Писал в донесения за Ватикана, че църковните служители се преструват на бедни



Асоциацията за българо-френски обмен ще изпрати протестно писмо до премиера Бойко Борисов заради назначаването на историка Божидар Димитров за министър, отговарящ за българите в чужбина. Стефан Манов, един от основателите на асоциацията твърди, че сътрудничеството на Димитров с бившата ДС е проблем. „Личност с подобна биография и убеждения не би могла да заема този пост в контекста на ценностите на наднационална Европа”, казва Манов.

Божидар Димитров обаче не смята, че агентурното му минало ще дискредитира ГЕРБ. В папките с досието му на агент от ДС най-вероятно има изчезнали страници. Това е мнението на БНТ, която излъчи репортаж по темата.

От него става ясно, че Димитров е работил под три различни псевдонима – Кардам, Тервел, Телериг. Службите са го вербували още като студент през 1973 г. Подписал е декларация, че дълбоко вярва в комунистическите идеи и иска да защитава родината си.

От държавната телевизия твърдят, че Димитров не е писал доноси. В папките се пазят оригинали на разписки за суми, получени от историка за командировки, за хотел. С едната се доказва, че си е купил костюм.

Димитров писал за чужденци, които познава и българи, живеещи в чужбина, свързани с научните среди. Сред обектите му са внучка на възрожденец и студент от Югославия, който се изказвал негативно за политиката на Тито.

Интересен момент от биографията на Божидар Димитров е включването му в палеографската школа на Ватикана с френско съдействие. Първоначално посетил Ватикана, уж за да предаде дарение от книги. После изпълнил задачата да установи стабилни връзки с ключови хора от библиотеката, за да стигне до секретния фонд и да се добере до документи за папската политика на Балканите от последните 150 години.

В описанията му за хора от библиотеката прави впечатление словесната скица на шеф на отдел. Димитров го портретува като среден на ръст, с овехтял костюм и с петна, които той възприел като един от триковете на църковните служители за демонстрация на бедност.

Историкът е изключен от състава на сътрудниците на Първо главно управление, защото без да уведоми ръководителя си внесъл книги на Александър Солженицин в България. Давал на приятели да се запознаят със съдържанието им. Именно някои от тях са го наковладили пред службите за това. Димитров бурно изразил недоволството си, поради което бил окачествен като недисциплиниран.

По-късно му прощават и го възстановяват на агентурните му позиции под псевдонима Тервел.