Проект за филм показва как дъщерята на великия Методи Андонов източва телевизията като програмен директор. Тя не е сама в криминалната интрига,но СЕМ и прокурорите си траят

Люба Кулезич

Получих странно послание в електронната си поща: сценарна разработка за игрален филм. Името на автора приличаше на псевдоним. В краткия увод пишеше, че бъдещото киноплатно е вдъхновено от идеята на няколко млади и засега неизвестни сценаристи и режисьори да поставят началото на обща филмова платформа. Нарекли я „кино на моралното безпокойство” с намерението за създаването на нискобюджетни филми. Те трябвало да са алтернатива на сегашното мафиотско разпределяне на субсидии за разточителни и негледаеми проекти. Групата виждала мисията си във верността към факти и сюжети, в които родната действителност да се оглежда нефризирана и демитологизирана.

От мен се искаше да дам рамо на начинанието в медиите, за които работя – Frognews.bg и Нова телевизия. Правя го без да съм сигурна, че не съм жертва на игра.

Заглавието на сценария беше „Драмедия”. Сетих се, че думата „драмедия” е съчетание от две други: „драма” и „комедия”. Преди 3 години с този термин критиците нарекоха знаменития американски сериал „Два метра под земята ООД”. Действието му се развиваше сред обитателите на семейна фирма за погребални услуги. В сериала смъртта изглеждаше по-разбираема и честна в сравнение с обърканите съдби и души на хората, живуркащи покрай нея. Този именно контраст създаваше спойката от тъга и горчив смях, наречена „драмедия”.

В българската разновидност на този нов жанр също ставаше дума за семейна фирма. Но не за погребални услуги, а за производство на филми и на телевизионни програми. Което в случая май беше почти едно и също нещо. Сценарните ескизи разясняваха как в една голяма телевизионна компания се задейства матрицата на цинизма, бездарието, конформизма, корупцията, цензурата. Нито един от новите ни филми не беше посягал към тази тема въпреки, че тя всекидневно ни преследва по петите. През последните години с натрапливо упорство.

С нарастващо удивление четях игрален проект, саркастично посветен на 50-ия юбилей на БНТ. В него ставаше дума за тягостната атмосфера, напластявана с години във вътрешността на познатото 12-етажно здание край Орлов мост. На живо обаче от екрана шуртят патетични клипове за неспирния възход на медията под строгия майчински поглед на властта. Която и да е тя. Макар и млад, авторът правеше впечатление на вътрешен човек с познанията си за абсурдните и покварени взаимоотношения в медията.

Епизодите се редяха така, че телевизионното задкулисие онагледяваше смесването си с политиката и мафията по блудкавата рецепта на нескафето „3 в 1”.

В комбинацията от главни и второстепенни герои се бе отпечатала диаболичната им страна. Разказът се въртеше най-вече около централния образ на програмната директорка. Тя беше истинско кълбо от себелюбие и комплекси и с безогледността си напомняше героинята на Фей Дънауей от класическия шедьовър на Сидни Люмет „Телевизионна мрежа”.

Ставаше дума за героиня, описана като дъщеря на легендарен, но отдавна мъртъв кинорежисьор. Тя има суеверно отношение към баща си, защото през цялата си възходяща кариера се е възползвала от магическото влияние на името му върху околните. Обаче спомените й за него са смътни. Той си е отишъл, когато тя е била невръстно дете. Въпреки това през целия й живот е играл за нея ролята на невидим покровител от отвъдното.
Проблемът на тази жена обаче е, че не е наследила неговия талант. Компенсира с умението да се харесва на властимащи сноби. Най-много от всичко обаче обича успеха, парите и напетия си мъж, от когото е емоционално зависима.

Сценарият я показва нещастно омъжена за човек, който я употребява за собствената си кариера. Той е некадърен режисьор. Но благодарение на поста й снима непрекъснато скъпоструващи бози, които се излъчват в съпровод от мощна реклама за сметка на медията. И на данъкоплатеца, естествено. Става ясно, че суетният съпруг измисля и въвлича жена си в корупционна схема за измъкване на стотици хиляди левове от телевизионния бюджет.

Това става с помощта на друга, по-високостояща телевизионна шефка, подставено лице на един от влиятелните и хитри политици в страната. Схемата се състои в това, че с ходатайството на покровителката, която е фактор в управителния съвет на медията, сумите за сериалите, снимани от мъжа се прехвърлят в частна продуцентска фирма.

Фирмата се оказва собственост на самата главна героиня, програмната директорка. Тя е наясно с криминалната страна на действията си, но се самоубеждава, че безочието и протекцията свише са най-добрата форма на самозащита.

Така се повтаря един от най-отработените корупционни модели на прехода – източването на държавни предприятия чрез обръч от фирми на входа и на изхода. Чрез подобни дългогодишни машинации беше доведен до фалит стоманодобивният гигант „Кремиковци”. Все едно дали те се реализират чрез производство на метали или на филми, резултатът е същият: безнаказана кражба на държавни средства и поредната банкрутираща държавна структура.

От втората си половина сюжетът се развива шеметно като в холивудски трилър. В пресата избухва скандал. Междувременно властта се сменя. Намесата на прокуратурата става неизбежна. Задвижват се и други контролни органи, които до този момент са си затваряли очите заради политическия чадър над участниците в крадливата тв конспирация. Накрая дори се явява фигурата на мъртвия баща-режисьор. Той благославя дъщеря си да понесе последиците от своята глупост и да изкупи вината си пред паметта му. Тя става бушонът, който накрая изгаря. Лигавият й мъж си вдига чуковете. Сладкият живот за нея свършва...

Признавам си, текстът ме шашна. Всичко в него, с изключение на нелепо оптимистичната развръзка, се разиграва в момента пред очите на обществото. То обаче нехае и дреме, доведено до лудост от нивото на безнаказаност в страната. Пък и програмата на държавната телевизия е толкова скучна и тъпа, че вече никой не й обръща внимание. Възможно е маргинализирането на БНТ да е умишлено, за да бъде източвана на спокойствие между свои хора във и вън от нея.

Разпознах в образа на главната героиня сегашната програмна директорка на БНТ Невена Андонова. Тя винаги е държала да се знае, че е дъщеря на режисьора-легенда Методи Андонов, покойният автор на ненадминатите „Козият рог” и „Бялата стая”. Дължи много на посмъртния му авторитет и в пробива си като журналист в Гареловата „Панорама”, и в катеренето си по шефските стълби в БНТ. Първо синята Лили Попова я направи програмен шеф. Сега стори същото розовата Уляна Пръмова. Нали казват, че връзкарството и конформизмът всъщност са безцветни.

Разликата между тогава и сега е, че от медията по-брутално отвсякога се отклоняват държавни пари към частни джобове чрез фирми-посредници. Едната от тях – „Провентус филм” - е собственост на самата Невена Андонова. И действа паралелно с функциите й на програмен директор, но в пълен разрез с поне два закона: за конфликта на интереси и за защита на конкуренцията.

Само за година към сметките на „Провентус филм” от касата на БНТ са изтекли под формата на държавни субсидии за два документални сериала около 800 000 лв. И шесте епизода на „Богове и поклонници”, и четирите на следващия – „Ин сито” са външни продукции, режисирани от съпруга на програмната директорка Атанас Димитров. Извън тази сметка е продължаващото финансиране на седмичното историческо предаване „Непознатата земя” пак под режисисьорския жезъл на домашния владетел. То също минава през фирмата „Провентус филм”, твърди клюката, понеже да се добереш официално до данни за харченето на 70 млн.лв. държавни пари на "Сан Стефано" 29 е равносилно на полет до луната с въртолет. Други казват, че паричките в конкретния случай течали през продуцентската фирма на съпруга. Но разликата не е голяма. Ловкото семейство все е на печалба. Онзи ден пък Националният филмов център е бил принуден да отпусне около 200 000 лв. от своята субсидия в подкрепа на „Ин сито”. Това станало по силата на изтекъл договор между БНТ и НФЦ за копродукции, подкрепяни извън конкурсните процедури.

Това е забележително с безочието си беззаконие. И малкото публикации в пресата се оказаха безсилни да възбудят ако не разследване, то поне нетърпимост. Явно публиката е загубила чувствителност към всякакви данни за корупция поради преяждане с тях. Без значение е дали кражбите изяждат ключови инфраструктурни проекти. Или подкопават из основи една национална медия, създавайки - освен всичко друго - условия за криминална приватизация на цели програмни отрязъци. И в единия, и в другия случа материалните щети са значими, но моралните са неизлечими.

Затова не е странна все същата овча реакция по повод на новината, че още един действащ частен продуцент е назначен за член на Управителния съвет на БНТ. Това е Милко Лазаров, един от собствениците на компанията „Криейтив филмс”. Тя стои зад мащабните проекти „Голямото четене”, „Великите българи” и зад поредицата юбилейни филмчета за държавната телевизия. Преди няколко месеца стана ясно, че „Голямото четене” е бартер срещу 1 млн. лв., платени в рекламно време на Обединена българска банка. Както продуцентът „Криейтив филмс”, така и банката са избрани без търг и без конкурс. Което само по себе си е достатъчно скандално макар да ни уверяват, че няма страшно, понеже културно-другарската шашма е на ръба на закона. Колко отвъд него трябва да се отиде, за да трепне някой надзорник или правоохранител?. Това, че се ослушват е знак за омерта между шефовете на медията и мастити играчи, които я ползват тъй, както олигарх държавна поръчка.

Тогава какво е посланието в пратката със сценарий за игрален филм, която получих така неочаквано? Според мен, то значи следното: когато журналистиката е безсилна да вдигне правосъдието на крака, публиката на нож  и политиците по тревога, ред е на киното да се върне към великата си мисия. Да говори истината по начин, който и след години ще свидетелства дали като нация сме се запътили към края. Или към хепиенда, колкото и фантастичен да изглежда.