НАЧАЛО НОВИНИ ГЛАСЪТ НА ЖАБАТА БИЗНЕС & ТУРИЗЪМ СВЯТ ИНТЕРВЮ СПОРТ КУЛТУРА ОБЩЕСТВО ПОЛИТИКА ФАБРИКА ЗА КЛЮКИ

Teen Time FROGROCK Етно календар Хороскоп Храна и вино Видео архив

За нас Реклама Контакти

Юнал Лютви се точи за посланик във Франция, хора на Станишев и Доган крадат административен капацитет




Заместникът на Ахмед Доган в ДПС Юнал Лютви обновява гардероба си с нов смокинг и комплект папийонки. Той се е уредил в листата за евродепутати, но натиска да бъде назначен за посланик на България във Франция, каза за Frognews.вg източник от дипломатическите среди.

В момента Лютви е зам.-председател на 40-ия български парламент, който прекратява работата си след десетина дни заради официалния старт на предизборната кампания. Неотдавна пресата отбеляза повторното  му избиране за зам.-председател на Парламентарната Асамблея на Европа. Там той от години представлява страната ни на квотен принцип и вече е бил на същия пост през 2002 г.
 
Нашето НС не накриви статуквото на своя мастит зам.-председател, дори и когато асамблеята на два пъти гласува резолюции за жертвите на комунизма и за пълно отваряне на архивите на бившите тайни служби в Източна Европа. Той както винаги остана невъзмутим пред ритуалния антикомунизъм на Страсбург и Брюксел. С годините Лютви придоби величието на крачещ монумент на гьонсуратлъка в политиката ни. Пред него и пред подобните му европейското чиновничество се оказа в положението на чеха Иречек, който според Алеко тактично понасял сърбането на Бай Ганьо на трапезата си. 

От разкритията на цели две комисии по досиетата стана ясно, че Юнал Лютви първо е бил агент "Мурад", после "Сидер". Бил раузнавач и контраразузнавач чак до 1990 г. Но защо е писал доноси за певицата Лили Иванова докато пяла в Турция на турне, днешният кандидат-посланик никога не издаде. Умението му да пази тайни обаче едва ли ще бъде плюс за назначението му. 

Международници са единодушни, че Франция няма да погледне с добро око на дипломат с агентурен опит, натрупан в услуга на бившия репресивен апарат. Още повече, в контекста на възстановеното от Саркози членство на Франция в отбранителните и стратегическите структури на НАТО.

За Лютви имало и резервен вариант да се нагласи като посланик в Мароко, защото мястото в Париж се овакантява чак през есента. Ирина Бокова, която все още го заема, е в отпуск заради гмурването си в рекламна кампания на кандидатурата си за Главен секретар на ЮНЕСКО. Поради тази уважителна причина тя не се срещна с френските адвокати, протестиращи пред мисията ни срещу отказа на българския съд да се задейства срещу убийците на студента от Сорбоната Мартин Борилски. Бокова е един от придружителите на президента Първанов в задграничните му визити напоследък. Той от своя страна е възприел ролята на пи ар за налагането на съратничката си като първи български шеф на престижната международна организация.

Тези дни обаче се чу, че Русия се е засилила да постави свой човек на поста в лицето на един от замовете на външния министър Сергей Лавров. Със сигурност това ще обърка сметките на Първанов и амбицираната му съветничка. Ако не успее да се вреди за шеф на ЮНЕСКО, тя можело да поиска за себе си втори посланически мандат във Франция. Но при цялото й клинчене от посланическите тегоби напоследък, това щяло да е по-малката злина от изстрелването на Юнал Лютви в Париж за 4 години. Така твърдят експерти по международни отношения.

За него се казва, че е франкофон понеже в биографията му пише, че е завършил френска езикова гимназия в Ловеч. Но това се е случило в далечната 1963 г. Самият Лютви, който наскоро отпразнува 65-годишнината си, скромно е написал в депутатското си CV, че „ползва” френски, руски и английски. В замяна изтъква магистърската си степен по турска филология. Дори само този дисбаланс в езиковата подготовка трудно се вързва с посланически сан в града на Талейран, Фуше, Шатобриан.

Освен това Саркози е един от основните изразители на негативните нагласи спрямо приемането на Турция за европейска членка. Изпращането на Юнал Лютви в Париж би могло да се изтълкува като знак, че България е предрешила заставането си на страната на Турция в този дебат и то под натиска на ДПС. Под лидерството на Доган партията не може да се отърве от подозрения, че е проводник на интересите на Анкара и че спекулира с етническия си корен.

Всъщност, посягането на Юнал Лютви към апетитното посланическо място в Париж е елемент от треската за спешни политически назначения на мандатни длъжности, която друса властта току преди изборите.

Столичен вестник писа онзи ден, че депутати и зам.-министри са се наточили за дипломатически постове в чужбина. Осем имена вече били одобрени и чакали агремани. Шефът на парламентарната комисия „антимафия” Бойко Великов си харесал мястото на Благовест Сендов в Токио. Считаният за един от ковчежниците на „Позитано” 20 Димитър Дъбов се гласял да замени човека на ДПС Иван Палчев в Азърбейджан. Приближени на външния министър Ивайло Калфин в МВнР вече били наясно в кои чужди столици ще се паркират за следващите четири години.

Вече не са само кулоарни слуховете, че това е част от по-мащабен план на сегашните управляващи да запазят влиянието си в приоритетни за българската политика и икномика сфери, ако изборите променят конфигурацията на властта.
Парламентарната опозиция кипна онзи ден в НС заради ударните темпове, с които управляващото мнозинство пробутва свои хора за манадатни държавни служби.

Почти е сигурно кои ще са избраниците в няколко важни институции и комисии, като тези за защита на конкуренцията, за финансов надзор, за пенсионното и социално осигуряване. Сегашният зам.-министър на правосъдието от квотата на БСП Бойко Рашков се готви да почерпи за почти готовото си ръкополагане за главен подслушвач  на републиката в новото бюро за контрол на СРС-тата. Едно място в надзора на приватизацията и още едно в Сметната палата вече също са предвидливо договорени.

Прясно изказване на Доган за шансовете на ГЕРБ да състави правителство обяснява стахановския устрем, с който доверени лица на БСП и ДПС се окопават край държавната хранилка. „Ако приемем, че ГЕРБ получи мандата да управление, убеден съм, че няма да го изкарат. По простата причина, че нямат необходимия административен капацитет за изпълнителната власт”, пророкува лидерът на ДПС.

Но за такава прозорливост не са нужни ясновидски качества. Прекалено нагледни са маневрите на сегашната власт да си присвои административен капацитет чрез пета колона от кадри, която да пази интересите й в държавната машина, ако статуквото се преобърне.

Ситуацията има и своите символични измерения. В нея се оглежда духът на „партийния расизъм”, за който говореше Георги Мраков още през 70-те години в своите „Задочни репортажи за България”. „Партията помете всяка идея за справедливост при подбора на кадрите и всяка възможност за подбирането на най-добрия кандидат”, пише Марков в прословутото си есе „Назначаванията”. „За всичко това страната трябваше да заплати и все още заплаща огромните поражения, нанесени на стопанството, пък и на останалите сфери от живота.”

С последните си действия кабинетът на Станишев доказва валидността на диагноза, произнесена преди 40 години. С това само потвърждава опасенията, че управлението му е своеобразна „номенклатурна реставрация” по тертипа на бившия соц.

Връзкарщината и шуробаджанащината се извисиха до официален коалиционен принцип още с политическото възкресение на Сакскобургготски. Но през мандата на Станишев напълно се сляха с образа на наследствените клики, струпани около чл. 1 от конституцията на бившия режим.

В този смисъл избраникът на Доган за манекен на родната дипломация в Париж е същински доайен на преродената за нов живот големановщина. През 2003 г. Юнал Лютви горещо одобри с гласа си в НС назначението на сина си Едиз за шеф на Агенцията за чуждестранна помощ. А през 2005 г. не намери нищо осъдително, че дъщеря му Мерал става гл. икономист на Комисията по хазарта. Примерът се оказа заразителен. Днес метастазите му пъплят из властващите партийни структури, обхващат непоправимо органите на държавата и я превземат кадрово отвътре.

Вероятно точно по тази причина онзи ден авторитентното издание „Икономист” предначерта два пътя за развитието на страната от тук нататък: или „реформистка революция” или тотален застой под звуците на кух национализъм.

Люба Кулезич

▶Театърът на властта през погледа на Влади Въргала

▶ През май Доган дръзновено по Живковски

▶Развод с ДСБ искат сините в София

▶Димитър Абаджиев води европейската листа на РЗС

▶Българска рапсодия

▶„Сините” тръгват от София, БСП – от Царевец

▶Татяна Дончева напуска политиката

▶Делфийският оракул каза

▶Победата, Щирлиц и овесена каша

▶НЕЩО ПОВЕЧЕ

 

• Рене Магрит

• Хуан Миро

• Джорджо де Кирико

Блогове

Дани Динева Аромати, вкусове, усещания. Страхотни емиции, изживявания, сладки приказки с приятели. REDUTA.BG ХРОНО-СИНКЛАСТИЧЕН ИНФУНДИБУЛУМ Бранимир Николов БГ Автоблог - Интересно за автомобилите Едвин Сугарев Свободата днес и тук Иван Стамболов Размисли и реклами - Ъплоуднати постинги за делитване Иван Бедров Предимно за политика. Авторът е журналист, водещ на Булевард България по RE:TV. Иво Инджев Независим обзор на българското политическо пространство Янчо Янчев LIVE FOR NOTHING OR DIE FOR SOMETHING!

© 2012 FROG NEWS. Всички права запазени

Начало| За нас| Реклама| Контакти| Авторски права