Ако някой ден, не дай си боже, България бъде нападната по въздуха, бъдете сигурни, че никой няма да ви предупреди за въздушното нападение. Откъде знам ли?
Ами когато язовирите преливаха и водната стихия тръгваше към села и градове, никой не ги предупреди. Помните какви бяха последствията. Но за сметка на това гражданите на Пазарджик бяха предупредени от сирените в града със заплашителните думи „Въздушно нападение!“ Разбира се, става дума за елементарна техническа грешка в деня на Ботев. По-късно министерството на Емел Етем се извини за тази грешка.

А дали е грешка? На фона на другите случки от деня, сирената с гласово предупреждение „Въздушно нападение!“ си е съвсем на място. Преди да се извини, министерството на извънредните ситуации ни предупреди за задаваща се буря. И ни посъветва да слезем от колелото, ако сме на колело. Да излезем от реката, ако сме в река. Да си затворим прозорците, ако сме вкъщи. Да изключим видеокасетофоните. Вие имате ли видеокасетофон вкъщи? Защото аз такова нещо не съм виждал от много години. Само забрави да ни предупреди да се обличаме по-леко в горещите дни. На този фон защо трябва да се изненадваме, че ни предупреждават за въздушно нападение без да има такова.

Премиерът Станишев пък където и да отиде, все го освиркват. Ако трябва да бъда по-прецизен, само на празници. На 24 май в Пловдив го освиркаха, на 2 юни на Околчица пак го освиркаха. Това властта го нарича „опорочаване на празника“. Ако човек не иска да бъде освиркан, има два варианта. Или работи така, че гражданите да са доволни от него и изобщо да не им хрумне да го освиркат; или ако някакси не се справя с първото условие, не се показва публично, за да не рискува да го освиркат. Дали е подходящо това да се прави в деня на Ботев също е важен, но съвсем различен въпрос.
На този фон предупреждението за въздушно нападение в Пазарджик изобщо не е нещо необичайно и чудесно се вписва в картината.

Иван Бедров
ivanbedrov.com