За втора поредна година Фондация Българска Памет и съмишленици организира честване на Деня на храбростта - 6 май и отслужване на заупокойна молитва, полагане на венци и цветя на българското военно гробище в Ново село, Македония. Разговарям с председателя на Фондацията Милен Врабевски, в самото навечерие на празника.

интервю на Ана Кочева

- Д-р Врабевски, къде ще посрещнете Гергьовден тази година?

- За втора поредна година с голяма група приятели и съмишленици организираме честване на Деня на храбростта - 6 май и отслужване на заупокойна молитва, полагане на венци и цветя на българското военно гробище в Ново село, Македония. Тази година сме подготвили и благодарствен адрес до Струмишка митрополия за това, че македонските свещеници ни подкрепят и участват в нашата инициатива. Стремим се да я превърнем в една добра традиция, чрез която да дадем пример за съвместно честване на общ за двата съседни народа празник без да натоварваме събитието с историческа и политическа символика. Миналата година празникът се получи чудесно. Очакванията ми за тази година са повече местни жители от Ново село и Струмица да се присъединят към нас, за да получи завършен вид инициативата и на този хубав празник да имаме повод да празнуваме и своята заедност и добросъседство.

- Известно е, че Фондация Българска Памет се погрижи за Военното гробище в Ново село, Македония. Грижат ли се в достатъчна степен за него и местните власти там?

- Посещавам Военното гробище не само на 6 май и мога да кажа, че общинските власти в Ново село полагат подобаваща грижа, благодарение и на средствата, които ежегодно отпускаме, за да се случва това. Нещо повече – българското военно гробище в Ново село е сред най-добре изглеждащите и поддържаните на територията на цяла Македония. Заслужава си да се посети, както и да се гледа на него като на добър пример за добросъседско взаимодействие в името на непреходна ценност, каквато е почитта към падналите в защита на националния идеал и благополучие. Трябва да можем да оценяваме правилно и по достойнство събитията от миналото, за да можем да формираме позитивно своето бъдеще, като съответно възпитаме и децата си в този дух. Важно е да възпитаме у тях съзнание, че като българи сме постигнали достойни неща в миналото. С инициативи като днешната опитваме да възпитаме такова съзнание в сегашното поколение, за да можем да го предадем като нещо безусловно и смислено и на следващото. Планираме да възстановим и други войнишки гробове и намираме съдействие и в други общини на територията на Р. Македония.

- Със смесени чувства в Македония се отнасят към съседите си. Какъв е според Вас начина да се преборим с мнителността и с вредните клишета от миналото? Много често дезинформациите в историята се използват като оръжие за въздействие върху масовото съзнание.

- С организиране на събития като днешното, които търсят позитивното и общото, за което си струва да се събираме и от двете страни на границата. Вярвам, че увеличаването на този род двустранни инициативи и съвместни чествания на общи празници би довело за по-добро разбиране и разреждане на изкуствено създаденото напрежение между двата народа. В голяма степен то се оглежда преимуществено в медиите, но все още липсва отвореност и почтеност на диалога по отношение на употребата на историята, злонамерената дезинформация и т.н.




Тези оръжия са ни печално известни от близкото минало и единствено добрите образователни практики и, както вече казах – една отворена и почтена дискусия, могат да заличат целенасоченото изкривяване на общата ни история. От друга страна още по-силен фактор може да бъде икономическия. Никоя пропаганда не може да устои дълго под натиска на глобалните инвестиционни потоци, особено в перспективата на последните събития в световната финансова система. Трябва добре да се разбере, че икономическия просперитет снема напреженията от границите по-добре и от всякакви национални политики.

- Впрочем дезинформациите и т.нар. активни мероприятия са част и от нашия пейзаж, тук в България. В последните дни имахме пресен пример за това по една особено болезнена за обществото тема каквато е изучаването на български език в училище. В тази връзка смятате ли, че то трябва да има задължителен характер и как Фондация Българска Памет във Ваше лице се отнася към този проблем?

- Това рязко измества повода за нашия разговор, но по ред обективни причини темата за дезинформацията е все още актуална в нашето общество. Категорично смятам, че изучаването на български език, тема около която битуват много спекулации, трябва да има задължителен характер в българските училища, но и нека да кажа веднага, че никой не възнамерява да отменя изучаването на българският книжовен език, нито предметът е застрашен от отпадане от учебните програми. Мога само да предполагам кой има интерес от тиражиране на спекулативните твърдения относно отпадането на т. 4 от чл. 16 от Закона за народната просвета. На фона на ред подобни събития в миналото се наблюдава една закономерност. Всеки път тези т.нар. активни мероприятия отвличат фокуса на общественото внимание или от тежък управленски провал или от персонален гаф на някои от властимащите.

Неприятно ми е да виждам, че двадесет години след началото на демократичния преход – ресурсът, включително и медийният, за случване на подобни акции изглежда непокътнат, дори е мобилизиран повече от всякога. В бъдеще очаквам все по-адекватно реагиране от страна на обществената памет и чувство за събитийност. А по отношение на българският език - той продължи да бъде най-сигурното обиталище на националното ни самосъзнание и битие, като по някакъв парадоксален начин в процесите на глобализация аз виждам и обратната страна на глобалната ситуация - като възможност за влизане в по-добра връзка с уникалността на собствената култура и национални особености.