Това нямаше как да не се случи. Просто нямаше... Петък, 29 май. Ден на национален траур. Четвъртък, 28 май: рейс-ветеран „Чавдар” без спирачки прави на кайма 16 души, тръгнали да празнуват Спасовден. Десетина други са ранени. 12 часа близки и роднини разпознават трупове в моргата. Писъци, вопли, сълзи...
Петък, 29 май. Банкет. Рожден ден. „Шефче, да илядиш!” – водопад от пожелания към рожденника. Балони, цветя, подаръци. Веселба. Радостни сълзи, мъжки прегръдки, тостове. По меверейска традиция има и сръбска връзка – пред микрофона е “Славеят на Шумадия” Мирослав Илич. Специално за всички: „Jedan dan zivota”...
„Келнер, донеси още от онова убавото винце... ” „Кло де Муш 2002 – Жозеф Друен, Бургундия...” „А така, дай няколко бутилки. И пури, хавански...”

Рейсът-масов убиец нямал спирачки. Липсата на спирачки е българският проблем.

Цените в „Континентал плаза” са по джоба на един МВР-шеф. А правителството твърди, че нямало пари за повишение на заплатите. Очевидно няма и нужда...

А да помните случайно какво стана на 14 януари пред парламента?

Близките на загиналите на Бакаджика, край Ямбол ще се опаричат с по 1000 лв помощ. Ранените – с по 500.

Младши инспектор Димитър Димитров от РПУ - Тунджа, който спаси човешки животи, като оздравее, ще бъде награден. така казаха шефовете на държавата. Ще го покажат и по телевизията – сандвич между два предизборни клипа. Браво!

Завеса. Чакаме своите 1000 кинта... Защото нали разбираме всички, че това което се е случило, е най-тежката присъда за едно общество.

Frognews.bg