4 Юли, 2007

Пак Петков е в основата на забавената работа на комисията по досиетата, която се опитва да си свърши работата. Непрекъснатото му шикалкавене и празнодумие, когато стане въпрос за изваждане на архива на ДС и предаването му на комисията, издават един тоталитарен подход, който, преведен на чист български, означава: „Аз съм шефът - аз решавам". Тонът му е обиден, обясненията кухи, цялото поведение издава омаловажаване на въпроса и пренебрежение.

Когато всички мислеха, че министърът все пак ще миряса за известно време, Петков „блесна" с долнопробен хумор, посветен на тишината в спалнята на негова съпартийка. Поводът бе нейно изказване, че икономически интереси определят решения на БСП, че и на правителството. С грубиянската реплика той се опита да аргументира отрицанието си. Обществото не е сляпо и вижда за какво става дума, вижда дори на какви бизнес интереси е заложник самият Петков, но просташката реплика шокира и свикналия на какво ли не български слух.

Истински апотеоз обаче министърът достигна с ченгесарското мероприятие по омърсяване на стачния лидер на пироговци. Лаврентий Берия би се изчервил в гроба, ако види какви ревностни последователи има в малка България, години след края на „студената война". Д-р Кръстю Пенчев се оказа в помиен водовъртеж, а обществеността трябваше да се отврати от медиците в „Пирогов", които май всичките са маскари. Това послание ни прати Петков, мислейки си, че действието се развива през 1951 г. и лагерът „Слънчев ден" в Ловеч и Беленския затвор все още „превъзпитават" „вредните елементи". Доскорошни приятели и все още съпартийци на Румен Петков споделиха, че не са очаквали да падне толкова ниско. Очевидно не са го познавали, защото, когато човек се хване за подобни методи, той не пада, той просто си е бил там долу ... Вероятно затова и не разбра посланията от доклада на ЕК и ги обяви като признание за големите ни успехи в борбата с престъпността. Такова поведение старите хора описват по следния начин: „Ти му викаш Бай Иване, то тича за к... да те хване". Литературният вариант е: „Те го плюят, той вика: роса роси".

Дотук изброих все познати неща. Притеснението ми обаче не е свързано с министър Петков. Плодовете от поведението му нека берат съпартийците му и покровителите му - в политиката и в бизнеса. Лошо е, разбира се, когато МВР е в ръцете на непрофесионалисти, които за компенсация са арогантни и с болезнено чувство за превъзходство. В „Св. Наум" сигурно имат обяснение за подобно поведение, Фройд също е казал това-онова, профилите на ФБР също вършат работа с връщането към натрупани огорчения в детството, неосъществена мечта за работа в ДС или проблеми в семейството. Но това е друга тема.

Думата ми е за мълчанието на медиите. По-точно на големите медии. В нито една от тях през последните месеци не се е появил нито един коментар или анализ на постъпките, на стила и методите на работа на вътрешния министър. Мълчат дори толкова словоохотливите, обикновено познавачи на политическата анатомия, като Андрей Райчев, проф. Драгомир Драганов, Кънчо Стойчев и Харалан Александров. Техните орлови погледи са като поразени от болестта на Венсет, когато трябва да огледат делата на Румен Петков. Медийният комфорт не е привилегия единствено на вътрешния министър, но той сякаш се възползва най-много от него. Негови колеги се вслушват по-често в пиарските съвети, за които плащат щедро, а от време на време дори надават ухо какво си говори плебса. Живеем в епохата на платената мисъл и трябва да я уважаваме, е казал Едгар Хувър, на когото ми се струва, че Петков подражава - волно или неволно. Разбира се, нашенският Хувър има свой принос в теорията на полицейщината: преследва всички, а не само комунистите. Изключение прави само по отношение на близките до него и покровителите му кръгове. Там нито ГДБОП, нито Икономическа полиция, нито НСС или която и да е друга служба имат достъп. Затова вероятно толкова го заболя, когато Сергей Станишев обяви идеята за създаване на Национална агенция за сигурност. Тогава на Петков ще му останат само полицейските сили. Но нека не се отчайва, я виж колко екозащитници се пръкнаха, че и нахални - ще си отбият момчетата. Тази вечер пък е концертът на Мерлин Мейсън, където ще се стекат хиляди хеви метал фенове. Що да не повлечат момчетата няколко дългокоси хулиганчета. За поддържане на формата, както се казва. Защото наесен почва футболното първенство и ще падне голям търкал. Униформените вече знаят: в ерата на Румен Петков колкото повече бой - толкова повече награди. На това министърът му вика ред и законност, а в цял свят си го знаят като полицейщина и мракобесие.

Да четеш Макиавели и да го разбираш са две много различни неща. Не всички могат да са от дворянски род и да свирят на пиано като Феликс Едмундович, но поне да спазват съветите му. Самият той е харесвал философските трактати на британеца Хюм, който казва: „За нашите действия и разбирания няма нищо по-удобно от възприемането на известна степен умерен скептицизъм, както и от честното признание на невежеството по отношение на въпроси, които надхвърлят човешките ни способности."

Защото, ако се опреш на медийната тишина, неминуемо в един момент ще произведеш полицейски произвол. Премереното владеене на силовите лостове е урок с повишена трудност и е по силите на човек, за когото гражданските свободи са симвул-верую. 

Автор: Огнян Стефанов