21 Юли, 2007

- Господин Брам, как приемате потвърждението на информациите, че българският президент Георги Първанов е бил сътрудник на бившата ДС?

- Постепенно започвам да губя вяра в България. Българите са хора, които много искат, да се пише и говори само с добро за тяхната страна. Но в повечето случаи фактите не са толкова радостни за тях. Още миналата година стана ясно, че Първанов – държавният глава - е бил сътрудник на бившите тайни служби. Сега имаме черно на бяло докъде се е разпростирало това сътрудничество и към днешна дата не знаем, колко още по този случай ще излезе на бял свят. Всичко това повдига много въпроси и аз съм убеден, че това няма да е последният скандал. В същото време не вярвам, че случаят “Първанов” ще бъде разнищен докрай и че българската общественост ще научи всичко за него. Както казах, това повдига много въпроси.

- Какви по-конкретно са тези въпроси?

- Човек се пита, защо малко преди края на комунизма Първанов е станал сътрудник? Дали е вярвал до последно, пък и след това, в просъществуването на комунистическия режим? Очевидно, че това е така. Сега става ясно, защо по време на войната в Косово Първанов написа онова писмо до Милошевич, т.е. той и тогава все още е вярвал, че комунизмът ще оцелее. И тогава изведнъж у него настъпва голямата промяна – като президент той не оставя някакви особено неприятни впечатления, но неговото минало е бреме за България. И аз се питам, дали е чиста случайност, че като президент сега той се е обградил от толкова много хора от бившите тайни служби?

- Какъв е отговорът – случайност ли е това?

- Не вярвам, не вярвам в това, защото в противен случай ще трябва да разширим въпроса и с отделните министерства, и с други държавни институции, в които също има много хора от бившата ДС. И тогава може да се окаже, че България не трябва да се приема на сериозно, защото никой не знае, доколко тези хора все още продължават да си сътрудничат и дали 18 години след падането на комунизма старите връзки са живи и задкулисно продължават да управляват страната. Аз се питам още, каква ще бъде реакцията в Европа – вероятно Брюксел ще трябва да запази дипломатичния си и вежлив тон или пък ще се дистанцира и въздържа от преки контакти с Първанов. Питам се още, какво чувстват сега германските социалдемократи в Берлин, които категорично се дистанцират от ЩАЗИ и които досега наричаха Първанов свой приятел? Каква ли ще бъде изненадата им сега, когато официално е потвърдено, че Първанов е бил агент на ДС, макар и само като научен сътрудник? Но това не е цялото действие – далеч все още не сме научили цялата истина, ако съдим по твърденията, че липсва част от досието на Първанов. Всичко това е бреме за българския народ, който сега трябва да си отговори на въпроса, ще може ли да живее с това бреме или ще предпочете да сложи ново начало, т.е. да реши веднъж завинаги въпроса с тайните от миналото, че да получи спокойствие! Сигурно е много мъчително всяка година или на всеки 6 месеца веднъж българите да се оказват конфронтирани с темата за досиетата! Това не е добре за тях, за имиджа на страната и колкото по-скоро бъде прочетена цялата страница, толкова по-добре за всички.

- Вярвате ли, че огласяването на истината за агентурното минало на Първанов ще има някакви последици за него и трябва ли да има такива според вас?

- Трябва да има последици. В противен случай това ще означава, че темата за престъпленията на бившия комунистически режим не се приема на сериозно в България и че хората са се примирили със съдбата си да живеят с тези остатъци от комунизма. Ако смятате, че на Балканите това е възможно, защото никой не се интересува какво става в страната, ще ви кажа, че това е напълно погрешно, защото България се наблюдава отвън. Вероятно хората са прави да отказват участието си в избори, тъй като не виждат смисъл. Това е лошо и за младите, които ще загубят надежда. От тази гледна точка смятам, че нещо трябва да последва, защото и за самия президент Георги Първанов би следвало да е важно това - страната, която той представлява, да се ръководи от чисти хора. Сега той е изправен пред дилемата да реши кои интереси са му по-важни – дали неговите лични или тези на България.