Искате ли да разберете дали зад политическите фасади на избраниците ни се крият ангели, демони или и двете? Гледайте повече кино. Мислете.

Доли Бел

Ясно е вече, няма мърдане. С нашите 2 млн. 400 хил. гласа направихме кастинга на трупата от 17 политически актьори, които ще олицетворяват българската визия в европарламента.

Изборната нощ, в която победителите дефилираха пред камерите, по нещо приличаше на ексцентрично-мистичен сериал. Спокойно можехме да го припишем на култовия автор на „Туийн пийкс” Дейвид Линч. Доказано е, че този странен режисьор пасва отдавна на местната публика с усета си за невидимото присъствие на злото в привидно идиличен провинциален свят.

Избраниците ни за европарламента също си просеха сравнения с популярни, но не винаги привлекателни филмови създания.
.
ДПС водачката Филиз Хюсменова например отчайващо напомняше с каканизането на проевропейските си лозунги за всички модели стриктни соц даскалици, които са изпокъсали нервите на маса ученици преди промените. Пък и след тях. Само дето кино естетиката на соцреализма ни принуждаваше да ги смятаме за връх на добродетелта. Но от тази благост, въоръжена с показалка, дори и на отличничките им идваше да пушат в час и да си лягат с гамени след училище. Сега биха ги нарекли криминогенни типове. Но изглежда в основата си малко неща са се променили от времената на „Всичко е любов” с дивия Иван Иванов. Не случайно не можем да го забравим.

Или пък да вземем най-младия син на партията „Атака” Димитър Стоянов, който пак пое за Европарламента. Той би се вързал идеално с онази легендарна сцена от „Кабаре” на Боб Фос, в която пламенен член на Хитлерюгенд изпада в нацистки транс докато пее високопатриотичната си песен.

Изобщо, киното е страховита машина на времето. И това се знае от мнозина. Един съвременен политически жест, поглед, опасен възглас, тираничен порив могат да върнат лентата назад и да пробудят в леговищата на архивите заспалите чудовища на насилието и страха.

При това положение вторият от „Атака”, архонтът Слави Бинев с осанката си на борец от подземния свят ще трябва да направи опит да пререже пъпната си връв с легендарния страховит шизофреник, наречен „Доктор Джекил - Мистър Хайд”. Както е известно от десетките екранизации, митичният кинообраз притежава две „аз”. Едното нощем мародерства, другото денем помага на болни вдовици и слаби жени.

Затова като говоря за „визията” на евроизбраниците ни, имам пред вид не мирогледните им дълбини, които всъщност са доста тривиални плитчини, а изгледа, чертите, излъчването им. Вярно, че учените смятат физиогномиката за лъже наука, неспособна да докаже, че външният вид е код към съкровените тайни на личността.

Но пък представете си как щяхме да се лутаме без дарбата на киното да разпознава ангелите и демоните, скрити зад човешките фасади. Така че, не е зле да се замислим как ще изглеждаме чрез своите евродепутати в очите на публиката от Страсбург, от Брюксел и от други градове - люлки на киноцивилизацията.

В тази връзка се сещам за прозорливостта и въображението, с които знаменитият френски кинорежисьор Люк Бесон шашна Слави Трифонов преди две години. Тогава авторът на „Петия елемент”, „Метро” и „Жана Д`Арк” снимаше новия си филм в София и по този повод гостува в шоуто на Дългия.

Там Бесон беше подложен на тест за уменията си да разпределя роли. Задачата му беше да определи коя от пет непознати български физиономии за какъв персонаж е подходяща. Отговорите на французина изненадваха с проницателен и ироничен прочит на публичната маска.

За Симеон Сакскобургготски Бесон отсече, че може да играе най-добре счетоводител. На бившата външна министърка Надежда Михайлова режисьорът избра ролята на корпоративна кучка по схемата на нашумелия тогава филм „Дяволът носи Прада”. В него величествената Мерил Стрийп безпощадно пресъздаваше реалния прототип на героинята си /модната диктаторка и нетърпяща сантименти редакторка на „Вог” Ан Уинтър/.

По адрес на Ахмед Доган култовият френски режисьор каза, че той може да се напъхва във всякакви образи, но в еднаква степен посредствено. В очилатия спретнат лик на премиера Станишев пък видя кмет на затънтено градче.

Според Бесон излезе, че бившият министър-председател Иван Костов е най-подходящ за ролята на крупен наркобос в сянка. Със словесните си скечове гостът от Париж развесели гологлавия си домакин до фаза на злорадство. И вдигна на шест самочувствието му на подценен актьорски гений в изкуството на политическото интригантство.

Жалко, че никой от сценаристите му  не се сети да покани най-касовия френски режисьор да повтори упражнението, само че по повод фасоните на сегашните ни еврофаворити.

Но и сами да изпробваме рецептата му, ето до какви интересни резултати можем да стигнем. Стига разбира се да не сме кастрирали сетивата си с чалга клипове от типа на онзи с еротичните вълнения между Устата и женствения Азис. „Ню Йорк Таймс” наскоро го обяви за световен кич. Защо ли, след като американците напоследък видимо залагат не само на гео-, но и на гей-политиката. Но дори тяхното изострено демократично чувство не понесе крещящата ни простотия в пъченето с различност и всепозволеност.

Затова пък подборът на част от мъжете ни за депутати в Страсбург би дал на партньорите ни в САЩ и ЕС утешителна доза либералност и изящество. Поне от гледна точка на политическия Ерос.

Например, чрез водещия тандем на БСП Ивайло Калфин-Кристиян Вигенин родното мъжко червено представителство в Европа ще излъчва плюшена мекота и сговорчивост. Двамата блестят като официална витрина на политическата коректност и на гелосаните европейски маниери. Чрез тях БСП сякаш намеква за качеството на преориентацията си към демократичните ценности.

Не само покрай модерния ляв евро деут в БСП подсъзнанието на кинолюбителя ще се изкуши от асоциации с нашумялата каубойска сага „Планината Броукбек”. С разказа си за двама влюбени янки-скотовъди режисьорът Анг Лий предизвика хормонални безредици в световните мъжки редици преди три години. България не е изключение, нейната най-стара партия, преяла от традиции - също.

Бузките на Калфин и изтънчеността на Вигенин обаче по-скоро напомнят елегантен цитат от романтичната комедия „Клетка за птици”, режисирана от Майк Никълс.


 Калфин и Вигенин-"Клетка за птици"


Ако си сещате, в „Клетка за птици” двама обичливо настроени един към друг мъже /Робин Уилямс и Нейтън Лейн/ успяха да разбият хетеросексуалните предразсъдъци в задръстения мозък на един консервативен политик /Джийн Хекман/. Трябваше им семеен повод да се развихрят, а всякакви сплотяващи семейни поводи не липсват в многоликото семейство на родните социалисти.

Изглежда, че БСП не разчита само на бабаитския черен пи ар, за да пребори расовите самци и тестостерона, с който изобилства българското дясно. Бойко, Костов, Волен Сидеров се чудят как да си поделят титлите „мъж”, „по-мъж”, „най-мъж”.

Докато от гледна точка на филмовата образност левите сякаш са почитатели на обратния подход. Жените им стават все по-мъжествени, а мъжете усилено сипват розов омекотител вместо белина в пералнята с мръсно политическо бельо. Иначе лъжат публиката, че все още си падат по чистите идеали, партизанските филми и героичните пози. Тъпото е, че киноерудицията им е страшно еклектична и повърхностна.

Самият Сергей Станишев наскоро оприличи пред млади социалисти себе си с размирния Мак Мърфи от „Полет над кукувиче гнездо”. С което вбеси инетернет форумците, почитащи до смърт неповторимо мъжкарското изпълнение на Джак Никълсън под режисьорската палка на Милош Форман.

Илияна Йотова обаче, която със зъби и нокти се пребори за втория си мандат в Европарламента, се наниза на сравнения с една от нарицателните героини в „Полет над кукувиче гнездо”. Чух познавачи разпалено да спорят дали тя или царистката Меглена Кунева най-точно пасва на представата за старшата сестра от психиатрията Рачид. Помните как я описва Кен Киси: създание с кукленска усмивка, почитащо послушанието, дисциплината и реда. До степен, че е в състояние да прибегне до електрошокова терапия, за да изпепели въображението и мозъчните клетки на всеки щур бунтар срещу клишетата, чрез които Системата възпроизвежда безгръбначие и конформизъм.

Сестра Рачид - Меглена Кунева

Лично аз бих подкрепила софистицираната Меглена Кунева за ролята на сестра Рачид в българската политическа лудница. Еврожаргонът й на нечовешки безконфликтен и патологично любезен политик надмина социалните терзания на Илияна Йотова по всички показатели. Все пак червената тигрица е доста по-естествена. Поне си показа, че е готова да разкъса всеки, който се усъмни в правото й на европейска заплата.

Докато с позите си на майка Тереза, адресирани до потребителите на китайски гребени и кукли от двете страни на Ламанша до КПП-то в Капитан Андреево, Кунева просто се кани да лоботомира избирателите си. Ще го направи в момента, в който с невинен вид отстъпи мястото си на евродепутат на третия в царската листа Станимир Илчев. За да се върне на комисарските си висоти, разбира се. Българският гласоподавател, когото политиците ни с право третират като олигофрен, би трябвало да превърти тотално след подобен електрошок. Тогава ще му стане все тая има ли изобщо благородни герои в българския кино фарс, наречен демокрация и еврочленство.

Ако се върнем към класацията на Люк Бесон, неуморимият син ангел Надежда Михайлова ще се окаже без съпернички по автентичност в женската еврогарнитура. Тя продължава да прилича на бизнес мениджър от типа на Сигърни Уивър в „Работещо момиче”. Персонаж, който не прощава, ако му пречат да постигне своето, пък било то през труповете на бивши гаджета и временни съюзници.

Антония Първанова-Деми Мур

Чух обаче, че Антония Първанова е на път да я задмине в кинокласацията. Едни я оприличават ту на Месалина, ту на Агрипина от „Аз, Клавдий”. Първата е разюздана, втората е отровителка. И двете обичат да властват По-прави ще се окажат феновете на трилъра „Разкриване”. В него Деми Мур за малко да изнасили подчинения си във фирмата Майкъл Дъглас, за да го подчини, пак чрез власт. Не успя до край във филма.

Но нашата амбициозна еврокрасавица – едва ли вече има режисьор, който може да озапти политическата й еротомания. Пък и какво общо има всичко това с така наречените "български интереси"?