Заплахите в България се материализират в убийства, така че са реални. Няма друга страна в Европа, в която журналистите да са толкова уязвими, казва за Frognews.bg журналистът и кандидат за евродепутат.

интервю на Ана Кочева

– Идеята да издигнете кандидатурата си за евродепутат плод на мигновено хрумване ли беше или дълго обмисляно решение?

– Естествено, че такова решение не се взима спонтанно, защото човек се е събудил с махмурлук или в еуфория. Обмислям го от няколко месеца и взех решението през март. Близо седмица работих над програмата си преди да я
публикувам на http://www.izbor.eu

– От какво е продиктувано то?

– От няколко неща. Първо, от години се боря с администрацията, която тормози гражданите в чужбина по най-различни поводи. Стотици хиляди българи живеят в Европейския съюз. Тези хора нямат представителство в европейските институции. Ще ви дам един пример. Преди няколко месеца Холандия обяви една дискриминационна мярка за българските работници там. При напускане да нямат право да получават социални помощи. Това е скандално, защото тези хора са си плащали застраховките за безработица като всички останали ако са работили легално. Познайте дали някой ги защити от страна на българските институции. Ето за такива проблеми е нужно представителство в Европарламента. Нужен е някой, към който да се обърнат засегнатите, да се направи проучване, да се внесе запитване до Комисията доколко това е законно и да се иска намеса на Европа срещу националното законодателство. За съжаление повечето случаи на тормоз на българите в чужбина идват от българската администрация. Помните безумието с рекета за здравните осигуровки, нали? А знаете ли, че българин се става на шест гишета. Ако ви се роди дете в чужбина и искате да го направите български гражданин трябва да се приберете в България за 2 месеца с него и със съпругата си. Това, при положение, че нацията ни изчезва. Изчезва, да, но администрацията се увеличава. Като член на Европарламента аз няма да имам законодателна инициатива в България, но лобирането, публикуването в медиите и публичното присъствие на един евродепутат са също ефикасни инструменти за убеждаване и прокарване на полезни реформи. Втората причина е, че съм силно привързан към свободата на словото и свободата на комуникации и наблюдавам тревожна тенденция, не само в България, тя да бъде потъпквана и ограничавана. Имам конкретни предложения как да бъдат защитени тези свободи и ще ги отстоявам в Европарламента ако бъда
избран.

– Вече са налице някои от „опонентите” Ви в предизборната борба и от страна на левицата, и на ГЕРБ. Как ги преценявате?

– Като слабо подготвени за европейската трибуна. Европарламентът е място, където трябва да водиш дебат, да си убедителен и да имаш поне два работни европейски езика, а не просто да ги поназнайваш. За да си ефикасен трябва
да работиш много и да си на място. Не става да ходиш там да дремеш на заседанията и в петък сутрин да се разпишеш за дневните си 300 евро, след което да хванеш самолета за София. Преди година бях в Брюксел да отразя връчването на петицията на гражданите за спасяване на Рила. Имаше българи, работещи към европейските структури, които дойдоха да протестират за нашата природа. Но нито един български евродепутат не дойде, даже тези от ГЕРБ. Познайте къде бяха в този петък следобед. После написах една статия озаглавена "Евросурати в Брюксел", която излезе в столичен ежедневник и имах разговори с няколко евродепутати. Много се били засегнали. Ами да си вършат работата, няма да ги обвиняваме
в евросуратлък.

– С кого от тях бихте искали да представлявате България в ЕП?

– Николай Младенов като че ли е най- читав, но и той вчера ни изненада като гласува против потребителите на Интернет. Много странно. Нека уточня, че не се кандидатирам да представлявам българското правителство и да му замазвам бакиите, а да представлявам българските граждани и да им помагам гласът им да стигне до ушите на евроинституциите. Освен това смятам да наложа такова темпо и стил на работа, че колегите щат не щат да се раздвижат и да почнат да реагират по-адекватно. Например, трябва да се отговаря лично на всеки мейл, на всяко съобщение във Фейсбук, което е свързано с оплакванията на гражданите, а не да се праща типов отговор след една седмица, подписан от някой сътрудник

– Като се има предвид, че обичате „да пътувате, да сте на маса с приятели, да човъркате високотехнологични джаджи , да програмирате разни полезни нещица, да четете и... да пишете”, не са ли заниманията с политика доста несъвместми, с всичко това, което сам изброявате?

– Защо да са несъвместими? Аз пиша основно по политически теми. Дори сатирата, която пиша е силно политизирана. Уменията по иформатика няма да ми навредят на работата, по- скоро ще помогнат и ще спестят пари за офиси и сътрудници, които спокойно мога да заместя с инструментите на Google и Doodle. Да уточня все пак, че нямам акции в тези компании.

– „Кръстосахте шпаги” засега съвсем вербално с бившия син лидер Пламен Юруков. Каква беше тази история и откъде се породи подобна неприязън?

– Въпросът е принципен. Аз не одобрявам действията на г-н Юруков и свитата му и неведнъж съм се изказвал за това, че вредят и са неуместни фигури в СДС. Не съм член на тази партия, но симпатизирам на десните и ме боли от тези раздори, които се подклаждат, убеден съм, от външни фактори, от ДПС и БСП. Но от публично неодобрение до такава закана има разлика и мисля, че е редно съдът да се произнесе по въпроса доколко заканата на г-н Юруков да ме обездвижи за шест месеца е реална. В България тези неща са възможни. Вашият главен редактор дълго време беше обездвижен, нали?
Юруков, впрочем, плаши и други хора, държи се като истинска мутра, което не подобава нито на образованието му, нито на обществения му статус. Излагането на показ на тази история трябва да му е за урок. Не я свързвам с това, че съм журналист и кандидат за евродепутат. Той наистина не е длъжен да познава биографията ми, но не е допустимо да се държи така с никого.

– А смятате ли, че Синята коалиция ще успее да се справи с изборните предизвикателства и къде я виждате през следващите 4 години?

– Мисля, че тя има кадрите и опита да се справи и с изборните предизвикателства и с управлението през следващите 4 години. Не съм пророк, но това, което виждам като процес на очистване от разни политически измекяри и брокери ме радва и ми дава надежда.

– А как преценявате евентуална бъдеща управленска коалиция между сините и ГЕРБ?

– Като необходимост. Синята коалиция трябва да бъде парапет срещу авторитарни залитания и глупави управленски ходове, каквато една млада и неопитна партия като ГЕРБ може да направи.

– Опасявате ли се от заплахите, смятате ли, че журналистите са уязвими?

– Заплахите в България се материализират в убийства, така че са реални. Няма друга страна в Европа, в която журналистите да са толкова уязвими. На 26-ти май организираме среща в София в Червената къща именно по тези въпроси и призоваваме прокурори, шефове на служби и политици да обяснят докъде са стигнали с разследванията на нападения срещу журналисти. Политиците да кажат как ще гарантират свободата на словото и как ще върнат България сред страните където тя не е частична. Използвам случая да поканя и г-н Стефанов и екипът на Фрогнюз на срещата.

– Преди време пуснахте в интернет своя версия на сайта „Опасните”. Защо го направихте тогава и защо впоследствие спряхте да се занимавате с него? Някои притесни ли Ви?

– Не моя версия, а възстановка на оригиналния сайт. Нищо не е добавяно към оригиналното съдържание, само е преведено на английски и тези преводи се радват на голям интерес сред колегите на Запад. Има отделна рубрика в която се съхраняват коментарите от българската и международната преса и блоговете около скандала със затварянето на "Опасните", нападението над Огнян Стефанов и делото "Галерия". Има над 100 статии по темата. Вижте също кои се се подписали под обръщението защо се прави този сайт. Там личат достойни имена. Opasnite.eu е направен за да се знае и да се помни как една служба за борба с престъпността и за национална сигурност се изроди в политическа полиция и тръгна да мракобесничи. Докато ДАНС не каже кое в този сайт е информация и кое е измислица, сайтът ще е актуален. Освен това той се явява нещо като работен архив за прокуратурата и следствието. Те посещават сайта редовно, виждам го по статистиката. Препрочитат си разни неща. И от ДАНС го посещават. Дано има резултат, защото справедливост засега не е въздадена. Засега не са ме притеснявали от ДАНС или от другаде. И не съм спрял да се занимавам със сайта, просто сега е напрегнат период, преводите вървят по- бавно и в пресата няма нищо ново по случая. Да се надяваме, че скоро ще научим нови неща по делото "Галерия", че Петко Сертов ще спази обещанието си пред "Репортери без граници" да го разсекрети.

– Издавате „Парижки вести”. Имат ли българите в чужбина потребност от свои медии там, усещат ли се като отделно общество, като „чужди сред свои” или това е клише от миналото?

– Вече не издавам "Парижки Вести", оттеглих се покрай кандидатурата си. Имам нов проект, казва се "Рога и Копита" и можете да го видите на адрес http://www.rogaikopita.com Не знам вече дали в епохата на интернет имаме нужда от отделни медии. От информация за живота и проблемите в чужбина да, но точно от печатни медии, съмнявам се. Българите в чужбина изглежда са по- осъзнати за правата си от живеещите в България и не се предават толкова лесно когато държавата реши да ги ощипе. Може би защото животът в правови държави възпитава друго отношение към социалната реакция и към законността. Българите в чужбина като че ли са по- склонни да се противопоставят на несправедливостта. И това е пътят. Не да търсим на баницата мекото, как да излъжем, да се скатаем и да преметнем властта, а да излезем срещу нея гърди в гърди и да я преборим с инструментите на правосъдието и гражданския протест.