Веднъж, по време на предизборна кампания, лидерът на една партия, която според Конституционния съд не била етническа, но според хората била сепаратистка, казал:

- Аз командвам държавата. Каквото кажа – това става. Аз разпределям парите.

Това се случило в едно малко селце, където повечето жители били бедни и едва изкарвали прехраната си. Лягали и ставали с Корана, а партийните величия им говорели непрекъснато, че ако не са зад партията, ще дойдат християните и ще ги възродят за една нощ.

Един ден през селото минал известен Мъдрец. Хората се стичали при нега да го питат за разни неща за живота, търсели надежда. Тогава той им разказал притчата за шейх Фарид.

Ето я:

Веднъж рано сутринта шейх Фарид се отправил към реката за обичайния воден ритуал. Някакъв бедняк се присламчил към свитата му и плахо попитал:

- Моля те, спри за минутка. Изглеждаш толкова озарен от Божията благодат, а
аз дори не си помислям за подобно нещо. Изглеждаш и сякаш извън живота, някак отнесен, а аз си мисля само за сегашния момент. Ти си толкова щастлив и блажен, а аз страдам толкова много, защото нямам дори желание да търся Божественото. Какво да правя? Как да предизвикам у себе си желанието?

Фарид погледнал човека и казал:

- Ела с мен. Изкъпи се с мен в реката – може пък докато си във водата да получиш отговор на своя въпрос.

Двамата мъже нагазили в реката и заплували. Когато стигнали средата на реката шейх Фарид хванал непознатия мъж за раменете и почнал да го натиска под водата. Човекът се стреснал, но помислил, че шейхът се шегува. След малко обаче се уплашил сериозно, защото почнал да гълта вода. Силните ръце на Фарид го натискали все по-надолу. Беднякът изпаднал в паника и почнал да се бори с всички сили за живота си.

Фарид бил як и едър човек. Въпреки това хилавият мъж накрая успял да се измъкне от желязната хватка и едва поемайки дъх се развикал:

- Ти си убиец! Какво правиш? Аз съм беден човек. Дойдох при теб за съвет как да търся Божественото, а ти реши да ме убиеш!

Фарид възкликнал:

- Чакай, чакай! Нека те попитам нещо. Когато те държах под водата и ти започна да се давиш, колко мисли имаше в главата си?

Човекът отвърнал:

- Колко? Само една: как да се спася, да си поема глътка въздух.

Фарид попитал отново:

- Колко време те обсебваше тази мисъл?

- Бързо отлетя, защото вече ме вълнуваше само как да оживея. Дори не си помислих: „Животът ми е в опасност!” „Да изляза над водата!” – бе единственото, което исках. Това бе целият ми живот!

Фарид отвърнал:

- Значи си разбрал. Това е отговорът. Ако се задушаваш в този свят, ако си
притиснат от всички страни и вече си мислиш, че нищо друго не те чака освен смъртта, точно тогава възниква желанието да намериш Истината, или Бог. Именно това желание ще се превърне в твоя живот. Самата жажда за глътка въздух е живот. Показах ти пътя.

Когато Мъдрецът си заминал хората от селото се прибрали по къщите си. Хем били научили по кой път трябва да вървят, хем ги било страх. Нямало как да обяснят на мъдрия човек, че понякога, дори да си се докопал до глътката въздух – идва някой друг и ти я отнема. И трябва да му се молиш...

Неизвестен автор