Бате Бойко, ти си приказен юнак! Така казва кака Ме. Кака Ме е Меглена Кунева, но ние и казваме галено Ме. Кака преди викаше, че си гола вода и гащник от Банкя, но сега вече те обича.
Даже чичо Ан, нейният мъж Андрей Пръмов, онзи ден като ядяхме таратор на обяд рече, че приличала на Принцеса Сиси, от книжката на някой си Лоазо. Влюбила се била в неподходящия човек.



Аз не съм я чел, защото не ни е в лятната програма, дето я подписа чичко Дан, Даниел Вълчев, искам да кажа. Щели да махат след изборите „Овчарчето Калитко”, чу ли? Ама аз вече я прочетох...

Но да не се отплесвам. Кака Ме много те обича напоследък. И много страда, че не и обръщаш голямо внимание. Плаче, не излиза от къщи, освен за интервюта. Онзи ден като тръгна за една телевизия, влязох в стаята й, защото обичам да си играя на леглото – то е с белгийски матрак. Баба казва, че тия матраци са най-хубави – спиш на тях като в облаците. Баба ги знае тези неща. Та онзи ден легнах на леглото както друг път, но изведнъж усетих, че нещо ми подмокри под главата. Скочих като ужилен и какво да видя – възглавницата потънала в сълзи. Сълзите на кака Ме!!! Ох, Бате Бойко, да можеше да видиш... Сърцето ми затупка, сякаш искаше да се прости с тинейджърските ми гърди. Беше много страшно. Извъртях се като живак, за да се отдалеча от мократа възглавница и паднах от леглото. Тъкмо да се изправя и да въздъхна горко, видях, о, чудо, лексиконът на кака Ме!!! Бате Бойко, сигурно забелязваш, че слагам по три удивителни знака тук-там. Да знаеш, не е тук-там, а на най-драматичните места. Научих този похват в кръжока по литература „Защото сме джуниър социалисти”. Там веднъж дойде бате Серж да ни дава автографи. За останалите той е Сергей Станишев – председателят, но в нашето семейство всички го наричат просто Серж, а аз слагам едно „бате” отпред, защото е малко по-голям от мен. Та от батко Серж научих да слагам многоточие, където не знам как да завърша изречението. Даже ни даде пример: „Завършихме един успешен мандат...” Аз понеже не схванах веднага каква е работата го попитах дали това означава, че му се иска още един мандат, или че предишния не е бил много успешен. Той обаче ме погледна доста странно и взе та ми подпали врата с левачката...(...)

Друг път дойде в класната ни стая за „Урок по родолюбие”, но като ме видя му се развали настроението. Не знам какво му става на този човек...(...)... Ти знаеш ли?

Но да не те отегчавам, че си имаш работа... Както вече казах, попаднах на лексикона на кака Ме. Отгърнах с треперещи ръце първите страници и що да видя: изписани изречения с красивия почерк на кака Ме, стихчета, имена на чичковци и лели, които бе украсила с цветенца, пеперудки и винетки – като една брюкселска дантела!!!

Ето какво беше написала още в началото с посвещение на леля Ул, дето е шеф на националната телевизия, знаеш я – Уляна Пръмова.

Приятелко, любима,
към тебе пращам
тез слова:
Прости ми
ако с нещо
съм те наранила
неволна грешка
е било това!!!

Мисля, че знам каква е грешката, защото съм чувал кака Ме да казва, че леля Ул я кани всеки ден да участва по БНТ, в което предаване си избере, но тя не можела да изпълни нейното желание, защото трябвало да прескача и до Брюксел. Затова и се извинява, нали разбираш.

На друга страница прочетох: „Едно момиче те обича, а ти дали разбра, гледай в очите ми и ще разбереш това!” Беше оградено с жълти гълъбчета под формата на сърце, а вътре имаше снимка на един възрастен дядко с малка брадичка. Знам кой е, не ме мисли за толкова смотан, но не ми е работа да говоря за това. Кака Ме ми е казала, ако видя нещо дето е по-така, да си затварям устата. Иначе щяла да ми я затвори тя...

После прочетох някакви страници, в които пишеше за командировките й, но не ми беше много интересно. Вечери, обяди, хотели, джиджи-биджи... Скука. На едно място става по-интересно, защото споменава нещо за китайски играчки, за кученца, които могат да ти извадят окото, за кофички от отровна пластмаса и други такива неща. Ама сигурно се е шегувала, защото за Коледа ми подари кученце, на което под опашката, на дупенцето, пишеше Made in China. Бате Бойко, на теб какво ти подариха за Коледа?

На една от последните страници обаче много се разстроих. Почеркът на кака Ме бе станал неравен, а по листовете имаше размазани букви, сякаш сълзи бяха капали върху написаното. Много ми домиля и с голяма мъка успях да прочета: „Защо Земята се върти? Защо на филма пише край? Защо мандатът свършва тъй бързо? Защо когато трима се обичат все някой ще ги раздели?!” Ай, ай... Това беше от мен, като израз на покрусата, която усетих в какините думи.

Сърцето ми се пръсна на парчета. Ама това не беше всичко. Един стих ме довърши:

Когато пясъкът
в морето бъде преброен
тогава, ти ще си забравен от мен.

Дори Земята да гори
ти спомените запомни,
че те са доказателство
за нашето влюбвателство!

Бах мааму, направо гениално!!! А отдолу в скоби някой бе допълнил:

Ти си ангелче опасно,
ти си дяволче прекрасно,
който до теб препари,
ще яде любов или шамари.

Имаше и подпис на автора, но не успях да го разчета.

Бате Бойко, помогни на кака Ме! Тя е много добричка и ще те обича, както обичаше дедко Цар, а после и батко Серж. Дори повече. Колкото обича себе си! Да, да, толкова ще те обича. Чух я веднъж през вратата на банята да казва: „Господи, помогни ми и този път! Толкова съм добра, толкова съм велика!” Схващаш ли?

Следващото, което бе написала в дневника, обаче ме направи оптимист:

Ще се срещнем ние с теб
и ще си дадем завет.
И другарско обещание -
за цял мандат признание,
Без омраза, без предателство
да изкараме едно приятелство!!!

Сам виждаш, Бате Бойко, че положението е сериозно. Ти си Супермен и трябва да разбереш кака Ме. Аз я обичам и искам да й помогна. Вземи я, моля те! Ако не за еврокомисар, само за комисар...

Едно нещо обаче не ми дава мира. На последната корица на лексикона, някой с червен флумастер беше написал:

”Филмът не е шведски, а съветски, не е сексуален, а социален и не се казва „Баба дала на войника”, ами „Балада за войника”...

Нищо не схващам, вероятно защото още съм малък. Но ти, Бате Бойко, ти нали разбираш? Кака Ме иска в Брюксел, а не в Швеция и иска да е комисар, а не баба...(...)... А войника сигурно си ти...

Твой приятел вечен:

Севтчо ІІІ, ученик,
Тракийската прогимназия