Реалната бариера за партии е над 4,7%, а за коалиции - над 9,5%. Закъсняхме фатално с ново споразумение с МВФ, а това е клопка за следващия кабинет, прогнозира финансовият експерт

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Парамов, в началото на април пред Frognews.bg прогнозирахте, че няма да се разминем без ново споразумение с МВФ. Във форума на сайта ви обвиниха, че сте „финансов спекулант” и „сеете страх и недоверие”, но представители на фонда са вече в България, а и Станишев призна, че ще се търси нов заем. Каква е сега финансовата ситуация?

- Реално тя е тревожна и с всеки изминат ден се влошава. Управляващите не се вслушаха в предложенията на експертите за нов бюджет и ще докарат държавата след изборите до колапс. До 10-и март тази година от валутния и фискалния резерв бяха използвани около 7,2 млрд. лв., до 10-и април средствата са завишени до нивата на 9 млрд. лв., а до началото на май сигурно ще достигнат до нива от 11 милиарда, тоест 5,5 млрд. евро.

 С този темп на харчене на резерва и провеждане на избори на 5 юли за Народно събрание, както и воденето на преговори за съставяне на правителство до 5 август, ни осигурява възможност за принудителна отсрочка за разговори с МВФ в два нови варианта. Първият е да добавим от резерва допълнителни 2,5 млрд евро за летните месеци, а вторият е реално да нямаме правителство до 5 септември.

Да приемем хипотетично, че президентът връчи втори мандат за съставяне на кабинет. Така в началото на септември, около 5 - 10-и, новото правителство ще трябва да стартира преговори за споразумение с фонда, а новият парламент да приеме закона. Дотогава МВФ наистина ще се насити да чака България да умува.

- Какво пропуска правителството в отношението си с МВФ?

- Проблемът е комплексен. България след месец няма да има парламент, който да приеме договора, а това правителство дотогава ще се занимава с почистването на боклука на София. МВФ също е в паричен проблем. Само с няколко данни ще илюстрирам това. Според „Файненшъл таймс” от началото на април т.г. МВФ е изчислил, че за новата Европа, включително с Турция, трябват следните средства :
- за покриване на външния дълг – 413$ млрд.
- за дефицита по текущата сметка – 84$ млрд.
- за допълнително финансиране на международните финансови институции за 2009 г. – 123$ млрд., а за 2010 г. – 63$ млрд.

Или общо 683$ млрд. Вестникът между редовете уточнява, че за сега чрез касата на МВФ могат да се покрият около 105$ млрд., а останалите близо 580$ млрд. още се търсят. Търсят се, но парите ги няма. Никой нито ги е гласувал, нито донорите са се събрали, за да решат за разпределението им.

 На този фон Станишев, който управлява половин Истанбул – около 7 млн. души, щял да иска в бъдеще някакви пари. Българският премиер не осъзнава, че е авансово закъснял за преговорите с финансовата институция. Преговори, уточнения, технически корекции, рамка на заема, ексклузивни периоди, после пак преговори, първо – второ гласуване в парламента – всичко това, като процедура, отива във времето към месец октомври - ноември, а трябваше да стане до края на април, тоест до сега.

Да не пропускаме от сметките си и Румъния. Тя вече от няколко дни е в технически и финансов банкрут и фондът ще хвърли там всички сили бързо да балансира интереса на западните инвеститори, който в северната ни съседка е 11 пъти по-голям от този в България. Но освен изложените до тук дадености, България трябва да се съобразява и с други вътрешно-политически фактори.

- Какви са вътрешните подводни камъни, които могат да подхлъзнат държавата?

- Никой не иска да погледне и разтълкува в детайл графика на държавата. Той е много напрегнат и сложен. Ако се приеме, че ние провеждаме изборите за национален парламент на 5 юли, то няма начин новият доклад на ЕС за „достиженията” на страната ни по глава „Правосъдие и вътрешен ред” да не бъде връчен до 15 - 30 юли. Партньорите ще искат от новия български парламент крути мерки, арести на бивши депутати, министри, олигарси и др. политически шмекери, ползвали фондове и злоупотребили с доверие. ЕС ще иска от новия премиер нов стил, нов морал, нова методика, а от съда и прокуратурата - друг времеви цикъл на правораздаване.

Опазил ни Бог от налагане на предпазна клауза, но няма какво да се лъжем. Тя като че ли е вече готова. Белгия и Франция са категорично настроени за това и заради случая „Борилски” и заради назидание на всички други в новата Европа.
С предпазна клауза по „Правосъдие и вътрешен ред”, без признание на правосъдието ни навън, като съдебни актове и решения, ние автоматично се превръщаме в „санджак” на ЕС, по смисъла на отоманското право от 1849 година.

 Тези „успехи” на това „блестящо” правителство ще се консумират в края на мандата, в условията на международна финансова криза и липсата на сигурни пари. Ситуацията много ми напомня за 1984 - 1985 година. Тогава Европа замрази спокойното ни финансиране, като увеличи двукратно лихвите заради атентата срещу папата и ние блокирахме отвсякъде. От някои документи знам, че по това време Станишев – баща е усетил твърде рано стягащата се търговска и финансова примка за България. А днес се чудя защо Станишев – син изобщо не съумява да прозре къде ни праща.

- Имаше ли премиерът полезен ход в тази сложна ситуация?

- Изборът му беше лесен. Дава оставка през януари, публикува 80-100 папки които има при него, започва яростни процеси срещу 10-15 съпартийци и олигарси, и чрез ново правителство с друг премиер спасява страната от предпазната клауза на ЕС. Сключва споразумение с МВФ и стабилизира паритета на лева. Оттам нататък отива на избори, като заявява, че БСП му е скъпа, но България трябва да оцелее.

 И се доказва като мислещ държавник, а не като като измислен партиец. Жалко за пропиляното време и толкова много сили. Тепърва президентът и Доган ще оценят елементарните си комбинации, но ще е за сметка на народа.

- В какви задкулисни комбинации подозирате държавния глава и управляващите?

- Вероятно ще играят ход с Конституционния съд. Ще се помъчат да анулират резултатите от предстоящите избори, за да не попаднат под угрозата на извънредната отговорност. Спечелването на изборите от ГЕРБ, гарнирани с предпазна клауза, вътрешна нестабилност и нова 4-6% безработица ще напрегнат докрай нервите на държавния глава и главния прокурор.

 Тук трябва да добавим със сигурност, че 40% от вноса ще се свие, а повече от 40% от износа ще се блокира. Тогава кои приходи ще покрият допълнителните разходи – няма ги! Към тази ситуация, трябва ясно да отчетем и фактора взаимна задлъжнялост за около 100 млрд лева, както й обслужването на външните частни кредити за последните 12-18 месеца. При цялата тази обстановка, един усмихващ се премиер, участващ в шоуто на „Комиците”, просто ще дойде в повече на българския стопански елит и на целия народ.

 Всеки българин, до последният овчар и козар на село, на когото изкупната цена на млякото е вече 35 стотинки за литър, или два пъти по-евтино от лимонадата и минералната вода, ще разбере, че диспропорциите в икономиката са фрапантни. При тези параметри нашата държава не може да успее, защото работи по изкривената формула на един реживковизиран, елементарен олигархичен режим, с непоносими кастови връзки и финансови структури и зависимости, нуждаещ се от детайлно разчленяване. Воля за това от днешната политическа класа няма. Тя достатъчно е прогнила, за да се мъчим чрез няколко нови лица да я осъвременим.

 Нужна е друга дисекция, чрез други организационни похвати да бъде наложен със сила и зависимост нов проевропейски стил на управление на държавата ни. Фундаменталната задача за промяна на България минава задължително през друг тип правителство, Велико народно събрание и нова Конституция.



- Намесихте Конституционния съд, какъв предизборен сценарий може да попари очакванията за промяна?

- Законът за избор на депутати не е перфектен, в него има заложени мини. Бариерата не е 4%, а е над 4,7% за партии, а за коалиции е над 9,5. Единният математически показател противоречи на пропорцията на 209-те народни представители, избираеми по пропорционалната листа. Приетият окончателно тази седмица изборен закон е атакуем в КС.

След изборите БСП и Доган вероятно ще се нуждаят много от едно решение на уважаемия КС, взето например с 6:5 гласа, което да обяви вота на хората за невалиден. Това решение ще е „прекрасен” претекст, за да се завърти махалото на политическата безотговорност до март 2010 г., когато новите избори ще осигурят друг тип политическа ескалация. Тогава яростта на народа може да учуди и Барозу, и неговите наследници.

Едно е ясно сега - трябва бързо и предпазливо, с държавническа мъдрост днешните политически шмекери да отстъпят място на експертите. Ясно е, че те без принуда няма да се съгласят, но тя ще струва скъпо за народа. Иначе на софийския областен управител Тодор Модев нищо няма да му коства да продължава да тръска по празните кошове за смет следобед, след като общината ги е събрала сутринта. Важното е да се произвежда шум. За Модев и началника му шумът от боклукчийските кофи днес е тътенът на неграмотността и наглостта, но утре ще е тътенът на отговорността и възмездието.

- Създадохте сдружение „Глас”, лансирате идеята за повече експертност, с какво тя е по-конкурентна?

- „Глас” не е литературен кръжок по подобие на този на д-р Кръстев от по-миналия век. Ние и лидерът на „Глас”, проф. Димитър Иванов, извеждаме надпартийността си като основно изискване в рамките на демократичните традиции на българския парламент. Да си надпартиен не значи да си аполитичен, а значи да си повече държавен, повече експертен, повече можещ, по-малко партийно зависим, по-малко политически шмекер и партиен угодник.

 Нашата цел е да кажем на партийните вождове днес, че утре няма да могат повече да се договорят чрез наглостта си и крадливостта на онези, които ги лансират, а ще работят по други критерии, подобаващи или по-близки до тези на развитите демокрации. Илюзия е, че това ще стане с магическа пръчка. Важен е стартът. Иначе сме самоблокирани отвсякъде.