The Economist: Защо ЕК наложи санкции на най-бедната страна-членка?
Стефан Петров е млекопроизводител от Северна България, застрашен от фалит след като ЕК замрази финансиране в размер на 800 мил. евро поради опасения за корупция и измами миналата година. Срокът за усвояване на сумата от 110 мил. евро, която включва субсидии за лица като Петров, изтича в края на тази година. Въпреки това той питае топли чувства към Брюксел. “Правителството се опита да открадне парите и отчасти успя,” казва той. Въпреки всичко е убеден, че “ЕС е добър за фермерите”. Петров е свързал оборите си с главния водопровод в съответствие с изискванията на ЕС. Наскоро е заменил старата система от изгнили тръби с нова шведска млекоцентрала. Бил е одобрен за безусловно финансиране в размер на 50, 000 евро от САПАРД миналия август, поради което е получил заем от банка без особени затруднения. Петров е започнал с една крава през 1991 г. Сега има 230, което го прави един от най-големите млекопроизводители в района на Плевен.
Българското правителство уверява, че ще изплати неотложните субсидии от държавната хазна, но мнението на Европа е друго. Официалните лица правят мрачната констатация, че България не бърза да разреши проблема, като различните министерства си прехвърлят топката и продължават да се борят за кокала. Петров очакваше да получи субсидии преди два месеца. Предвид ниските цени на млякото в момента той очаква да фалира след шест месеца. Въпреки това настоява, че “Европа е единствената ни надежда.” Повечето българи споделят това мнение според проучвания, докато три-четвърти заявяват, че нямат доверие на правителството. Но докога ще бъдат толерантни? Обхватът на този въпрос излиза извън рамките на България. Решението на ЕК да замрази фондовете е политически експеримент, начин да се възстанови контрол над правителствата на новите страни-членки. Дали експериментът ще бъде успешен? Повечето кандидат-членки на ЕС са балкански страни, които ще имат същите проблеми след приемането си, дори в по-голяма степен от България и Румъния. Ако ЕС успее да задържи подкрепата на гласоподавателите въпреки спряните пари, това ще мотивира прогресивно настроените реформисти в тези страни. От друга страна санкциите могат да провокират враждебност към Европа.
Кога действат санкциите?
Българската опозиция с главен представител Бойко Борисов е на мнение, че корупцията не остави “никакъв избор” на Брюксел освен да наложи санкции. Борисов, чиято партия има най-голяма подкрепа в навечерието на изборите, не предлага почти никакви конкретни мерки за промяна. Борисов компенсира с гръмки обещания от сорта, “ще направим каквото трябва, за да спечелим одобрението на Европа.” Борисов изтъква следния парадокс: “Доверието на българите в европейските институции се увеличи, след като спряха парите.” Но Петров изтъква, че търпението му не е вечно. Той настоява ЕС да предостави средствата по някакъв начин, ако трябва да заобиколи правителството в София. Кмет на село в региона съобщава, че 50 души от селото са в същото положение като Петров. Имало е план да се построи път до най-близкия град с пари от ЕС, които бяха замразени. Въпреки това местните още вярват на ЕС. Бъдещите траншове от ЕС за България надхвърлят 10 милиарда евро. Няма да има причина ЕС да загуби подкрепа, ако тези пари бъдат усвоени безпрепятствено. От друга страна, корупцията в България може да принуди ЕС да замрази дори по-големи суми и ако това стане, има две възможни последствия – реформистка революция или триумф на национализма. Разширяването на ЕС е експеримент с неочакван край.
Снимка: Economist