27 Юни, 2007

Предложенията на БСП за нова икономическа политика, направени на заседанието на 46-ия конгрес, предизвикаха очакване в обществените настроения. Това е така най-малко по две причини. На първо място, след като две години периодично бяха засилвани очакванията на българите, че на заветната дата 01.01.2007 г. ще се случи нещо голямо и хубаво за всеки един от тях и то веднага. И на второ място, липсата на визия и идеи за нов тип икономическа политика, различна от тези две тенденции. Тези фактори доведоха до очакваната криза в обществото, намерила изражение в резултатите от изборите за Европейски парламент в България и вълната на популизма, обхванала политическия живот.

На фона на всичко това БСП предложи да проведе няколко финансови промени, които, ако станат реалност, ще засилят социалдемократическата й същност, ще премахнат подозренията на бизнеса, от една страна, като същевременно ще дадат надежди на хората за получаване на повече лични средства, от друга. Това е така, защото идеите за плосък данък, промените в скалата за облагане на доходите на физическите лица и популисткият данък „богатство” са част от арсенала на центристките и десни партии. Загубвайки доверието на част от своите традиционни избиратели – пенсионерите, които за пореден път не получиха обезщетение на пенсиите, БСП явно се стреми към разширяване на своя електорален сегмент към средната класа и бизнеса. Благоприятната икономическа конюнктура в страната – преизпълнението на бюджета, сериозните финансови потоци от инвеститорите, възходящото развитие на икономиката създават в момента подходяща среда за такъв тип политика. Липсата на ясно дефинирана десница, която практически е подменена с популистки партии, позволява на БСП да заема нови политически пространства към центъра.

Опитът на т. нар. ляво крило в нея да се противопостави на избраната линия на социалдемократизация и по този начин да заеме управленческа ниша в партията засега като че ли търпи провал. Увереността и твърдият тон на лидера на БСП Сергей Станишев показват готовност за реформи в столетницата, която да стане адекватна на новите условия, в които живеем. Вкарването в употреба на смели икономически решения безспорно ще доведе до полемика вътре в социалистическата партия. Но поставянето им на дневен ред е част от една такава стратегия за промени. От друга страна, всичко това оказва натиск върху многобройните формации в ляво и в центъра, като ги радикализира и поставя под въпрос тяхното съществуване. Изходът от тази ситуация е или тяхното обединяване, или постепенното им поглъщане от БСП.

Истинската битка е за голямата част от негласувалите българи. По правило те са с малък бизнес или добри заплати. За тях се борят БСП и ГЕРБ. Те са резервоарът на бъдещото управление. Тази битка ще се води чрез провеждане на бъдещите реформи в образованието, здравеопазването, социалната сфера, в борбата с корупцията. Ако БСП има идеи и започне тяхното представяне пред обществото, тя ще съумее до голяма степен да се противопостави на силния популистки натиск на партии като ГЕРБ и „Атака”, които се задоволяват да атакуват недостатъците на управлението, без обаче да имат понятие какво ще правят. В това е и огромната отговорност на БСП като национална партия не само пред своите членове и симпатизанти, но и пред цялата нация. Поставяйки началото на своя конгрес, лансирайки новите идеи, партията на Станишев направи първа крачка към промените. Че тя е правилна, показа реакцията на обществото при обсъждането им. Промените в правителството, новите лица в Изпълнителното бюро, отпушването на партийните структури са началните стъпки в тази посока.

Най-важното обаче е, да се покаже перспективата на хората, да се очертаят най-важните промени в социалната и икономическата сфера, в правосъдието. Възбуждането на голям обществен дебат около тях би било огромен успех. Всичко това не търпи отлагане и следва да се реализира поне половин година преди парламентарните избори. Сега погледът на българина е насочен не към ЕС, а към неговите проблеми, към тези на страната му. Успех ще има тази политическа сила, която застане най-близо до гражданите на България.