10 Юли, 2007

Схванал иронията и нелепостта на ситуация, колегата от БНТ Асен Григоров се опита в сутрешния блок да подскаже на превъзбудилите се интелектуални светила чрез думите на Ноам Чомски, че обикновено интелектуалецът е човек в опозиция, воюващ с грешките на управляващите. Не е такъв случаят с родните активисти, които се самонавиват с патриотични цитати, но по-страшното е, че искат да навият и нас.

В „Дневник" прочетох текст под снимка, който ме шокира. Дъхът ми спря, бях хвърлен в оркестъра. Почувствах се като миньор от "Марица-изток", който си удря главата в асфалта, а трима полицаи го спасяват ... В клуб „Съзидание" е и Поли Карастоянова. Няколко пъти прочетох текста - нямаше грешка! Поли Карастоянова се е изтипосала на кадро с част от компанията, т.е. членове на клуба ... Това вече е новина. както би забелязал Марк Твен, човек е ухапал куче ... Бившата стюардеса и сегашна директорка на Борда по туризъм, създаден по доста спорен начин от бизнесмена Георги Гергов, е причислена към "Съзидание". Същата, която беше и в ЦУМ, а след това Гергов премести на ръководна длъжност в Пловдивския панаир. Поли Карастоянова - виден български интелектуалец. Преглъщали сме какви ли не змии и гущери и не ексстюардесата е тази, която навява охлаждаща тъга и листопаден песимизъм в случая с интелектуалците. На нея трябва всъщност да сме благодарни, защото с появата си на фотосесиите за отбрани медии, тя посочи къде е скрит ключът от бараката - в джоба на Гергов, разбира се. Щом Поли е станала част от интелектуалците, значи някой е платил за това място. Кой друг, ако не Гергов - човекът, който се притичва на помощ още щом се зададе благородна инициатива на хоризонта. Това го чух като слух още преди време, но викам - чак пък толкоз. А то излезе вярно.

Проф. Николай Овчаров, този български Индиана Джоунс, този готин мъж и археолог, вика онзи ден: „Нямаме нищо общо с президента, даже се обидих, все едно не можем да подемем идея сами". Овчаров-Джоунс, на когото съм отколешен фен, или е заблуден, или е бил на разкопки, докато президентът е подшушнал какво и как да се направи, а неговият близък приятел (президентът е чест гост на фамилните тържества на Гергови в Пловдив, където пее и играе хора) е финансирал инициативата. Нещо като Вазовото „Богатий с парите, учений - с ума ...", но не съвсем,  не съвсем. Поли Карастоянова ви издаде, интелектуалци скъпи. Издаде, че начинанието не е чисто и свято, а добре подплатено откъм копюри.

Режисьорът Вили Цанков пък се пали в „Труд": „...при нас идват местните поети, художници, певци, музиканти - защото са дошли свои хора. Те ни чакат, за да разменят мисли за новите факти в изкуството, канят ни в ателиетата си на обяд, в театъра ... Ние сме дошлите в града роднини!" Не вярвам режисьорът Цанков да си вярва. Той говори за някоя своя стара постановка. Чакали ги местните културтрегери, с които били роднини?! Нямате ли роднини в Плевен, в Русе, в Кърджали, в Сливен? Защо си избирате роднините, с които да обядвате? Не знаете ли, че безплатен обяд няма? Да, да, има, ама за Гергов не е безплатен ...

И понеже стана дума за Поли Карастоянова, за Георги Гергов и пари, ми се иска да припомня на уважаемия читател-неандерталец кои са други членове на комитета.

Бях решил да започна със Светлин Русев, но колеги от в. „Монитор" ми се обадиха, че е станала грешка и Светлин не бил  в този комитет. Проверих в интернет и се оказа, че доста медии през последния месец са го споменавали по повод инициативата, но очевидно или някой е злоупотребил с името му, или е включен по презумпция, защото той наистина навъртя стабилен километраж в доста инициативи на интелектуалците.

Неговият колега по муза Вежди Рашидов обаче е комитетец. За него се говори, че освен герба на Мултигруп - лъва с щит, е успял да продаде на Илия Павлов повече картини и скулптори, отколкото е направил. Оттогава взе да го дава по-така, по-интелектуално, искам да кажа. Стане нещо, бой пред общината или преизберат Първанов за президент - той е там. Няма как, живее с пулса на народа, защото е един истински творец. Както би казал Ленин - по-близо до масите. Има ли маси - Вежди е там. Вижте жълтите тв предавания и ще се убедите.   

Нешка Робева също е в комитета. Допреди време се възхищавах на направеното от нея в спорта, от гражданската й позиция. Но защо всеки път, по всеки повод, пред всеки микрофон ...

Акад. Антон Дончев. Ако не беше главният редактор на в. „Труд", Дончев можеше да остане в българската памет като автора на „Време разделно". Но не, той пожела да е всичко, всеки път, последното мнение, този, който ни съветва, дори когато не искаме това.

Иван Гранитски. Приятелю, Иване, знайно е колко трудно се издават книги в днешно време, какво ходене по мъките е да намериш спонсор. Но направи им някаква друга услуга срещу парите, напиши колко са велики, например, и им отпечатай с твърди корици и с десен като холната им гарнитура. Не плащай с нас, моля те!

Проф. Николай Овчаров - Перперикон и Татул са неговата стихия, там грее неговият ореол, не в съмнителни комитетски дела, за които едва ли ще има някога исторически доказателства, че са ценни находки.

Стефан Мавродиев, актьорът, големият бохем... Можем да го разберем, защото животът е труден и всеки има нужда, но това не е достатъчно оправдание...

А какво прави Любомир Левчев в този комитет? Енигма. Ако обикаляше да чете стихове, това щеше да е истинска инвестиция на спонсорските пари в духовния свят на нацията. Но да агитира за кметове, да забърква словесни еквилибристики с политически термини и имена на управленци - не се връзва. Ако за него пък се връзва, значи ни се разминават пътищата. Нашият минава през изгрева на поезията, а не през залеза на агитпросветата.

Недялко Йорданов и той е там. През 1988 г. той написа

Ода за Партията

НЕ на думи, не на хартия
славя свойта родна Партия.
С нея крача вдъхновен,
тя е влязла вътре в мен:
в моите очи червени,
в моите аорти, вени,
в моя нос и в моя крак,
в моя бъбрек и далак,
тя е в моята глава
и във моите черва.
Както хапчето целително
тя ми действа очистително.

Настина, ако не е за някой хонорар, нямам обяснение за присъствието му в комитет „Съзидание". Римува се с „назидание", „наказание", „материалознание", „незнание", „терзание" ...

Съжалявам, че се наложи да напиша тези редове. Но мълчанието за идея-мюре е все едно да позлатиш ръждясал и прегорял ауспух: той пак ще гърми и пуши като циганско кюмбе. Споменах мюре, защото ми се струва, че „Съзидание" отрежда подобна роля, докато минат политиците и ни отстрелят като диви патици.

Древният поет Фердоуси, който, кой знае защо, не е известен като персийски интелектуалец, казал следното: Човек трябва да се стреми през целия си живот да построи замък. Може да стигне само до една кочина, но стремежът и пътя са важни. Защото ако мечтата му е да построи кочина - и от злато да я направи, тя си остава кочина.

Може да сме неандерталци, но ни влече пътя към Замъка, а не златната кочина, която ни се предлага всеки път, колчем се зададат избори.

И още нещо за довиждане: ако родните интелектуалци не ме харесват, няма да ми е безразлично. Но ще съм спокоен, защото казах честно какво мисля за техния комитет „Съзидание". Много мислят като мен. Ще потърся утеха в прегръдките на Фердоуси, Ноам Чомски, Гео Милев и някои други недосаждащи творци.  

Всъщност всичко това можеше да се каже и с едно изречение: Не искаме да ни облъчвате повече! Не искаме противогази. Толкова ли е трудно за вдяване?
 

Автор: Огнян Стефанов