9 Юли, 2007

В този смисъл българският литературен колос Гео Милев е интелектуалец не просто защото е написал прекрасни стихове и поеми, а защото е заел нравствена и гражданска позици, критикувайки правителството и Фердинанд. В свои статии, които не се учат в училище, той прави на пух и прах класици като Иван Вазов и Любен Каравелов.

Днес, години след интелектуалния труд на Гео Милев, неговата дъщера, поетесата Леда Милева, е в поредното сдружение на интелектуалци, нарекло себе си „Съзидание" - име, достойно за бразилски сериал.

Инициативният комитет обяви преди месец намерението си да подкрепи успешни кметове от цялата страна за следващ мандат. Преди дни стана ясно, че вече има готов списък с 43 имена. Излиза, че интелектуалците от клуба са се движили из страната със скоростта на светлината, щом са успели да обиколят толкова общини и да вникнат в положителните качества на техните градоначалници. Като се има предвид, че е възможно да са посетили и не толкова изгряващи и правилно развиващи се населени места, то извършеното от тях заслужава поне групов орден „Стара планина". Ще припомня за невнимавалите, че председател на комитета е шефът на издателство "Захарий Стоянов" Иван Гранитски. Плътно до него, най-вече идейно, се подреждат 25 известни личности: Антон Дончев, Нешка Робева, Леда Милева, Любомир Левчев, Недялко Йорданов, Стефан Мавродиев, Светлин Русев, Вежди Рашидов и др. Повечето от тях бяха и в инициативния комитет, който подкрепи президента Георги Първанов за втори мандат. Един познат вика: те не са се разпускали. Не е прав, защото да се твърди такова нещо, трябва МВР или НСО да са ги следили и подслушвали, което у нас не се прави. Така че тези хора няколко месеца са творили, след което чувството им за всеотдайност и апостолски порив отново ги събра под знамената. Колко благородно е да ни кажат наготово кои трябва да станат кметове и да ни спестят усилията да разсъждаваме. Работникът трябва да превръща мечовете в плугове, селянинът да оре целините, учителят - да сее зърната на науката в детските главици, овчарят - да подобри рекордите по добив на вълна и мляко, архитектът да построи основите на новото ообщество на първа линия, лекарят да претвори в живота девиза „Здрав дух - в здраво тяло", миньорът, ех, миньорът, този съзидател на светлото бъдеще. Защо да губят време да се напрягат, когато интелектуалците отметнаха тази тежка задача и избраха най-добрите, които още четири години ще се грижат да живеем добре.

Сред съвременните понятия за интелектуалец обаче има и по-различни от домошарските ни дефиниции. Като например, че интелектуалецът на новото време е призван да се бори срещу формите на власт, които го превръщат в свой предмет и оръдие в сферата на „познанието", „истината", „съзнанието" и „говоренето". Борба срещу властта, срещу разкриването и отслабването й там, където тя е най-невидима и коварна. Казал го е Мишел Фуко и ми звучи като заковано за днешния ден.

Друг мозък - Франсис Фукуяма, развива тезата: „Бъдещето е много по-отворено, отколкото изглежда от перспективата на неговите икономически, технологични, социални и интелектуални предусловия". Не се съмнявам, че пропрезидентската група от интелектуалци са запознати с въпросните дефиниции, но ги припомням не заради тях, а заради мен и такива като мен, които оставаме все в графата неандерталци, когато дойде време да се вихрят родните интелектуалци. Има и рима ...

В начинанието няма кауза ... Словосъчетанията с патриотични подправки, с които ни облъчват въпросните интелектуалци, е като куц кон, който те ни представят за Пегас. Не казват на глас коя им е музата, но виждаме погледите им как блесват, щом чуят и видят президента Първанов, от което си правим някои изводи. Сигурно новоизгряващата холивудска звезда Миша Бартън е чула това-онова за "Съзидание", защото развълнувано споделя пред списание „Ел": „Обичам интелектуалците, защото обичам да чета. Ако обича книгите, филмите и музиката, може и да се разберем. Искам възрастен мъж, а не недорасъл". Поне половината от нашенския комитет могат да минат за дорасли, но дали ще свършат работа ... не знам.

Но да не се отплесваме в посока Холивуд. За кой ли път в напъните на групата интелектуалци прозира искрено желание да са близо до властта. Просто им идва отвътре. Да им даде човек само подходящия знак и те се възбуждат. И няма износване това тяхно чувство. Още от времето, когато всеки член на въпросния комитет е държал с трепет десницата на другаря Тодор Живков при срещите му с писатели, художници, младата художествено-творческа интелигенция. Този жар и плам те пренесоха през времето, осветявайки с факела на мъдростта си годините на прехода.  

Честно, повечето от тези хора са направили добри неща през живота си, утвърдили са се като творци. Но през последните години тяхното настойчиво желание да мислят вместо обществото ми идва в повече. Дори ме обижда. Кой може да преброи комитетите, в които е участвал Светлин Русев, например. Ами Нешка Робева? Вежди Рашидов също е от „посотянното присъствие". Да се чуди човек кога творят тези хора ... В болницата „Св. Наум" казват „Луд умора няма". Някак остаряло ми звучи.
Сещам се още нещо, свързано с патриотично настроените интелектуалци. Преди месец и половина те написаха открито писмо до всякакви институции, в което бяха изчислили загубите на България от концесиите на златните находища в Челопеч и Попинци. Будителите бяха познатите ни вече Леда Милева, Вили Цанков, Венцислав Кисьов, Иван Гранитски, Любомир Левчев, Светлин Русев и др.
Ноам Чомски, един умен американец, казва по повод дефиницията за интелектуалец следното: „Този човек обикновено е в опозиция, критикува и воюва с управлението, поддържайки своята мисловна форма, и тази на управляващите". Чомски може и малко да се е объркал, защото, ако приложим теоремата му към нашите комитети от интелектуалци, там няма да остане нито един. Но той отива още по-далеч и заявява, че всеки средноинтелигентен човек може да бъде интелектуалец, защото това не е трудно, трябва просто „добре да се справя със задълженията си". Да бе, да! Ако беше така, у нас интелектуалците нямаше да се държат с останалите като към неандерталци. В САЩ да си четат Чомски, колкото си искат - ние тук си имаме интелектуалци. При това какви!

 Автор: Огнян Стефанов

(Текст към илюстрацията: Ловът е завършил успешно и той ще може да се отдаде на интелектуални занимания.)