Българският ген очевидно е здрав и ще оцелее въпреки демографския срив, икономическия хаос, политическите реформи и прочие негативни фактори.

Проучване на Центъра за изследване на населението при БАН, което обхваща периода 1900 до 2001 г., категорично отхвърли тезата как етносът на българите ще изчезне до 25 или 50 години, петопен от роми и турци. Дори множащите се на пръв поглед села, пълни с роми, както и новите квартали в градовете с турци нямало да сложат прът в развитието на етноса, казва авторката на анализа ст.н.с. Ваня Додунекова.

Дали тези прогнози ще се окажат вярни, ще покаже поредното преброяване на населението в страната ни, което ще бъде през 2011 г. Но според д-р Додунекова.
то ще отчете отново тенденцията, че българският етнос остава стабилен.

Причина за таза оптимистична прогноза са фактите. През 1990 г. като българи са се самоопределили 77,14 % от хората, през 2001 г. те са 83,94%. При ромите също има нарастване - от 2,36 на 4,68 на сто. То обаче не е с такива темпове, че да промени етническата карта на държавата. При другата голяма група - турската, процентът е бил съответно 14,19, а сега - 9,42%.

Другата любопитна тенденция, която учените са регистрирали в проучването, е съотношението между жени и мъже по етноси. В това отношение българите отговарят на световните тенденции - жените са повече от мъжете, или на 100 жени се падат 94 мъже. Това съотношение е различно при турци и роми, където мъжете и жените са поравно. Специалистите обясняват този факт с демографските процеси, които при тези общности вървят по-бавно. Но през последните 20 години пазарната икономика се е отразила върху тях по отношение на местожителството. Докато при българите е имало планово урбанизиране, то това не се отнася за турци и роми. Сега обаче към големите градове твърдо са се насочили мъжете от турския етнос, както и младите семейства.

Най-интересна е картината при ромите. От една страна, през годините броят им в градовете нараства, но от друга, в момента има процес на миграция към селата.Причината е, че социалното ниво на първите се увеличава и те търсят по-добър начин на живот. При вторите това важи също с пълна сила, но те се адаптират по-лесно в опразнените малки населени места. За това цели села вече са превзети от тях.

До значителни промени във възрастовия състав на населението у нас водят негативните икономически тенденции, сочи изследването. През 2001 г. най-много са малките ромчета до 15-годишна възраст - 33, 3 на сто. В работна възраст обаче (условно между 30 и 64 години) броят на българите е повече - 48,1 на сто. Тук не става въпрос за безработица, а за броя на хората, уточняват изследователите.

За съжаление българите застаряват, а общият прираст на населението е с негативни тенденции. Българите още раждат по едно дете, останалите - по две-три. За сравнение при прабабите и прадядовците броят на децата е бил средно 4-5 при българите. Следващото поколение се ограничава до 2-3 деца, а настоящото - до едно.

При турците няма резки промени - те поддържат до два-три пъти по-висока раждаемост спрямо българите. Едва в средата на 70-те години турците вече имат до 3 деца максимум. През 90-те години все повече са семействата с по едно, максимум две деца.

При ромите най-много са семействата с три и повече деца. Засега тази тенденция не се променя. Въпреки това според данните от 2001 година на 1000 живородени български деца са доживявали 977, за турците те са 946, а за ромите -736.

Това дава основание на изследователите да твърдят, че няма да има резки промени в етническата карта на България. Frognews.bg