Предизборната кампания за евроизборите приключи с един въпрос за мен: коя тема от дискутираните между претендентите бих подкрепил особено категорично и има ли тя лично представителство в конкретно качество в платформата на определен кандидат?
Както много пъти вече съм заявявал,това управление, което си отива, наистина беше успешно…Ама страхотно успешно в едно отношение: с голяма ловкост и безпардонност нахлузи намордника на свободното слово. Не че българските медии бяха най-свободолюбивите на света и преди, но за този троен коалиционен период овладяването на медиите от властта беше особено грозен приоритет.

Не забелязах отделна политическа сила да е превърнала този ( добре маскиран за ленивия граждански ум) факт, в основна кауза. Може пък аз да греша нещо и да ми се привижда някаква липса на особена чувствителност по фундаменталния въпрос на демокрацията : свободата на словото?

Честно казано, разбирам партиите за тяхната предпазливост. Никоя централа, колкото и остро да критикува управлението, не иска да си навлече (допълнително) гнева на т.н. влиятелни медии и да ги посочи като свой открит враг. От това печелят само задкулисните властелини на словото, които с удоволствие биха насъскали (допълнително) избирателно острите пера на своите журналисти.

Изчаках „до последно”, за да видя, дали нещо няма да се промени в това отношение. Защото наистина не е работа на един журналист да бъде агитатор- достатъчно е да заяви позиция, а пък хората, които я преценяват, сами да си правят изводите.
Не искам обаче да бъда причислен към общия хор на безсилието и манипулирането под лозунга „всички са маскари”. Познавам поне един журналист, който е превърнал отбраната на свободното слово в свое нападение срещу статуквото в България- при това от Париж. Това е колегата Атанас Чобанов. Не само че от години не е прекъснал връзката с България, но и е в дъното на инициативи, за които почти никой от нас тук така и не се ангажира.

Като последно, преди самите избори, успя ( заедно с други ентусиасти сред пишещите в чужбина българи, като Коста Стефанов от Лондон и Даниела Горчева от Холандия) да предизвика алтернативен на официозните конференции форум за състоянието на медиите в България и дори привлече вниманието върху тази изява на една от най-влиятелните неправителствени организации в света

„Репортери без граница”.

Нещо повече, Атанас Чобанов, доколкото ми е известно, е единственият кандидат, който обещава усилия на европейско ниво по затлачената у нас тема за убийството на писателя Георги Марков. И това ако не е символ! Може някому да не изглежда като „символ верую” , но самият факт, че се е сетил за това, го прави достоен да бъде подкрепен в преференциалното гласуване с бюлетината на сините, в която беше включен, след като ЦИК не го допусна като независим кандидат.