещу корупцията и бедността. В акцията се включват интелектуалци и селяни, природозащитници и студенти, пенсионери и млади майки. "Всеки имаше свое искане", казва Господинов.

Демонстрации обаче вече няма, цари по-скоро примирение

България е членка на Европейския съюз вече над две години, но не можа да оправдае възложените й надежди: с всички съобщения за купуване на гласове, корупция и престъпност, тромаво правосъдие, нередности и некомпетентност при управлението на европейските средства. Според корупционния индекс на Амнести Интернешънъл през 2008-ма година страната заема 72-ро място сред изследваните 180 държави, оказва се най-корумпираната сред членките на Европейския съюз. Преобладаващата част от седемте милиона българи са убедени, че само Брюксел може да повлияе за подобряване на положението. Европейският съюз реагира остро за първи път миналата година и не само замрази, но и частично отмени предвидените парични потоци. Но санкциите все още не са достатъчно ефективни.

Това личи например от скандала около групата Стойков-Николов. В доклад на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ тя е определена като мрежа от 50 предприятия и компании, с връзки на най-високо правителствено равнище, която е извършила злоупотреби с европейски средства на стойност 32 млн евро.

Наред с другото групата е продала на партньори в Аугсбург стари машини за преработка на месо, които след това са обявени за нови и продадени в България на фирми, кандидатстващи за средства от европейските насърчителни фондове. В България обаче последствия от разследванията на ОЛАФ почти няма: докато един от обвиняемите германци отдавна е зад решетките, българското правосъдие почти е прекратило делото срещу предприемача Людмил Стойков, а това срещу Марио Николов доникъде не е стигнало.

Времената не са подходящи за разбиване на старите структури

Проблемите, с които правителството така и не е успяло да справи в нормална обстановка, ще намерят още по-малко решение в предизборния период - смятат експертите. Отраженията на глобалната икономическа криза затрудняват още повече борбата срещу корупцията. Международният валутен фонд прогнозира за тази година растеж от един процент, докато през 2007-ма са шест. Не е изключен дори и нулевият растеж. А Меглена Плугчиева - вицепремиерката, отговаряща за управлението на европейските фондове, би трябвало да разбие старите структури.

Времената обаче не са подходящи. Остават й само два месеца до изборите, които с много голяма вероятност ще сложат края на сегашната трипартийна коалиция. Въпреки това Плугчиева е оптимистка и казва: "Имаме нужда от добри резултатите - за нас и за нашите граждани, не за Брюксел."

Според нея ситуацията се подобрява, но много по-бавно, отколкото е очаквала. Като пример за постигнатото сочи промените в законодателството за финансиране на политическите партии и в Наказателния кодекс, уредените конфликти между политиката и икономиката. Европейският съюз обаче не се впечатли достатъчно и реши окончателно да спре замразените средства. Все пак в доклад от февруари европейската комисия отчита известен напредък в борбата на България срещу корупцията и организираната престъпност. За което заслугата е основно на Плугчиева.

Много неизпълнени обещания

Както в София, така и в Брюксел няма съмнение, че тя полога усилия за подобряване на нещата. Въпреки това нейното назначение се определя по-скоро като "козметична мярка" от експерта в софийския Европейски институт Огнян Бояджиев. "Ако правителството имаше сериозни намерения, нямаше да назначи г-жа Плугчиева година преди изборите." В Европейската комисия преобладава мнението, че България обещава много, но спазването на обещанията е под въпрос. За евродепутатката Инге Гресле досегашните санкции не са достатъчни. "България симулира решения, каквито всъщност няма" - казва тя. По думите й запорът на средствата е само една внезапна спирачка. Въпросът по-скоро би трябвало да бъде как влакът да тръгне отново.

Министър-председателят Сергей Станишев има собствен отговор: през февруари той помоли председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу да изпрати в страната повече европейски експерти, които пряко да контролират политиката и да поемат част от отговорността на българите.

"Опит за замаскиране на собствения провал"

Така Огнян Бояджиев определя зова за помощ на Станишев. И Европейската комисия не намира предложението за създаване на паралелни структури за добро. В крайна сметка, както заяви говорителят Марк Грей, Комисията и държавите-членки вече оказаха значителна помощ на България и ще продължат да я подкрепят, но страната трябва да изпълни задълженията си, произтичащи от членството.

От което България все още е на голямо разстояние: дори и във времената на висок икономически растеж правителството не положи достатъчно усилия да се пребори с корупцията - казва Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията в София. Броят на стигналите до съда дела, свързани с корупцията и организираната престъпност, е намалял с 30 процента между 2005-та и 2008-ма година. И се оказва, че измамите и престъпността покриват целия напредък, постигнат при бума през последните години. Четирима от петима българи нямат доверие нито на политическите сили, нито на правителството. Но 58 процента от населението се доверяват на Европейския съюз. Наложените от Съюза санкции не само се приемат от хората, те желаят дори изострянето им, ако това ще доведе до промени в страната. (Дойче Веле)