„Война, пиратство, търговия света владеят с тройна сила.” Й. В. Гьоте „Фауст”

Само с три снайперистки изстрела приключи операцията за освобождаване на капитан Ричард Филипс. В подготовката на атаката срещу пиратите се включи с цялата си мощ държавната машина на САЩ: космическо разузнаване, Военноморски сили, Държавен департамент, най-влиятелните телевзионни компании. Две денонощия преди атаката СиЕнЕн и други водещи телевизии често прекъсваха програмите си, за да предадат горещи новини от ракетния ескадрен миноносец „Бейнбридж”, канеха експерти за анализи и прогнози, държаха връзка с говорителите на правителствените служби.
Участник във форумите по интернет доста точно резюмира онова, което се въртеше в главата ми през последната седмица: „Така се действа срещу пирати и всякакви други разбойници. Преговори и протакане, докато снайперистите заемат позиции. После - шляп! Нека сега пиратите отново се опитат да завземат кораб на САЩ. Всяка уважаваща себе си държава вдига на крак министри, командоси и боен флот, ако някой някъде застрашава здравето и живота на нейни граждани. Изключенията се наричат ПРОВАЛЕНИ държави: Сомалия, Буркина Фасо, Мианмар, България и др.”
През периода на инцидента американските военнослужещи имали готовност "с ясните инструкции и разрешение на президента" да действат незабавно, ако животът на техния сънародник е бил заплашен. След развръзката Хилари Клинтън заяви: „Държавният департамент поема инициативата да бъдат създадени специални международни военноморски сили за борба срещу пиратите, в които ще участват кораби на Китай, Южна Корея, Япония и САЩ”. И още: „Пиратството е вековно предизвикателство, но ние ще се постараем да му дадем съвременен отговор, достоен за 21-и век”.
Пентагонът обяви, че разработва план за нанасяне на удари по бреговите бази на пиратите и че ще окаже помощ на сомалийските власти в подготовката на войници и в организацията на брегова охрана.

Прави чест на Индийските ВМС, които неколкократно прочистват водите около Африканския рог от престъпната измет. Действията им са в духа на резолюции на Съвета за сигурност на ООН от юни и от декември 2008 г. Тези документи разрешават на чуждестранни бойни кораби да влизат в сомалийски териториални води, а на войските на ангажираните държави – да осъществяват сухопътни и въздушни операции срещу пиратите.
На фона на решителността, проявявана от САЩ и други страни, позицията на българското правителство, на българските ведомства, медии и неправителствени организации е повече от печална. Някакъв човечец, който се подписва като транспортен министър, бодро заявява, че „отвлечените моряци са в добро състояние и няма сериозни проблеми с тях”. Но понеже плавали под панамски флаг, това значително щяло да затрудни преките преговори на правителството с пиратите. Др. министър се все пак се надявал, че конфликтът /?!/ щял да бъде разрешен. Нещо повече, гръцкият колега на Мутафчиев настоявал пред Европейския съюз набезите на сомалийските пирати да бъдат прекратени.
В този безсмислен брътвеж са фокусирани цялата безотговорност, наглият непукизъм и ояденото бездушие на управлаващата партокрация към съдбата на обикновения българин. Ама някакви моряци били закъсали? Че те не са под наш флаг! Да им плащат откупа корабособствениците! Български кораб бедства в Азовско море? „Ами екипажът е нает от частна фирма, нямаме право да се месим.”
Гражданите на САЩ капитан Филипс и неговите моряци плаваха под датски флаг. На никого от щатската администрация и през ум не му мина да се измъква с приказки, че ги е наела чужда компания и „сами да се оправят”.
Бюрократите, които се хранят около моряшката професия и в другите браншове на транспорта, имат готови оправдания за всякаква аварийна ситуация. Изобщо не ги е еня, че от 2000 г. насам България изгуби повече моряци, отколкото през петте години на Втора световна война, когато съветските подводници потопяват целия ни търговски флот.
Никой, освен моряшките семейства, не се трогва от трагичните факти и тенденции. Държавата нехае, че под натиска на собственика капитанът на старичък сухотоварен кораб излиза в открито море при седем бала вълнение. Луд ли е? Да, луднал е от заканите на собственика, който го натиска да потегли час по-скоро, да не би да намалее печалбата му заради урагана и забраната на местните власти да се напуска пристанището. После, когато стане непоправимото, държавни власти и „бизнесмени” рецитират в хор, че цялата отговорност носи само капитанът, който уж бил опитен моряк и читав човек, но какво му станало да тръгне в такова време. Тц, тц...
Никога не ще забравя как почернени съпруги и майки чакаха на улицата пред офиса на корабособственик, за да научат нещо за издавените си близки. Българският Онасис не ги допусна до покоите си. В изявление за медиите отсече, че бил казал каквото имал да казва. Милиционери чинно охраняваха офиса на строителя на нова България от жените с черни забрадки.
Поведението на българските власти удивително точно напомня виц от епохата на милиционер-социализма: „Тук извършиха обир. Арестувах един човек!”, вика по телефона квартален милиционер. „Кого си арестувал?” „Ограбения”. Потъналите капитани и загиналите пилоти нямат възможност да се защитят пред комисиите от свръхексперти, чието най-често срещано заключение кой знае защо е „По вина на загиналия”.
С подобен номер се опитаха да излязат и специалистите от офиса на Хавиер Солана, върховният представител на ЕС за външна политика и сигурност. Още преди да са се поинтересували какво е станало с отвлечените моряци, те съобщиха, че екипажът на "Маласпина касъл" е бил недисциплиниран, не се е регистрирал навреме в обявената специално за целта страница в интернет и не е влязъл в конвойната система. „Сами са си виновни”. Дано бюрократите на Солана не предприемат съдебно преследване срещу нашите моряци след освобождаването им.
Да ме прощава сеньор Солана, но неговата мисия е не да раздава правосъдие, а да координира взаимодействието на над 40-те военни кораба, които /уж/ бдят за сигурността на корабоплаването в опасния район. Не мога да повярвам, че при налчието на толкова модерна техника, оръжия и комуникации няколко бързоходни катера ще пленят търговски кораб на 400 мили от брега. Дай, Боже, капитан Дарин Матеев и всички отвлечени да се върнат живи и здрави! Тогава ще си поговорим по-конкретно.
Сега само ще се присъединя към съмненията на специалистите, според които солидни компании и тлъсти интереси играят жестоки игрички със сомалийските пирати. Без подкрепата на „бели якички” неграмотните людоеди от Сомалия, които стрелят по кораби и самолети, превозващи хуманитарни помощи за издъхващата им страна, не биха издържали и седмица. Собственици на кораби, търговци, посредници, действащи и запасни разузнавачи продават на разбойниците сведения за плаващите натам кораби. Като търгуват с кръвта на моряците. Които най-често са от по-бедни държави: Филипините, Украйна, Русия, България.Амуджи.
Мародерите в скъпарски офиси извършват дойно престъпление: веднъж наемат и застраховат на висока цена стари кораби и екипажи срещу скромни заплати; после предават данните за кораба на пиратите и получават процент и от тях. Ако корабът потъне, застаховката покрива стойността му. Бог да прости душите на моряците!
В страна, където най-органзираната структура е организираната престъпност, единствената сила, която би могла да противостои, е гражданската активност. Онова, което следва да бъде направено незабавно, е да се окаже силен натиск върху мърлявата държавна машина, която поне преди изборите може да се поразмърда. Призовавам близките на отвлечените и Асоциацията на възпитаниците на Морското училище да създадат групи за обществен натиск и да не дават мира на никого от властниците, докато не посрещнат нашите колеги и приятели.
Когато честваме празници на военния и на търговския флот, е пълно с със заслужили дейци, ветерани, приятели на морето и на „неговите трудови хора”. Намерете сега тези юнаци, съберете подписите им, настоявайте да се включат в проявите в защита на сънародниците ни.
Т. нар. българска дипломация следва да бъде активирана, за да участва в организирането на международни акции срещу съвременните морски разбойници. От тях може би ще се избавим по-лесно, отколкото от грабителите, заели позиции по високите етажи на властта.
Немалко българи изразиха готовност да се включат в доброволчески формирования за война срещу пиратите. Заплащането ще дойде от Европейския съюз. Ние, сиромасите, предлагаме кръвта си. Кръв на моряци и войници. Понеже нямаме друго, даваме най-скъпото. Това поне го можем.
Още колко моряци трябва да изгинат, за да ни дойде акълът?

Васил ДАНОВ
капитан I ранг о. р.