Америка ми гарантира свободата да остана какъвто съм бил.

Захари Карабшлиев е автор на “18% сиво” - едно от най-търсените заглавия на книжния пазар през 2008 година. Само в рамките на 2008 година, романът бе преиздаван 3 пъти. Междуврeменно, Захари Карабшлиев стана един от 100-те най-обичани български писатели и бе включен в класацията “Голямото четене”; получи “Аскеер” за пиесата си “Неделя вечер” и издаде сборника с разкази “Кратка история на самолета” (2009).


Захари Карабшлиев е роден във Варна, завършил е българска филология в Шуменския университет, почитател на хубавото червено вино и бунтарското в музиката. От 1997 година Захари Карабшлиев заживява в САЩ - в Охайо, а от 2001 година - в Сан Диего, Калифорния, където живее и днес със съпругата си Силвия и дъщеря си Сара. Захари или Зак, както обича да го наричат, не спира да пише, да снима и мечтае да види пиесите си на сцена. И точно като героя си Зак от “18% сиво” непрекъснато пътува от и към България. Захари Карабашлиев е и фотограф, затова романът му е не просто кинематографичен, а пробиващ визуалността. „18 % сиво" всъщност е термин от фотографията, който Захари използва като метафора на мига, в който живеем. А колко процента от реалността и колко процента фикция има в книгите на Захари, разказва той самият.

Интервю на Преслава Преславова



- В сборника с разкази „Кратка история на самолета” (пък и в романа „18% сиво”) разказваш историята на живота си? Колко процента от теб - Захари Карабашлиев има в тези истории? Каквo крият останалите проценти?

- Аз, за добро или зло не мога да се самоизчисля в проценти. Но ти гарантирам, че това, което четеш, е 100% извадено от дъното на собственото ми сърце.

- Защо избра България да издадеш книгите си? Все пак ти си един от всички онези българи (така наречената „голяма вълна”), които заминахте през 90-те и си имал възможност да издадеш книгите си в САЩ – защо не го направи там?

- Защото българският е езикът, на който съм проговорил, на който съм чел Ботев, на който съм държал стотици изпити и в който се чувствам в свои води. Ако съм част от някаква вълна, тя тръгва от родното ми Черно море. (Всъщност май и Големия Потоп, за който пише в Библията е тръгнал от тук.)

- Каква е цената на несвободата, на невъзможността да станеш 100% американец?

- 100% американци май няма, а и мен това да ставам 100% какъвто и да е не ме вълнува много. Да си 100% човек е по-важно от всичко останало.

- А тази на свободата да бъдеш българин в чужда държава?

- Виж свободата е друга тема. Америка наистина ти гарантира свободата да останеш какъвто си бил и да бъдеш, какъвто искаш да бъдеш, стига да не пречиш на останалите.

- Ти често се връщаш тук в последните години – какво според теб се е променило в нас, българите, в начина ни на живот? За добро или за лошо са тези промени?

- Няма да ни стигне времето да говорим за добро и лошо в начина на живот на българите, а и какъв съм аз да съдя кое какво е. Това, което за мен е добро, за друг не изглежда така и обратно...Напоследък май всеки сам нагласява моралния кодекс, в който живее. Аз не харесвам „разгащеността” в отношенията между хората, мърляви обноски и външност, мрънкащи хора... Като цяло, струва ми се нещата вървят към по-добре, в сравнение с Виденовата зима на 1997-ма, когато напуснах аз. Много хора, които дуднат сега, сякаш забравят колко струваше един хляб тогава.

- Какво те кара да се връщаш насам непрекъснато?

- Езикът.

- В крайна сметка, връщаш ли се или бягаш?

- Не ми е в стила да бягам от нищо.




- Би ли се върнал трайно в България ?

- Разбира се, че бих. Това е мястото, на което принадлежа и което съдбата е отредила да бъде мой роден дом. Напускането на България за мен е бил важен участък от духовния ми път към нея.

- За къде пътуваш в историите си? А в живота?

- В историите си пътувам отвътре-навън, а в живота- все по- към себе си.

- Вярваш ли, че можеш да победиш хода на времето, така, както Зак от „18% сиво” вярва?

- Аз го правя!

- Какво те зарежда да пишеш?

- Неспокойствието.

- Какво те провокира?

- Една добре написана книга, силна пиеса, умен филм, картина, инсталация, забавен човек... Изкуството в каквато и да е форма.

- Какво те вбесява?

- Апатията и леността.

- Какво би отговорил, ако някой четейки твоите истории, те “обвини” в преднамерено оригиналничене?

- Нямал съм такива „обвинения” още. Моите истории са писани така, че да изглеждат леко написани.

- Наскоро получи „Аскеер” за пиесата ти „Неделя вечер”, която обаче не е играна на българска сцена – как ще обясниш този прецедент?

- Вече се игра няколко пъти и е в репертоара на Театър София - след лятната почивка ще може да се гледа.

- Ако се върнем към книгите – литерaтура или драматургия?

- За мен, те са неразделни. Няма добра литература, в която да не присъства силна драма. Няма силна драматургия, която да не е литература.

-  А фотогарфията – къде е мястото на фотографията в твоя живот?

- Тя дойде в живота ми, когато нещо в мен бе из основи разклатено, тя изигра своята роля, сега прави крачка назад в интерес на писането ми.




- Романът ти „18% сиво” е особено визуално приключeние, стил “American road movie” – и е особено подходящ за кино – имаш ли вече предложения за филмирането на тази история?

- Имах. Но не достатъчно сериозни.



- В последните няколко години, у нас бяха издадени книги на няколко български автори, които не живеят в България, но въпреки това издават книгите си тук. Оформя се цяла вълна от eмигрантска литература – твоите книги част ли са от тази вълна?

- Аз вярвам, че литературата няма нужда от етикети – „емигрантска”, „градска”, „гей”, „балканска”, „женска” или каквато и да е. Ако има такава вълна от български автори, за каквато говориш ти, навярно има някакъв интерес към нея, но аз самия почти не я познавам, така че няма как да принадлежа към нея. Моите истории са родени от съвремието, в което всички ние живеем независимо къде. Вярвам, че са интересни както на българите плащащи данъците си в чужбина, така и на българите избрали да останат тук. Знам, че съм достигнал до хиляди сърца. Ще го правя, докато мога. Frognews.bg