„Влезте във всеки дом. Разберете какво мисли и прави българинът.” Думите са на Тодор Живков и са изречени пред ръководството на МВР, 10 дни след завършването на Априлския пленум през 1956 година. Ех, да знаеше Живков, какви последователи ще има 53 години по-късно... Левенти, демократи, загрижени за спазване на Конституцията, правата на човека и всякакви други граждански екстри!
Край на лиричните отклонения. МВР иска да влезе в живота ни още по-надълбоко - чрез интернет. Иска го упорито, на инат. Аргументът е, че така ще пребори престъпността. Не посочва обаче статистика. Което ни кара малко да се съмняваме в чистите помисли на министър Миков.

Статистиката е суха материя, но понякога навежда на размисъл:
В периода май 1945 – септември 1953 г. са проведени над 106 политически процеси. Първоначално ударът е срещу висшето офицерство и най-изявените представители на опозиционните партии. След разгрома на антикомунистическата опозиция следва мощна репресивна кампания срещу “врага с партиен билет” вътре в самата комунистическа партия. Тя е инспирирана от Кремъл и „подпомагана” пряко от изпратените от Москва „следствени бригади”. Акцията е наричана „събеседване”. В периода от 1948 до 1953 г. са разследвани близо 100 000 комунисти, включително заемащи отговорни постове в държавната администрация, партийния апарат, армията и службите за сигурност.

До 1962 г. 23 531 души минават през трудово - възпитателните лагери. 14 647 от тях са там по политически причини. Мой роднина е изпратен в Белене 17-го6ишен, заради участие в публицистичен конкурс на Би Би Си. Излиза оттам след 7 години.
Да, това е минало. Но вижте само как вътрешният министър Михаил Миков, като един Кольо Фичето, гради мост именно към светлото минало, а не към светлото бъдеще. (Ако така се бързаше и с Дунав мост-2...). МВР днес отново иска да е във всеки дом, както някога Тодор Живков заръча. И какво ме убеждава, че това не е така, след като внучката му е водещ политик в партията на дядо си, а внук му Тошко е звезда във ВИП Брадър? Влез във всеки дом – симвул веруюто на родното МВР и тайни служби е претворено в живота, дори и чрез шоу проекти...

Всъщност има една статистика, която министър Миков не обича да му цитират. Над 300 000 са подслушаните разговори през 2008 г, а 40 000 са българите, които не са разговаряли „сами” по телефона или в Интернет. Само 1-2% от тези записи обаче са свършили някаква работа на правосъдието. Какво е станало с останалите, за какво са използвани – никой не ни казва.
И съвсем като в пиеса на Йонеску в студиото на Нова телевизия се появяват Димитър Иванов и Цвятко Цветков, бивши шефове в ДС. Да защитят напъните на министър Миков. Сигурен съм, че и двамата имат сериозни забележки към професионалните му прояви, но пък трябва да проявят партийна солидарност и дисциплина. Уважавам професионалният им опит и знания, умението им да анализират нещата. Но няма как да се съглася с вялата им пледоария в полза на исканото безконтролно нахлуване в Интернет, дори само защото и двамата са на Вие със същия този Интернет. Цветков пък дори се изсили като посочи за пример Англия, където това „правило” било въведено отдавна. Нищо подобно. В Англия всеки гражданин би осъдил за нула време службите, ако си навират носа в личния му живот. За САЩ да не говорим. Същото важи и за страните от ЕС. Контролът там е железен. Тук железни са само службите и то като отношение към „цивилните гарги”.

Опоненти на старите ченгета бяха Константин Павлов и Илия Марков от „Електронна граница”. Те настояват за спазване на правилата на демокрацията. Но Иванов и Цветков – също. Излиза, че май позициите им са еднакви. Но така ли е? Не бих се хванал на такъв бас, защото правилата за едните означава пълни права за МВР и никакви за гражданите. Нещо като необходимото зло, което трябва да преглътнем в името на безопасността – лична и национална. Марков и Павлов пък цитират Конституцията, човешките права и гражданските свободи, сякаш не са наясно, че тези думи нямат никакво значение за властимащите. И четиримата вероятно знаят, че: „демокрацията е спазване на правилата”, са думи на Збигнев Бжежински.

Същият този Бжежински, който за немалко и от сегашните шефове и служители в МВР, си остава „класов враг”. Ако и сега не открие разликата, заслужава Миковите поправки за подслушванията в закона.
В една от книгите за д-р Рихард Зорге е описано „японското проследяване”. Това е, когато преследвачите ти дишат във врата и те мачкат психически. Има и друг разузнавателен термин: „под чужд флаг”. Използва се от шпиони, които се представят за агенти на чужди разузнавания и държави. Целта е, ако гръмне скандал, те остават скрити, а да се накиснат други. Микс от двете неща се опитва да прокара МВР с тоталното следене в Интернет. Под флага на демокрацията и борбата с престъпността. Истинските намерения обаче прозират зловещо под пластовете грим.

ДАНС показва ниво в ситуацията. Не взима страна, а агентите й сигурно се забавляват истински с пренията. Защото в ДАНС тези неща си ги правят от първия ден, без да питат когото и да било. В „интерес на националната сигурност” и без досаден граждански контрол. По този начин те отдавна са в домовете на „враговете на държавата”, политическите опоненти, бизнесмени и чужденци, в хотелските стаи, дори в живота на свои колеги. Да, да, подслушването един друг е много модно днес.

Някога са му казвали „лов на вещици” или разобличаване на „врага с партиен билет”. Сега е „осветяване на къртици” или „вътрешен контрол”, известен още като „запушване на дупки”. Страшното е, че грандиозният ресурс от кадри и техника, с който се хвалят службите ни винаги зацикля, когато трябва да се посочат резултати. Това е и гатанката, над която Брюксел продължава да си блъска главата. Всъщност дали, след като и на децата у нас е ясно, че много пъти у нас подслушванието се използва за подпомагане или директно за политическа или престъпна дейност. Събраната информация понякога стига до офисите на сенчести босове и групировки, до спонсори на кампании и изявени бандити по-бързо, отколкото до ръководството на МВР. В някои случаи самото ръководство „поръчва” този или онзи. И причината обществото и Брюксел да мислят така не е в някаква зловеща и целенасочена кампания срещу органите на реда, а в самите органи. Защото е очевидно, че те най-обичат тоталния контрол и да са репресивни.

Това им дава самочувствие и власт. Доказва го прехвалената разработка „Галерия”, в която бяха подслушвани (бяха?) над 50 журналисти и не знам колко си политици. Правешкият хитрец, както някои съпартизани от бригадата „Чавдар” наричали Тодор Живков, би се гордял с бодрата смяна. Той едва ли е вярвал, че заветите му отпреди толкова години ще се претворяват в живота нов така дръзновено, по априлски.

Огнян Стефанов