▲ екскурзия в Европа

Ju_16 - текст и снимки

Пролет.. птички и цветя... а с тях и пролетна ваканция. Купони, размазвания, пълен релакс, никакво учене... Това е само малка част от една ваканция, която, за съжаление, вече си отиде, при това така бързо, че, предполагам, никой не успя да я усети. Времето се стопли, настъпи тази част от учебната година, когато на никого не му се учи, навън припича, всичко ти напомня за бленуваното лято, а ти се бъхтиш в класната стая и правиш всекидневни контролни. 

Като заговорих за ваканция обаче, напоследък стана модно през нея да се организират всевъзможни международни училищни екскурзии с класа или поне с части от него. 

Всяка година почти всяко даскало организира поне една подобна екскурзия през минимум 3–4 държави из Европа и 10–15 градове и кусур. На пръв поглед офертата изглежда чудесно, викаш си : „И–хааа 10 дни без родителски надзор, с френдовете, т’ва е само за мен!” И наистина не е зле, дестинациите са повече от интересни: Виена, Париж, Лондон. Та нали всяко дете би искало да се докосне до атмосферата на тези световни столици, да види как живеят връстниците му по други места! 

Първата стъпка обаче е позволение от родителите, което един средностатистически ученик трудно изкопчва от свъсените си майка и баща. Причината затова са най–вече парите. Въпреки че старите винаги се оправдават с несигурността си да оставят своите деца на отговорността на някакъв си даскал, причината за колебанието всъщност е цената. Понякога това е съвсем разбираемо – една такава ексурзия с автобус надхвърля средните заплати на повечето българи. Родителите направо се изприщват, като чуят: „Ама мамо... то е само 1000 лева... виж...моля те.. не ми давай джобни за училище после колкото си искаш време... само ме пусни... моля тееее!”

Но да беше наистина 1000 лева! От тази стартова позиция сумата набъбва, защото към ная почват да се прибавят други по–малки – пари за музеи, храна, джобни. Поне около 200 евро и отгоре. Отделно от това трябва да се плати и на нотариус за едно листче хартийка– разрешителното, без което няма как да се пътува. В добавка плащаш и за задграничен паспорт, ако детето няма такъв и разбира се какви ли не още дребни харчове около лекарства, храна и лакомства за по из път...
Дребни, дребни, ама разходите главоломно растат, а портфейлът постепенно се изпразва... За повечето мили настойници едно такова тийн–удоволствие излиза много тлъсто. 

Въпреки финансовите затруднения, лишения и спестявания, родителите все някак скалъпват нужната сума и пускат детето си с хиляди предварителни уговорки да се държи прилично, да не пуши, да не пие, да внимава да не се изгуби и още безброй такива, всекиму познати до болка.

От цялото планувано пътешествие най–много намазват учителите. Те затова дават толкова зор да съберат минималния брой ученици, да направат група и така за тях всичко да излезе безплатно. Е, естествено, че са го заслужили, много бачкат, ниски заплати, огромен стрес... Хм!

И така – след като най–сетне поемем на път, трябва да се примирим с факта, че първият ден е нон–стоп само пътуване – от 6 часа сутринта, та чак до вечерта към 10. Доста изморително, но все пак си с приятели, с нови хора, всичко е точно. Най–тъпото в дългите преходи са пиш–паузите – буквално през 2 часа. Ясно е, че трябва да ги има, но чак толкова начесто!... Капнал и изнемощял, докопваш се до първата си спирка на всички подобни европейски екскурзии – Загреб. Изсипват те в 22 вечерта на площада, казват: ето имате 1 час, разгледайте града и после отиваме в хотела. Ама как се разглежа който и да е било град за толкова малко време! Едно, че си съсипан от път и единственото, което искаш, е топъл душ, меко легло и да си опънеш схванатите крака, ами и за някакви си 60 минутки трябва да пробягаш през нощния град. Е как да е, попоглеждаш туй–онуй, някоя и друга църква, но само отвън, някой и друг фонтанец и си готов. Разглобен, те взимат и половин час търсят къде се намира хотелът, защото не са си дали труд да питат предварително... Когато все пак се добереш до спретнатото на външен вид дву–или–тризвездно хотелче, се започва една регистрация, едно охкане и тюхкане на госпожите, едно влачене на 100–килограмовите куфари по стълбите, защото току–виж, асансьорите баш в този момент не бачкат или пък са препълнени с други ученици (е! – добре, че ги има момчетата, в това отношение са супер, нали все искат да се направят на гъзета, че са много силни, така че това е хубаво за мацките!). Що се отнася до хотелите или хостелите – в интерес на истината в Европа те са доста добри, всичко си имат, (телевизорчета, отделни бани, та дори някои имат и вътрешни басейнчета, рая за младежите), чисти и приветливи са. Стаите имат по 2–3 легла, само някъде, където са специално за ученици, помещенията са с по 7–8 легла. Но пък това хич не е минус, напротив, колкото повече, толкова по–яко.

катедралата в Загреб

И така, екскурзията преминава буквално като препускане от град на град, направо страшно, дестинациите се сменят като стой, та гледай. За 10 дни може да се каже, че си преминал през половин Еврона, нооо... само ПРЕМИНАЛ. Това е най–точната дума. Всъщност, нищо не си видял, затова и не казвам „видял Европа”. Но няма и как да бъде по друг начин, все пак в програмата стои немалък брой градове, които трябва да се отхвърлят, покажат и уж разгледат. Естествено, всичко е доста повърхностно. Често екскурзоводите нищо не струват, случва се деца да знаят повече от тях за няко места или музеи. Затова в главите на тийновете остава не какво има в Лувъра, кой е нарисувал „Тайната вечеря”, още по–малко пък кога и кой е построил Айфеловата кула, или е проектирал Хайделберг, ами вечерните хотелски изпълнения, от сорта на кой с какво се напи или кой с кого се заби и дали правиха секс...

Хайделберг

За жалост, наистина в повечето случаи няма как да опознаеш истинския Париж, с цялата му атмосфера и особености само за един ден. То и една седмица не стига, а кажи–речи толкова е цялата екскурзия. Оказва се, че пътуването в автобуса отнема доста повече време от самото разглеждане и разхождане. Не, че младежите не правят снимки, напротив, точно обратното, връщат се със стотици, но като ги попиташ например този паметник къде е и на кого е, често отговорът е: „Амиии...такова, т’ва беше... ъъъ..там бе... ъъъ.. там дето ...офф, забраих...” И е съвсем нормално да забравиш, това е толкова информация, събрана с тонове умора и недоспиване, а понякога и глад, защото по хотелите предлагат само закуска, а джобните отдавна са отишли за дрешки, сувенирчета и джунджурийки, а доста често са загубени и на комар. Разбира се, накрая вашето отроче се завръща здраво, заспало, разглобено и унищожено от умора, но много доволно и щастливо. Все пак нон–стоп купон, размазване, Европа...

Кьолнската катедрала

Та такава е картинката на едно ученическо пътуване: попреминал си няколко прекрасни града, вече можеш да се фукаш, че си бил там, ама като те попитат да разкажеш малко, почваш да „ъ–каш”. И доста парички са изхарчени, но пък ваканцията е била убиец!

▶Фрогмода, или какво да носят тийновете през пролетта

▶З. Бешенджиев: Днешните ученици се люшкат между апатия и болезнена амбициозност

▶Плъзна нова дрога; разраства се като епидемия

▶Вчасявай се, щото ако си ванилен, няма как да сцепиш мрака!

▶Нашето „Голямо четене” не е вашето!

▶Въвеждат вечерен час; на тийновете не им дреме, хранят* депутатите

▶SMS все ни свързва, SMS ни дели

▶„Кифла” – това звучи гордо!

▶Един най-добър приятел? Демоде!

▶Възпитание на чувствата* в българското школо

• Рене Магрит

• Хуан Миро

• Джорджо де Кирико