4 Юли, 2007

80 на сто от наркоманите твърдят, че са решили да опитат. Твърдят също, че нищо не ги е подтикнало към дрогата, освен любопитството. Но това обяснение също е социален феномен, защото се знае, че без причина никой не посяга към „вълшебния прах".
   

В България мнозина от зависимите не искат да признаят, че имат лични проблеми, че в смействата им нещо не върви, че са паднали духом още при първите житейски трудности.
 

Понятията секс и любов са толкова объркани в главите на "щастливците", че правенето на "онова нещо" се превръща в механично действие, извършвано във всякакви условия. Желание за близост може и да има, но удоволствие - едва ли. Те знаят, че ги снимат, но не им пука. След час дори не помнят, какво се е случило. 

 
Нито едно от децата, посегнали към дрогата, не се е чувствало щастливо преди това. Потърсило е щастието в тревата, а оттам нататък е пътят, от който трудно можеш да се върнеш. Според световната статистика, въпреки твърденията, че са искали да подражават на свои съученици и приятели, повечето тийнейджъри, потърсили утеха в наркотиците, са имали шокови преживявания, проблеми с близките си. Мизерията е един от най-големите "стимуланти". 

Да изглеждаш така се иска много голямо "постоянство". Голяма част от мозъчните клетки на младежите и девойките в напреднала фаза са безвъзвратно унищожени от дрогата. Често изпадат в депресии и трудно разбират какво им се говори. Вече са в един друг "свят".

От преживените срещи и раздели, от секса "за една доза" се родило дете. Това дете. Което така и няма да разбере, защо тъкмо на него се падна "честта" да е различно и кой е виновен за това ...

"Фрогнюз" призовава и моли: помисли, преди да посегнеш. Животът е много хубав, за да му удариш чертата така безразсъдно. "ФН"