Мачът на мачовете в Рим изправя два от трите най-богати клуба в света, които сами по себе си са бизнес империи.
Непоправимите футболни романтици все още продължават да се самозалъгват с една стара крилата фраза, казана от гуруто на треньорите Ото Рехагел: „Парите не вкарват голове”. Той за свой късмет успя няколко пъти да покаже този „рехагеловски закон”. Или по-скоро футболно изключение. Защото такава е съдбата на мухите-еднодневки. Възможно е да се стига до успеха само с помощта на надъхващо шаманство, дисциплина и самоувереност, но по принцип парите вкарват головете.
Сантименталното мечтателство, че „всеки може да стане шампион” отдавна е доказано като пълен абсурд. Всяка година Шампионската лига изнася през очите на стотици милиони нагледен урок в стил „Футболни истини за глупаци”.
Само за богати 
Елитарното общество не допуска почти никакви новоизлюпени кандидати за славата. Затова винаги на финалната права един срещу друг се изправят все старите до болка познати финансови аристократи. Финалът в Рим тази година също потвърждава закона, противопоставяйки Манчестър Юнайтед и Барселона – втория и третия най-богати клубове в света.
Всяка година одиторската фирма Deloitte съставя своята Парична футболна лига. В нея от доста време почти нищо не се променя. Лидерът от Мадрид утре ще гледа финала по телевизията, но вторият и третият ще се изправят един срещу друг, за да се преборят за премията от поне $150 млн. – на толкова се оценяват екстрите, които ще донесе на новия шампион титлата за 2009. След победата си в сезон 2007/2008 в касата на Манчестър Юнайтед влязоха 324.8 млн. евро. Барселона успя да забогатее само с 308.8 млн. евро. Така че в Рим се изправят не само два от най-добрите футболни клуба в Европа, а двете най-солидни финансови империи. Макар че те всъщност представляват два напълно различни бизнес-модела.
Привлекателни договори „Моделът Барселона” може да се нарече уникален в международния професионален футбол. Защото всъщност този клуб принадлежи на своите 150 000 регистрирани фенове и е организиран като публична компания. Фактът, че клубът все пак успява да реализира такива огромни обороти се дължи най-вече на супер-атрактивните ТВ-договори, които марката FC Barcelona е в състояние да сключи навсякъде по света. Защото тя се ползва с изключителна популярност не само в Европа, но също така в Азия и Америка.

Моделът „Манчестър Юнайтед” също работи доста добре, пак благодарение на ТВ-договори и продажбата на огромно количество сувенири с марката на клуба. Но хоризонтът не е толкова безоблачен за Манчестър, какъвто е техните противници от Каталуня. Защото моделът на мажоритарен собственик вписа в клубния регистър през 2005 г. не само новият собственик - американския милиардер Малкълм Глейзър, но и дълговете на неговата компания. А те възлизат на 660 млн. евро. Поради което не престават слуховете, че титлата е необходима на играчите и мениджърите на клуба, за да могат да осъществят колкото се може повече изгодни и най-вече рекордни трансфери след края на сезона. Отворен остава и въпросът, дали клубът няма да смени и собственика си. „Форбс” донякъде предреши част от отговорите, окичвайки британския клуб с титлата „най-скъпият спортен клуб в света”, с пазарна капитализация от 1.8 млрд. евро. Макар че това на този етап не помага кой знае колко при търсенето на нов спонсор. Злополучният през 2008 застрахователен гигант AIG, който закупи правата да се кичи върху фланелките на футболистите срещу 77.3 млн. евро, смята да се оттегли заради финансовата криза – вероятно до края на тази година или в най-добрия случай през май 2010. Но така и все още няма нито един кандидат да го замести.
Тъкмо спонсорските договори не оставят съмнение, че дори и финансовата криза няма да може да предизвика разместване на пластовете в класацията на футболния елит на Стария континент. Защото тези договори гарантират на отборите добри приходи даже още във фазата на елиминациите. Да не говорим след това какво очаква щастливците в груповата фаза.
Да, вярно е, че парите не вкарват голове. Но футболистите, които могат да се купят с тях – без всякакво съмнение.
Класацията на DeloitteТоп 20 на най-богатите клубове Оборотът на отборите от топ 20 в Европа възлиза на 3.9 млрд. евро.
Все още първото място се държи от Реал Мадрид, но догодина може да има нов лидер.
Приходи за сезон 2007/2008 (в евро)
Реал Мадрид Испания 365.8
Манчестър Юнайтед Англия 324.8
Барселона Испания 308.8
Байерн Германия 295.9
Челси Англия 268.9
Арсенал Англия 264.4
Ливърпул Англия 210.9
Милан Италия 209.5
Рома Италия 175.4
Интер Италия 172.9
Ювентус Италия 167.5
Лион Франция 155.7
Шалке 04 Германия 148.4
Тотнъм Англия 145
Хамбургер Германия 127.9
Марсилия Франция 126.8
Нюкясъл Англия 125.6
Щутгарт Германия 111.5
Фенербахче Турция 111.3
Манчестър Сити Англия 104
Източник Deloitte 2009