Многозначителното епизодче между двамата тласка предизборната кампания на БСП в непредвидена посока



Два дни чаках някой от националните канали да излъчи клипчето, което обиколи света. Добре, че бяха интернет медиите, та любознателните българи все пак не останаха на сухо. И още в неделя видяха как италианският премиер Берлускони се лигави пред по-младия си български колега Станишев в кулоарите на важна европейска среща на върха.

Новинарските емисии представят подобни сбирки като витрина на лидерската угриженост за бъдещето на подопечния им континент. Но ето че сценката, заснета и подслушана от екип на световната сателитна телевизия „Скай” повдигна крайчето на завесата. Само че показа съвсем не толкова разтревожена картинка от задкулисието.

Дори само за това си заслужаваше тя да стане достояние на повече европейски граждани, които в този момент губят работата си, горят с кредитите си и не знаят какво още ги дебне утре.

Полезно е всеки да се умисли в чии ръце е съдбата му, когато чуе как
дъртият котарак на италианската десница пуска непристойни лафове пред чистичкия на вид лидер на българската левица. И в отговор получава не хладен поглед, а подлизурска почит и съзъклятнически смях.

Колко лесно бе съборено предизборното мото на БСП, предназначено за местния ошашавен от страхове електорат: „Ние сме на ваша страна”. Оказа се, че то идеално пасва и на многозначителното епизодче от името на Станишев към Берлускони. Жалко, че само Милен и Лора се осмелиха да го излъчат в светската си хроника в „Здравей, България” по Нова телевизия. Иначе дружбата между лявото и дясното в политиката щеше да придобие нови вълнуващи измерения.

Станишев трябва да се замисли дали след книжката си, която предизвикателно нарече „Защото сме социалисти”, да не издаде продължение. Ще му подхожда заглавието: „Защото сме сексуалисти”.
Толкова дружелюбно беше отношението му към превтасалият Дон Жуан, който владее половин Италия.

Отгоре на всичко Берлускони си направи мръснишки кодош с една от елитните марки на българската сексуалност, горещо прокламирани от местната жълта преса. Той се избудалка открито с веселата вдовица на един убит български гангстер. Ако не бяха го разстреляли, днес Илия Павлов щеше да се нарича олигарх. И вероятно щеше да гостува в сардинската вила на италианския медиен магнат и милиардер наред с други едрогабаритни представители на посткомунистическия хаос. Те кой знае защо всичките се пишат за десни като домакина си. Може би неговиат пример е най-добрият начин да покажат, че гущерът е скъсал опашката си. Впрочем, това беше една от предсмъртните мечти на Илия Павлов, изповядана от самия него на страниците на левия вестник „Дума” години преди да умре.

Изглежда обаче, че асоциативната верига в главата на Берлускони се е построила горе-долу като при Маяковски: „Като казваме Ленин, подразбираме партията”. Само че с оглед на модерните политически времена и герои вероятно се е получило уравнение от типа на: „Като казваме Сергей, подразбираме мафия”. А на мафията, според фундаменталната италианска традиция, страшно й прилягат знойни вдовици от типа на жената на Илия Павлов без да броим дъщерята.

На мястото на Дарина Павлова обаче всяка дама от сой би се гръмнала. „Как й беше името?”, обръща се Кавалерът към мъж с изглед на дискретен иконом, който води мадами в покоите на господаря си. Сякаш става дума за случайна свалка с палава гастрольорка от кафе-шантан, за чиито ласки от време на време е приятно да си спомниш с многозначително намигане. В скоби припомням, че пресата в Италия нарича Берлускони Кавалер, защото е кавалер на Ордена на труда. Какъв по-идеален аргумент за интимност с лидера на партия, която се кълне, че брани интересите на хората на труда в България?

Но все пак, крайното впечатление от тази странна равнопоставеност е, че българският премиер отнесе доста шумна плесница по розовите бузки. Използваха го един вид за душеприказчик на пикантни креватни спомени извън всякаква представа за политически респект и подобаваща сериозност. Берлускони сякаш се присети да го употреби като повод да развенчае жълтия мит, че българската новобогаташка Дарина Павлова е нещо повече от бройка в обкръжението му.

Ролята, подбрана за Станишев се оказа доста долнопробна. А в комбинация с циничното подмятане, че малолетната дъщеря е за предпочитане пред майката, посланието всъщност бе унизително.

То би могло условно да гласи следното: „Момченце, не си мислете, че ще ме шантажирате и купите със стари курви и празни приказки. Падам си по по-свежи обещания и по-млада женска плът, пък и не смятам да плащам данък на общественото мнение където и да било по света.”

От гледна точка на политическия жаргон едва ли е случайно, че сценката се разиграва в присъствието на Франко Фратини. Берлускони наскоро го назначи за свой външен министър. Фратини обаче едва не беше набъркан в сексскандал, когато преди две години гостува на тогавашния МВР –шеф Румен Петков. Тогава той беше тук в качеството си на еврокомисар по сигурността. От него се очакваше да диагностицира борбата на българските служби с корупцията и организираната престъпност.

Пикантни намеци, че са направени снимки на оргиите на Фратини с маненки в скъп хотел на Боровец по онова време пусна в обръщение топ-следователят Ангел Александров. Скандалът беше скроен така, че да удари по енергийния министър Румен Овчаров и в крайна сметка му взе главата. Мръснишките фотоси така и не се появиха. Затова пък внезапно и тайнствено умря /уж от инфаркт/ 36-годишният собственик на агенцията „Елит моделс”, за чиито момичета се намекваше, че са участвали в забавленията, устроени за Фратини.

Случаят бе набързо заметен под килима. Италианецът каза най-мили думи за работата на органите на реда в България от Брюксел в момент, в който се очакваше секира заради несправянето на кабинета „Станишев” с мафията в държавата. Но, както знаем, българската памет за скандалите е нетрайна и изтощена. Затова днес вероятно малцина си дават сметка какви точно опасения спрямо партньорството с българските управници крие Франко Фратини зад плейбойските си усмивки.

Със сигурност обаче урокът, даден от Берлускони на Станишев в присъствието на външния му министър е нещо повече от пикантна случка. Освен, че италианският политически сатир буквално показа среден пръст на лявата преса на Апенините, която го громи за педофилия и морално разложение, сценката има и български адрес.

Във втория й план се долавят превъзходство и сарказъм, в сравнение с които живите и мъртви олигарси около Станишев и партията му изглеждат просто недодялани бичмета.
И не случайно в коментарите за клипчето, облетяло света, акцентът падаше върху разбиращия и опрощаващ смях, в който избухва модерният наследник на Дядо Благоев. Този негов пристъп на светско развеселяване сякаш казва: „Свои хора сме, ще се разберем.”

Впрочем, това е заглавието на класическа руска пиеса от Александър Островски. Ако то звучи чуждо на българския дух, любимата народна певица на червените Николина Чакардъкова може да изпее песен, която да започва с репликата: „Олигарх олигарху думаше”.

Само че в този си вид сценката опасно се разминава със задушевния тон на Стефан Данаилов и затрогващите обещания за предсказуемост и стабилност от предизборния клип на БСП.
Сигурно по тази причина пиарите на „Позитано” осуетиха излъчването на култовата сгледа между Берлускони и Станишев. Това ги издаде, че не само не са се отказали, ами и са си повярвали, че могат да озаптят медиите, включително и информацията в интернет.

Но пък от друга страна, току виж кампанията за вота на 5 юли взела непредвиден обрат при все червените клетви за предвидимост. И без това твърдият БСП избирател се чуди и мае дали партията, която по местните избори възложи кампанията си на хермафродитния Азис, отдавна не е сбъркала посоките.