Лидерът на „Атака” признава, че в началото е бил наивник, но сега е фокусиран и прибран в себе си, вижда по-надалеч, не робува на леви и десни щампи, не е фашист, не репетира пред огледалото, не иска да е министър и ще подкрепи ГЕРБ да състави правителство




Интервю на Люба Кулезич

- Постоянно ви съпътства имиджът на агресивен, тоталитарен лидер. Само преди дни това Народно събрание приключи за вас с още няколко напуснали за несъгласие с едноличната ви власт над партията. От насадени покрай вас провокатори ли се подклажда репутацията ви на антидемократ? Или вие сам давате основания за нея, не на последно място и с фрази като тази от предизборния ви клип: „Аз посочих тези хора”?

- Веднага ще ви отговоря. Няма защо да се лъжем, че всяка партия има своя ярко откроен лидер. Хората казват „партията на Костов”, „партията на Бойко”, „партията на Волен”. Те по естествен начин определят лидерството. Но то е нещо, което трябва да има обратната връзка. Не да се наумиш, че си лидер. Не. Ти винаги стоиш на една база на доверие и признаване от страна на хората. Докато имаш това си някакъв водач. Когато спреш да го имаш, но настояваш на своето, ставаш маниак. В посочения от вас случай се опирам се на това, което хората казват и до ден днешен: „За нас „Атака” – това си ти. Ние ти вярваме.” Те просто по един категоричен и дори първичен, неподправен начин заявяват доверие към мен. И аз се стремя да им отговоря със същото.

- Това не е ли най-малкото обременяващо?

- Да, понякога е много натоварващо. Дори стряскащо. Защото при нашите обиколки виждаме хора, често лишени от всякаква персепктива, които се втурват и започват да ми целуват ръката. Прегръщат ме. Правят го искрено, а не по заповед. И казват: „В тебе ни е надеждата. Гледай този път да събереш хора, които няма да те предават”.

- Така човек не развива ли месианско самомнение?

- Аз съм рационален и аналитичен човек. На мое място всеки би помислил: „Не може да ми възлагате надеждите си, защото само един човек не може да оправи нещата”. Но как да им го изкажеш гласно това нещо? Просто приемаш бремето на една голяма отговорност и се опитваш да не измамиш тези хора. Не се самозалъгвам, че съм Крали Марко. Но поне мога да покажа, че съм последователен, та те да не си губят надеждата. Защото загубят ли я за пореден път към някого, следва тотален срив. Оттам идва това мое самочувствие да кажа за кандидат-депутатите: „Аз избрах тези хора...” Но това не важи за всички около мен. Гаранция трудно се дава. Нямаш скенер, с който да провериш кой кой е всъщност.

- Тогава как бяха посочени кандидатите за народни представители?

- Смятам, че този път отборът, който ще вкарам в парламента, няма да е сбор от случайни хора. Доста по-проверени са и най-важното – доста по на ниво. Защото вече не ги преценявам само от гледна точка на лоялността и субординацията, а и на квалификацията им, за да ги сложа в комисии. Това поражда недоволства: „Защо аз не съм?” Ами не си, защото не си абониран за депутат. През тези 4 години не си показал отборно чувство, тръгнал си да правиш някакви свои клики, някакви самостоятелни изпълнения. Затова не ставаш.

- Напоследък пресата отбелязва, че сте се кротнали в публичните изяви, в интонациите си. Но продължават да ви приписват елементи на национал-социализма като вградени във външното ви поведение и в идеологията на партията „Атака”. Дори онзи ден прочетох, че „Атака” се е наричал фашистки вестник, издаван от Гьобелс. Вие симпатизирате ли на фашизма?

- Това са пълни глупости. Измислих заглавието „Атака”, когато предаването ми тръгна по телевизия СКАТ, като символ на Одринската атака през 1913 г. Тогава българите са превзели града, считан за непревземаема крепост. Т.е. българският инат, волята за атака – това съдържа и името на партията. Да не би да трябва да го извадим от употреба, защото Гьобелс го бил използвал? Това са примерчета, с които хората бяха плашени по предизборни кампании. Имаше твърдения, че ще запаля война на Балканите и че съм новият Милошевич. Някои хора забравят, че от зората на СДС и на в. "Демокрация" са ме гледали на криво и са ме отлюспвали заради радикалното ми отхвърляне на компромисите, на съглашателствата, на шикалкавенето. Но това няма нищо общо с екстремизма.

- Но вие доста театрилизархте поведението си в площадните изяви: вдигнатият ви юмрук, черната кожена дреха, „Полетът на валкюриите” – все неща, които ви довлякоха сравнения с фюрер. Гледахте ли филми, репетирахте ли пред огледалото?

- Ако имам някаква харизма, тя не може да бъде отрепетирана пред огледалото. Това не се е случвало. Никога не тренирам преди митинг, дори не си пиша речите. В това, което казваш, трябва да си вътрешно убеден. Уверявам всеки кандидат за политик, че ако тръгне да заучава разни пози или думи, ще се провали, ако не му идват отвътре. Елемент на шоу обаче има във всяка политическа изява. Това е безспорно. В САЩ особено има експерти, които търсят и постигат направо кинематографично въздействие на изявите на политиците. Но при митингите на „Атака” няма такъв елемент на режисура. За мен е важна искреността.

- Има ли истина в това, че вашият радикален национализъм, който подплаши Брюксел, за вас е ниша, която ви позволи да привлечете отчаяните, отвратените от прехода избиратели и да пробиете? Нещо като роля?

- Национализмът, разикалното говорене съм го прилагал в публицстиката си години преди това. Не ми е щукнал внезапно през 2005 г., за да се намърдам в политиката. Имам статици статии написани за 10 години, от 2003 до 2005 всекидневен коментар по СКАТ без аутокю. Това е натрупване, чрез което съм обяснявал идеите си. Чак когато се видя, че има потенциал те да бъдат подкрепени от достатъчен брой хора, тогава тръгнах да правя партията. Беше лъжа, че ме подкрепят главно лумпени, преживяващи прехода като загуба, нуждаещи се от реваншизъм, който национализмът им предлага. Социолозите бяха принудени да признаят, че симпатизавнтите ми са главно от т.нар. „средна класа” на възраст между 40 и 50, интелигенция, останала без работа, изтласкана встрани.
Какво значи маргинали? 2/3 от обществото бе принудително маргинализирано през тези 20 години... Те приеха това, че искам ревизия на криминалните сделки на прехода. На криминализацията въобще, която създаде малка прослойка от богаташи и мнозинство от декласирани хора. И продължавам да искам такава ревизия...

- Да, но антитурското говорене, раздухването на омраза срещу малцинствата, нетолерантният ви изказ – всичко това създава лош имидж на „Атака” и тя се счита за неприемлив партньор за цивилизовано дясно управление. Как ще се справите с тази лоша репутация?



По време на митинг на "Атака"

- Този лош имидж на „Атака” в посока Западна Европа беше създаден от българска страна. Той е главно резултат на доноси от централата на БСП и от техните представители в Брюксел. Установявам, че през тези години са се надпреварвали да клепат „Атака” като ксенофобска и много страшна профашистка партия.

- Защо точно БСП? Познавам десни, които ги е шубе да са на метър от вас, за да не се изложат...

- Ами защото от БСП са най- стреснати, че голяма част от техните избиратели предпочитат „Атака”. Аз нямам комплекса да говоря за леви и социални мерки като необходимост. А БСП не се свени да следва политика като най-олигархичните десни партии по света. Тя стана изразител на червената олигархия, която не се отличава по нищо от другите олигархии. България има нужда от социални реформи и защита на тази част от населението, което изпадна през борда. Ако не разработим протекционистки мерки за българските производства, ако не направим модерен, държавно гарантрина пенсионен фонд с индивидуални сметки и т.н. всичко ще изгърми в рамките на 5 години.
Във вижданията ми има смесица от леви и десни мерки и в това няма нищо странно. Има нужда и от едните, и от другите в България в момента. Преходът от тотална държавна собственост към пълна пазарна вакханалия създаде необичайна ситуация, която не търпи леви или десни щампи. Национализмът ми залага на това, че цялата нация трябва да бъде защитена, а не само най-привилегированите. Да, не могат всички живеят еднакво добре. Но не трябва да има огромни амплитуди като в България, където разликата между най-богатите и най-бедните е 15 към 1. В скандинавските страни, които даваме като пример за социални пазарни икономики, тази разлика е най-много 5 към 1.

- Да, но коалиционни партньори ви бяха крайно леви и ретроградни националисти. Как се връзва това със сегашния ви порив към надскачане на ляво-десните клишета?

- Бях наивен да смятам, че патриотичната платформа може да обедини и ляво, и дясно мислещи с идеята вотът да не се цепи и разпилява. Оказа се илюзия. Защото има хора, при които винаги надделява някаква дребнавост или скрита обвързаност.Но всеки си минава през заблудите, плаща си цената. Аз не само оцелях, но и се закалих. Сега доста по-спокойно посрещам ударите. Преди ми костваше много цялата държавна машина в един момент да се изправи срещу мен, да мачка семейството ми. Само който не го е преживял, не знае какво е. Но това ме бронира до известна степен. Сега мога да кажа: „Опитахте каквото можахте, аз де оказах по-устойчив от вас и ще продължа”. Това, което ми се случи с провокации, с подставени лица – е било явно неизбежно. Обществото ни е заразено. Голяма се оказа трудността в България да събереш почтени, лоялни хора ...

- ... и нормални не на последно място ...

- ...да, нормални също. И те да си останат таки
ва, когато ги произведеш депутати, общински съветници. Пред очите ми някои се променяха така, че не можех да ги позная.

- А вие не се ли променихте?

- Мисля, че съм се променил за добро, защото съм по-концентриран, по-убеден, по-прибран в момента. Това е като в бойните изкуства. Минаваш през различни етапи, за да се фокусираш в по-съществени и далечни цели. Мисля, че започвам да го постигам. Но се опасявам, че пробуждането на хората тук върви прекалено бавно. Прекалено са били смачкани изглежда. Прекалено много ресурс се налива да бъдат още обърквани и манипулирани. Политиката вече се прави главно през медиите. Виждам как може с много пари бързо да се създаде един политически проект през медиите. И това, което градиш с години, тухла по тухла, да бъде заглушавано с гръмотевични, но кухи фрази. Минава време докато хората се ориентират кое е менте и кое не.

- В какви комбинации за властта за нищо на света не бихте участвали сега?

- Такива, каквито откровено работят против България и националния интерес. То сега всички в хор пропяха за националния интерес и май ще трябва да се загрижа за клретите евро-атлантически ценности. Но комбинации за участие и подкрепа на правителство могат да ангажират „Атака” само, ако партията служи за гарант и коректив, че нещата няма да отидат към повторение на сегашната ситуация. В момента има нужда и от качествена антикризисна програма, и от спешна реформа на съдебната система, и от защита на парите на българите, защото последиците от кризата ще ни ударят в близко бъдеще... Зависи от това кой ще вземе мандата и какво ще е поведението му, за да има подкрепата ни. Да предположим, че това е ГЕРБ. В каква посока ще тръгне, каква решителност ще има? Ако се начертаят мерки, които са в унисон с националната потребност в момента, защо да не подкрепим ГЕРБ? Ще ги подкрепим.

- Ами ако от Брюксел им казват да не се съешават с „Атака”, тогава какво?

- Това са преувеличения. Например, Берлускони направи коалиция с формации, много по-крайни от „Атака” – Северна лига, Джан Франко Фини, Александра Мусолини са там. Никой не обяви това за светотатство. Просто по-мъдро и по-държавнически действа Берлускони и много добре съзнава, че без стабилно мнозинство си оставаш в опозиция. Ето, ние сме 4 години в опозиция, над 50 законопроекта сме предложили, куп други неща. Няма, не минават. За да направиш това, което искаш, трябва да се стремиш към изпълнителната власт. Стига оттам нататък да не правиш безпринципни неща. Звучи лесно, трудно е за изпълнение, но ...

- Ако ви предложат министерство, кое ще се изберете?

- Честно казано, не съм мислил за реализация като министър. Не се виждам като такъв. Виждам се като човек, който да тласка нещата в правилната според мен посока. Изградил съм си убежденията по труден начин, платен скъпо с живот и с отдаденост. И знам, че ако съм достатъчно ясен коректив и стимулатор, ще има резултат.

- Екстрасенсът Вера Кочовска, с която знам, че сте близки, предричала ли ви е съдба на водач?

- Казвала е на жена ми Капка, че имам нещо като мисия, като предназначение и т.н. Аз гледам и със симпатия, но и с резервираност към подобни неща. Вера безспорно е човек с доказани качества на феномен. Но съм убеден, че каквито и предначертания да носиш като даденост, в твоите ръце е това, което ще ти се случи. Ясновидците могат да подскажат тенденция, посока, но пътя си го определяш ти.

- Как ще отговорите на опасенията, че яростното ви антитурско говорене всъщност презарежда матрицата на Доган и на ДПС?

- Аз искам от Турция да ни обезщети. Имат да ни плащат 15 милиарда – това са установени документално неща, от Ангорския договор и прочее, да не ги изреждам. Да си ни ги дадат – това са парите за цял пенсионен фонд. А за Доган какво да кажа? Той си съществуваше и си управляваше много преди „Атака” да я има. Сега чувам, че пак плашат българските турци с нас, но какво да направя? Ако „Атака” се саморазтури, ДПС няма да се саморазтури. Ще даде банкет сигурно, а после ще си намерят друг враг, с който да оправдават съществуването си, източването на средства, използването на исляма за политическите си цели, разпалването на етнически страхове. То е повече от очевидно, че не „Атака” ги активира за такива работи. Какво повече да обсъждам и да доказвам?!