Лъскав хотел или дървено капанче над плажа? Алтернативата за работа не винаги е в полза на лукса. От кръчма се вадят по‒яки кинти.

Ju_17

Да работиш в лъскав хотел не е гаранция и за лъскава заплата. Оказва се всъщност, че ако бачкаш на каквато и да е длъжност в далеч по‒мизерно плажно капанче, което с нищо не може да се конкурира с тризвездния луксозен хотел на първа линия до морето, ще си с много повече парички в джобчето и 100 пъти по‒доволен от условията, предлагани за работа. Почти всички тийнове търсят работа за цялото лято и повечето остават изключително доволни в края, когато правят отчет на спечеленото. Други обаче бачкат извънредно много, а им плащат смешно малко. Кофти е, че друг избор не им остава, защото в най‒пиковото време от сезона всяко друго работно място отдавна е заето.

В луксозния хотел Frognews.bg се натъкна на някои подробности относно начина на работа и тихото недоволство от страна на персонала, който съвестно работи, затова резонно му се ще да вземе някой друг лев повече. Фактът, че парите са малко, е неоспорим, но това, че заплати се плащат със 10 дневно закъснение сякаш не е от значение за работодателите.





И не само това, ами целият персонал няма никакво право да се храни от храната в ресторанта, дори готвачите, сервитьорите и барманите. Запознати разказват, че от всичко се пести, като се купуват най‒евтините артикули, така че да могат собстениците да имат най‒голяма печалба. Така било винаги, а не заради кризата понастоящем. Между персонала пък, типично по български, се прокрадва лицемерие ‒ някои са „по‒приближени” на управителите и тайничко им спускат информация от кухнята, заради което имат своите "доноснически" привилегии. Пред колегите си, разбира се, се правят на по‒големи светци и от Господа.

Високопоставени лица от хотела пък (става дума за баш босовете) най‒нагло се разхождали с крупни суми и изобщо не се срамуват да си ги „броят” пред подопечните си, докато персоналът не получавал и 1/8 от „джобните им пари”.

Frognews.bg видя, че работата в хотела е изключително натоварена, но сякаш човешкият труд не струва нищо. Дори и да напуснат недоволните на тяхно място веднага ще дофтаса някой друг, защото търсене определено има. Тоест биха загубили дори и мизерните пари, които им се дават. За здравни и друг тип осигуровки изобщо не може и дума да става, нищо че всички работят минимум по 8, някои и по 12 часа. Същата мила родна картинка цари по цялото ни Черноморие.



Oт срещуположното капанче разказват обаче съвършенно различна история: затова как при тях може и да не се печели много като основна заплата (която въпреки това пак е по‒голяма отколкото тази в хотела) и от бакшиши, но там си имали други методи на далавери и дребни кражби от оборота. Вършат ги, защото шефовете им явно са си изкалкулирали загубите, пък и няма как да ги хванат. Освен всичко останало на ден им се полага по една порция готвено, кафе и безалкохолно, а те си хапват даже и по повече. При това не стоят по цял ден на крак, защото работа има главно само, когато се струпват хора на плажа. И в крайна сметка остават доволни, пък и смените им са различни, ту първа, ту втора, ту междинна. Т.е. - човек може да си почива.

Така че, ако ви се бачка по морето, не се лакомете по лъскавите хотели: порутеното капанче може да свърши далеч по‒добра работа, а и сте близо до плажа ‒ т.е. държите под око готините мацки по бикини. Все някоя може да се отбие и при вас...