В пристан на гейове се е превърнала църквата, според отец Камен Бараков, който служи в алтернативния синод на Инокентий.

интервю на Васил Василев

- Отец Бараков, нека уточним какво означава алтернативен синод и обижда ли ви тази квалификация?

- Означава друга възможност и по никакъв начин не може да ме обиди. Ние сме си Българска православна църква и сме си част от нея, и никой не може да се съмнява в това. Въпросът е, че не ни харесват някои неща.

- На какво сте алтернатива?

- На статуквото, което не е добро, на църквата, която в България е като спален вагон, на никаквото отношение към хората, на ограниченията на миряните да участват активно в живота на църквата, умишленото им изолиране чрез устава и нежеланието да се взима отношение към проблемите в нашия обществен живот. Алтернатива сме на това, че БПЦ, която се ръководи от Максим е свързана с Руската православна църква, като един филиал. Ние желаем да служим, както е казано в молитвата, „църква и отечество на ползу”, т.е., на нашето отечество. При Максим има едно страховито проруско лоби. За мен там е гнездо на предатели, това не бива да продължава, а да се провери обстойно.

- Синодът на Инокентий, в който проповядвате и вие, спечели дело срещу държавата в Страсбург, след което беше наложено тя да се споразумее с вас до 5 септември. На какво се надявате?

До 5-ти септември, според съда трябва да се направи споразумение с държавата. За голямо съжаление от месец януари до сега времето си минава, опитахме разговори с предишното правителство, чисто формални. Царско-комунистическото правителство не се интересуваше абсолютно от нищо. Ние изпратихме едно писмо до новия премиер и до новия министър на правосъдието. То е уведомително за това, че сроковете скоро изтичат, пишем, че сме готови за приятелско споразумение с държавата и за разговори по този въпрос. Те са на ход. Това е наша държава, да не мислите, че умираме от удоволствие да я съдим, проблемът е в друго. Беше извършено насилие, погазване на законите. В решението на съда това се потвърди. Нарушителите на закони се наричат престъпници. За това се съдихме – никога повече да не се случва това в държавата, една дива азиатщина. Зад това стояха Първанов, Симеон, Филчев…

- Защо правителството на Станишев отлагаше толкова приятелското споразумение, постановено от Страсбург?

- Комунистът си е комунист. Те са си поддръжници на тази прослойка на църквата, подкрепяха я през цялото време. Спомнете си демонстративните срещи на Станишев с БПЦ, водеха се журналисти, показваше подкрепа, правеха смешни изказвания по повод решения на съда, че било намеса във вътрешните работи на църквата. Нищо подобно, Страсбург не се занимаваше с църквата, а с органите на реда, които извършиха издевателство към нас.

- Искате да кажете, че църквата е изцяло обвързана с БСП?

- Абсолютно, тази част с Максим е на 100% протекция на БСП. Има едно решение, всички, които са виновни и са пряко свързани с църквата, да бъдат лично съдени. Говоря за Симеон Борисов, президента Гоце, Филчев и още няколко души. Готови да свидетелстват са прокурори, насилвани да издават постановления на полицията да дойде и да ни пребие. Оказан им е натиск, дори от самия президент. Какъв държавник впрочем е той? Наредиха му всичко от Русия и той като послушко изпълни всичко. Това ли е защитаване на българските интереси? Да сме наясно, аз не съм против Русия, против руския народ, а против политиката на Руската православна църква и опитите й да се намесва в българските църковни дела. Преди време имаше концерт на руски оркестър със солист Йосиф Кобзон. Рециталът започна със „Ставай страна огромная. Ставай на смертний бой.” На първия ред се оказват няколко духовници от синода на Максим, които скочиха на крака, и цялата зала започна да се смее подигравателно. За какъв авторитет говорим? Това ли ти е работата на духовник?


Отец Камен Бараков

- Само в несъгласието с политиката на Максим и насилието срещу вас ли стигнахте до съда в Страсбург? Появиха се съмнения, че синодът на Инокентий прави всичко, за да си върне доста скъпите имоти, оценени на 700 млн. евро?

- Искът се състои в две части – заради насилието срещу нас и търсене на лично обезщетение – заплати, осигуровки и т.н. Ние бяхме изхвърлени, не можехме да отидем дори и на трудовата борса, защото нямахме заповед за уволнение. Втората страна – от съда ни поискаха информация за храмовете и манастирите, в които сме били преди времето на гоненията срещу нас, и каква е тяхната стойност. Независими експерти направиха свои оценки, които представихме в съда. Стойността им е 678 млн. евро.

- Нека да изясним въпроса с тяхната собственост.

- Те не са собственост нито на синода на Максим, нито на държавата. Те са собственост на Българската православна църква, чиито представители сме и ние. Храмът се управлява от църковното настоятелство, което го стопаниства и носи отговорностите си, начело с председател – свещеникът. Ние имаме крепостни актове, в които пише „този храм, тази земя е собственост на еди-кой си…”. Колкото са на Максим храмовете, толкова са и наши. Естествено е да имаме претенции към определени храмове и манастири, защото ние сме изхвърлени точно от тях. Там сме работили, там сме служили на хората…

- Готови ли сте да подадете ръка на синода на Максим и да има обединение в Българската православна църква или ще следваме модела на гърците, където има няколко синода?

- Аз лично искам да има една силна Българска православна църква и към това съм се стремил. Нашият бунт беше за промяна в тази църква, но срещнахме комунистически отпор, подценихме ги. Готови сме да седнем и да преговаряме, но първо трябва да се разберем до 5-ти септември с правителството, защото държавата ни изхвърли, а не хората на Максим. Наясно сме, че България няма да ни изплати тези 678 млн., ние не ги искаме, знам, че страната няма от къде и да ги вземе.
В този контекст сядаме на масата на преговори, нека държавата също да присъства като наблюдател. Но да се водят смислени и сериозни дебати. Комунистите да забравят, че ще ни извиват ръцете. Трябва да има един преходен период, да се успокоят страстите, да работим заедно. Ние се познаваме помежду си, ние сме от „едно котило” и се знаем кой колко струва. Молим се по един и същи начин, това, че не признаваме водещата руска политика в България, не значи, че сме врагове. Добрият духовник трябва да бъде и добър българин.

- Да се върнем на проблемите във вашия синод. Излезе информация, че лично вие се опитвате да си създавате лобита там с цел завземане на територии. Има ли разногласия в синода на Инокентий?

- Всеки е различен, голямата част от нас споделят мнението, че трябва да се работи много сериозно, да се изграждат структурите, защото имаме силно влияние из страната. Избрахме Неврокопски митрополит. Получи се една голяма вълна на поддръжка. Защото там има една неавторитетна личност – Натанаил. Той беше избран в български автобус, по най-незаконен начин, и ето какво му се случи. Не съм участвал в гласуването на новия – Геврасий, но наблюдавах. Там всичко беше законно, хората участваха с такова желани. Имаше обаче един двама, които не бяха избрани, от които нищо не става. Те не могат да служат. Те бяха оставени по милост в църквата и бяха се впили в църковното тяло. Трябва да се изчистим от такива хора, които си мислят, че могат да крадат и да получават благи от църквата.

- Какъв е механизмът тези хора да бъдат отстранени?

- Има начин, естественият избор. Хората преценяват, мислят - довериха се на човек, който беше сред народа през 5-те години изгнание, а не на мошениците, за които говоря. Като ми кажат утре, че и аз не ставам – тръгвам си. Църквата не е бащиния!

- Вижте обаче до къде стигнахме, да говорим за църквата като за имот, като за бездушна сграда. Какво се случи с духовното, защо изчезна от мирогледа на българина?

Много са причините, намираме ги и в нас. Ние се опитахме през 1991 г. да направим силна и жива църква, която да стига до всяка душичка. Идеята е да влезем при народа. Идеята ни е да направим всичко, което се служи в полза на народа, да е безплатно – венчания, опела, кръщенета и т.н. Миряните ще си платят само свещичката. Всеки месец свещеникът ще дава информация до колко дома той се е докоснал, обгрижил и помогнал. Имахме безплатна столова, която изхранваше 300 души – разтуриха и откраднаха всичко – до паница. Не може само да грабиш и да печелиш от хората. Направи нещо за тях! Не да ги чакаме да дойдат в храма, ние ще ходим при тях, да разберем проблемите им. Помогни му, дори в чисто светски план – ако е безработен, постарай се да му намериш работа, ако е сакат – изпращаме наш служител да полага грижи за него.
За наркоманите – също. Винаги можем да заделим 3 пусти манастира, които се управляват от шепа хайдуци, да ги пригодим за тези хора и да направим комуни.
Друг основен въпрос пред църквата е, как тя да намери начин да влияе на политически решения в страната. БПЦ трябва да е коректив. Когато някой кривне от правия път, патриаршията да извива глас и да съобщава „ето, този човек греши”. Давам ви пример. Наскоро имаше конфликт между две християнски страни – Грузия и Русия. Избиха се християни. Къде беше църквата? Какво направи тя? Опита ли се да попречи?

- Как ще стигне гласът ви до християните, след като те не разбират езика, на който проповядвате?

- Ние четем и проповядваме само на български език, на който християните говорят днес. Трябва да има един превод на песнопенията, там е по-сложно, но аз съм напълно съгласен да се проповядва на нов български език.
Но искам да подчертая, че процесът на сближаване между църквата и християните трябва да е съпътстван с въвеждането на вероучение в училищата. Това ще даде на България по-добри деца. За няколко години резултатите ще бъдат налице.

- Изникна въпросът дали хомосексуалистите имат място в БПЦ?

- Не, в никакъв случай. Не съм против гейовете, да си живеят живота, да не натрапват обаче сексуалността си. Никой няма никого да убива. Църквата не е пристанище за гейове! Макар че и сега е пълно с тях. Бяха намерени писма между високопоставени църковни служители, изключително популярни в България, където директно се обръщат на „заец и волк”. Крайно време е с това да се приключи.