Правя трудните неща да изглеждат лесни, разяснява Митко.

Най-скъпата придобивка в историята на „Манчестър Юнайтед” даде брифинг за английските медии преди финала на Шампионската лига срещу „Барселона” в Рим (сряда, 21:45). Българинът за 30.75 млн. паунда коментира обстойно всички въпроси – от критиките за небрежно поведение на терена до сравнения с актьора Анди Гарсия и изкуствен имидж на пушач. Таблоидите извадиха от контекста кошмара на Митко с пропуснатата дузпа в полуфинала за Купата на Англия, а сериозните медии открояват обяснение за раздвоените мнения на специалисти и фенове.

28-годишният нападател се превърна в енигмата на сезона за „Юнайтед” - успешна придобивка или човек, който не се напряга?
„Нали знаете – отвръща Митко – Когато някой притежава големи качества, понякога няма нужда да влага много усилия в нещата. Понякога нещата, които правя, изглеждат елементарни, но не е точно така. Те са много трудни, но с моя игрови стил ги правя да изглеждат лесни.”
„Стилът ми винаги е бил такъв. Със сигурност има хора, които смятат, че не се напрягам и не ме харесват. Един милион ще ме харесват, един милион – няма. Неизбежно е. Но ако още преди да те опознаят казват: „Той не е добър” – това винаги е болезнено. Може би мотивира да ги опровергаеш. Опитвал съм да го правя през целия си живот. Всеки може да мисли каквото иска, но аз продължавам да се боря и тренирам. Най-важно е, когато се прибера в родния град, хората да ме поздравяват. Или треньорът да каже: „Берба, справи се много добре”, и да ме шляпне по бузата. Тогава се прибирам вкъщи с усмивка на лице. Надявам се, че когато свърша с футбола, ще бъда щастлив от постигнатото.”

Бербатов признава, че високата трансферна цена го поставя под сериозно напрежение. И все пак е доволен от своя принос за отбора. „Аз съм добър играч, но ме купиха за много пари. Не смятам, че струвам толкова скъпо, но клубовете решават. Не е лесно да тръгнеш от малка страна като България и да стигнеш дотам, където аз стигнах. Сигурен съм, че ако бях италианец или бразилец, щеше да е много по-лесно. Не се оплаквам. Гордея се и знам способностите си. Винаги има напрежение. Аз съм реалист и съм най-големият критик на играта си. Знам, че когато клуб плати много пари за играч, очакванията ще са по-високи, дори понякога да граничат с глупостта. Свикнал съм с това и знам, че всеки очаква от мен повече и повече. След мач се прибирам вкъщи и мислено преигравам събитията, за да съм по-добър следващия път.
Когато хората видят моето име, те виждат голове. Трябва да вкарвам повече, въпреки че не играя на обичайната си позиция. Когато получа топката, съотборниците се втурват да търсят пространства и аз просто ги снабдявам.
Трудно е да обясня на хората, че еднакво се наслаждавам да изработвам и вкарвам голове. Винаги съм загрижен повече за отбора. Винаги поставям отбора на първо място и за мен е по-добре да станем шампиони с по-малко мои голове, отколкото да вкарам 100 и да завършим на шесто място. Не виждам смисъл във второто.
Надявам се хората да оценяват моите асистенции. Прочетох в един вестник, че съм най-полезният играч на отбора (14 гола и 10 асистенции в 43 мача). Това ме накара да се почувствам добре. Разбира се, мога доста повече. Не вкарах толкова голове, колкото исках, и хората може би са малко разочаровани, но пък направих най-много асистенции. Помагах на моите съотборници да реализират и ще продължа да го правя, което е по-важно. В крайна сметка най-важно е какво ще ми каже треньорът, дали е доволен или не. Ако каже, че не е, значи трябва да работя за подобрения и да бъда по-добър следващия сезон.”

Митко споделя възприятията си за „Юнайтед” отстрани и отвътре: „Бях ревнив като играч на „Тотнъм”, защото те печелеха всички трофеи във футбола. Казвах си: „Хайде, просто искам да съм част от този отбор и да почувствам какво е да вдигаш купи”. И така, днес съм тук и ако треньорът каже: „Берба, влизаш в игра”, аз ще опитам да дам най-доброто. Още не се чувствам напълно част от отбора, защото не съм спечелил Шампионската лига. Завиждах на сегашните си съотборници миналото лято, когато триумфираха с купата в Москва”.
Бербатов игра финал в Шампионската лига през 2002 в Глазгоу, тогава 21-годишен, и загуби с 1:2 от „Реал-Мадрид” като пропусна шанс за изравняване в последните минути. „Споменът ме преследва. Може би финалът в Рим е втори шанс за мен. Не са много играчите, участвали в два финала на Шампионската лига. Ако се справя този път, ще е добре.”
Като става въпрос за кошмарни спомени, небрежната дузпа срещу „Евертън” в полуфинала на „Уембли” докара най-яростни критики на Митко и донякъде беляза годината му. Рио Фърдинанд също пропусна, но всички се вторачиха в лековатото изпълнение на българина. Бербатов припомня, че преди година направи подобно успешно изпълнение във финала за Купата на Лигата срещу „Челси” и вкара мача в продължения за победа на „Тотнъм” с 2:1. И признава: „Много е трудно, когато направиш грешка и всеки опитва да те атакува. Аз съм нов в отбора. Когато сбъркаш, хората понякога се нахвърлят директно върху новака. Боли много, но трябва да бъдеш силен. Не съм сигурен, че ще изпълня дузпа в Рим. Да се надяваме, че няма да се стигне дотам, защото е трудно.”

В заключение Бербатов отговаря на странични въпроси:
- Приличаш на Анди Гарсия?
- Приличам на себе си.
- Наистина ли си научил английски, гледайки „Кръстника”?
- Гледам филми, за да си подобря английския. Това е начинът, ако не искаш да ходиш на училище.
- Наистина ли пушиш?
- Не. Ако някога ме видите на снимка с цигара, това е само преструвка, за да изглеждам по-готин.
- Изглеждаш много сериозен?
- Би изглеждало глупаво, ако се смея постоянно. Но наистина се радвам, вътре в себе си. Като станахме шампиони, аз бях в съблекалнята, безкрайно щастлив. Аз съм най-щастливият тук, вярвайте ми, но не искам да показвам емоциите си прекалено много.
- Имал си трудно детство?
- Аз не съм единственият на света, който е минал през трудности. След като комунистите си отидоха, стана по-лесно да излезеш от страната. Трябва ти малко късмет, много работа и вяра в себе си. Имах много трудни моменти и знам, че ще имам още такива, но трябва да продължаваме да се борим.
- Какъв ефект имаше четвъртото място на Световната купа 1994 за българите?
- Поне по света разбраха, че съществуваме.