Ние сме държавата на измамниците, казвам си го най-сериозно. Няма човек, който да не е стъпил накриво и това се смята за нормално. Цялата ни държава е изкривена, за да се нагоди към нашето мислене, казва експертът в Българската национална асоциация на потребителите Ненов.

Интервю на Даниела Георгиева

Асен Ненов е експерт по храните в Българската национална асоциация на потребителите (БНАП). Той е изследвал най-различни продукти и стоки, които се предлагат на българския пазар. В много от случаите е откривал нередности в съдържанието им.

- Г-н Ненов, в каква насока се промениха нещата след скандала, който се развихри преди време по повод влагането на не млечни мазнини в сирената?

- Промени се това, че търговците вече са задължени да разделят така наречените традиционни продукти с мляко от тези, в които се добавят растителни мазнини. Друг е въпросът, че под традиционни рецепти производителите разбират съвсем други неща, различни от това, което е на практика традиционно.

Сега Институтът по стандартизация иска да въведе нов стандарт за бяло саламурено сирене от краве мляко и се опитват да съберат всички заинтересовани страни. Обаче смисъл от нов стандарт ние не виждаме и не смятаме да участваме в това. Другата причина, поради която сме против е, че той ще бъде държавен. Няма особен смисъл, все едно нищо няма да се направи. Ще се инвестират едни усилия, ще се дадат едни пари на данъкоплатеца, ще се изгубят човекочасове, но ефектът ще бъде нулев, защото има стандарт, който всъщност вече съществува.
Това е един пожелателен стандарт, който държавата сега реши да поднови, никой не се задължава да го ползва. Добре е да има по-нова версия, обаче чак да се тръби, че това е спасението.
Ние твърдим, че браншът сам може да се спаси, никой друг не може да се справи с това. Колкото и да се борят за прокарване на идеята, че държавата трябва да им реши проблема няма да стане. Просто на свободния пазар нещата не стават така.



Като цяло обаче има ефект от целия шум, който се вдигна. Единият ефект е това, че първо магазините разделят вече двете групи храни. От друга страна вече потребителят знае и може да избере. Това, с което ние допринесохме бе да кажем къде в самите сирена има или няма растителни мазнини, като публикувахме теста и вече потребителят сам се оправя. Няма кой да го спасява, за съжаление на всичките ни пост социалистически потребители, това е така. Няма как държавата да присъства при всяка покупка, просто е абсурдно.

- Все пак трябва да има някакъв контрол, не винаги потребителят може да се оправи сам с некоректни търговци и производители...

- За безопасността на всички стоки отговоря държавата, но специално при храните се прехвърля сериозна отговорност и на самите търговци и производители, за да могат те да се самоконтролират, както е в целия Европейски съюз. Проблемът е, че в България тази отговорност се изкривява като се смята, че е дадена малко повече свобода, а не е така. Държавата си изми ръцете и даде отговорности на частния сектор. Така и трябва, не може държавата постоянно да увеличава данъците, за да решава проблемите на всеки и за всичко. Естествено, че някои от нещата трябва да бъдат дадени за вършене и на неправителствения сектор. При млекопреработвателите например се получи, че те самите не искат да поемат отговорността за такъв стандарт, а искат да им се даде от най-високо ниво, ако може Станишев да им се подпише на стандарта.
По принцип те трябва да се съберат и да дискутират нещата като партньори, а не като конкуренти и да се крият. Това е смешно поведение на един свободен пазар. Утре ще дойдат италианските преработватели и ще ги изместят от пазара много бързо.

- Какво по-конкретно могат да направят самите потребители в борбата си с некачествените продукти и услуги?

- Потребителите трябва да четат повече, те трябва да изместят потребителската защита преди покупката. Не е въпроса след като вече си консумирал развалена храна да се защитаваш. Тогава вече идва съдебния процес. Важното е преди да стигнеш до там да можеш да го предвидиш. Не трябва да се купува най-евтиното, някъде от тротоара, от някоя баба. Не че съм против, но техните стоки не отговарят на изискванията за съхранение, особено животинските.

Потребителят може да въздейства на пазара по този начин, той може да изведе от пазара, да изолира и да накаже тези производители и търговци, които са некоректни. Всеки ден ние пазаруваме от някакъв магазин и когато не сме доволни можем да наказваме като не купуваме. Когато не дам парите на някого, ами ги задържа в себе си, той ще пострада. Това е начинът, който се практикува в цяла Европа и на всеки свободен пазар. Ти награждаваш този, който има коректно отношение към теб и му даваш парите си. Другият, на който не си се доверил усеща, че някой не го подкрепя и след това виждаме рекламата. Като не е подкрепян от потребителите, той излиза и залива телевизиите с реклама.
Съветът ми е потребителят да гледа много внимателно какви реклами има по телевизията и да не консумира, това което вижда. Най-големите боклуци се рекламират най-много, защото те иначе не могат да се класират на пазара.
Като се рекламират най-шумно и като са най-евтини, ясно е, че ще имат някаква преднина. Това, че вътре не съдържат нищо няма значение.

- Добре, да приемем, че гражданите не са се информирали достатъчно за дадена фирма, или пък са били заблудени от рекламата, която тече в медиите и са изпаднали в ситуация, в която не са доволни от предоставената им услуга. В такъв случай какво могат да направят хората, те вече са си изпатили?

- Първото нещо е да се комуникира със самия доставчик, ако той е неразбран или не желае да обсъди проблема, има си и други начини. За това се сключват договорите, за да има след това реализиране на някаква отговорност. Второто нещо е да се обърнат хората към Комисия за защита на потребителите. Не може да няма отговор от там. Ще има проверка и претенцията, която бъде предявена от потребителя ще се обсъди. Винаги обаче трябва да има претенция, да е казано какво иска потребителят конкретно, така се пише жалба това е много важно, но хората го изпускат, а това е много важно. Например искам 100 лева за щети или да ми оправят проблема без пари и т.н., разбира се в разумни граници. И тогава вече може да се направи едно помирително производство, то е извънсъдебно и се прави в Комисията за защита на потребителите. Кани се потребителят, търговецът, Асоциацията на потребителите, някоя браншова организация и адвокатите на комисията и цялата тази група хора се стреми да се разбере. Не е целта да се карат страните, а да се постигне споразумение. Намесата на адвокат внася респект в ситуацията и търговецът знае, че ако се започне съдебен процес, той е скъп и най-вероятно ще го загуби и ще трябва да плати много повече.

Най-накрая се позиционира съдът след помирително производство и договаряне.



Проблемът в България е, че потребителят може да има претенция само до размера на щетата като отиде на съд. Тоест ако си купиш телефон от 200 лева например, който е дефектен и решиш да съдиш продавача 50 лева е само входирането на исковата молба, отделно адвокат, продължителността на делото вероятно ще е дълга и в един момент съдът ще каже да ти си прав, ще присъди, че той е виновен и ще ти се дадат 200 лева плюс разноските. Ами нервите и времето, делото, адвокатите, разправиите за нещо, което може да се реши за толкова кратко време. Всичко това не се признава у нас. И за това се наблюдава един феномен наречен отказ от правосъдие. Опарените пишат по форумите. Не че е лошо да се пише, обаче некоректният търговец реално не бива наказан и хората, които не четат форумите отиват и купуват от него. После и те по същия начин страдат.
И за това ние твърдим, че трябва да има механизъм, който да регламентира това. Освен имуществената щета има и други неимуществени щети, които човек понася.

- Подобни проблеми хората срещат и при обслужването и ползването на услугите на държавните институции...

- Да се надяваме, че ще започнат да се осъзнават държавните чиновници, че са там, за да служат на гражданите, а не да им се карат. Те са се съгласили да работят на тази заплата и на това работно място. Никой не е им е виновен за това. Ако не искат да работят там да си търсят друго място, има достатъчно ниско ниво на безработицата у нас, за да си намерят работа, където желаят, така че, който се захваща с обществена работа в държавна институция, освен плюсовете, които вижда в работната заплата, в сигурността, в тринайсетата заплата и т.н., трябва да осъзнае, че не е лесно да работиш с 100-200 различни хора на ден на гише, от които всеки си има бърза работа да свърши и въобще не се интересува от теб, включително има и по-темпераментни хора.

Обаче това, което аз наблюдавам е едно движение в правилната посока, особено в НАП, те до голяма степен се справят с тези проблеми като въведоха електронните услуги. Счетоводителите въобще не стъпват в НАП, те си действат от компютъра, на опашките са тези, които не могат да се справят по другия начин.

- Парадоксалното е, че в някои случаи в банките и застрахователните дружества човек може да срещне по-лошо отношение, отколкото в държавните институции...

- В България още ни тресе социнерцията. Потребителят търси държавата да го защитава, което е странно за всеки европеец. Частниците се държат като държавни служители, това е абсурдно.
Да се държиш като държавен служител тук при нас е обидно. В Европа е абсурдно как държавен служител ще се държи лошо. Въобще малко сме объркани. Явно много години трябват, за да се обучат хората на уважение липсва уважение към каквото и да било. Примерно към държавата – абсурд, ние сме държавата на измамниците, казвам си го най-сериозно. Няма човек, който да не е стъпил накриво и това се смята за нормално. Цялата ни държава е изкривена, за да се нагоди към нашето мислене и не може да се случи друго освен да ни спрат всички пари по европейските фондове.
Навремето през 80-те години на испанците са им спрели парите, защото и те са били много хитри. По тогавашния аналог на САПАРД са садили маслини и са получавали субсидия на всяко дръвче. Проверяващите от Европейската комисия първо проверили фактурите, после решили да ги снимат със самолет. Като преброили дръвчетата, всичко си излязло точно. Обаче инспекторите, въпреки това не вярвали и отишли на място да проверят и какво да видят -картонени дръвчета на парцела. И това са го правили преди 30 години, а ние тук се мислим за хитри, а всъщност сме смешни.