Бойко Борисов с катастрофално доверие сред българите – 13,8 на сто. Това показва проучване на BBSS Gallup International месец и половина след парламентарните избори.
Сергей Станишев е на върха и чупи рекорда с 64% доверие и е номер едно в Топ 10 на българските политици.

Президентът Първанов е на второ място с 52 на сто одобрение.

Атака и ДПС са сравнително стабилни.

Този резултат можеше да е медиен факт, ако тройната коалиция, начело с БСП, бе спечелила изборите, а Станишев бе останал в кабинета си на премиер. В смисъл, че тогава BBSS Gallup International би уловила пулса на народа пак така справедливо, както и сега.

Нямаше да е трудно да се изтръгне това признание от електората, тъй като той нямаше да има никакво понятие колко и как се е крало по време на предишното управление. Сега вместо за бюджетен дефицит щяхме да слушаме за успехите ни в борбата с кризата, да честваме трета и четвърта копка на АЕЦ „Белене”, а Главбулгарстрой щеше да строи ударно многофункционалната спортната зала на 4-ти километър с печалба като тази за сградата на министерството на Асен Гагаузов... Такава щеше да ни бъде сервирана волята на победителите. Политическата воля. И пак всичко щеше да се прави в името на народа, на Брюксел и световната прогресивна общественост.

Само че победителят е друг, а победените...тях дори социолозите вече не ги обичат както допреди 5 юли.

Историята дава немалко примери как се е постъпвало с победените.

Според някои преданя, описани от Тит Ливий в неговата „История на Рим”, галският вожд Брен наложил на победения Рим контрибуция от хиляда фунта злато. Римляните приели, но не били съгласни златото да се тегли на везните на победителите. Тогава Брен, издевателствайки над римляните, поставил на везната и своя меч, за да натежи още повече, и възкликнал: Тежко на победените!

На 17-ти юли 1944, по улиците на Москва минават колони от 57 000 германски войници и офицери, пленени от Червената армия по време на Белоруската операция. Събитието е наречено „Марш на победените”.
По време на освобождаването на Белорусия е разгромена немската групировка от армии „Център”, наброявала над 1 200 000 души. Загубите на Вермахта надхвърли 500 000 убити и пленени. За Третия райх това е началото на края.
Не всички в Берлин обаче са осъзнавали това. Хитлер например нарекъл разгрома „планомерно изтегляне на войски”.

БСП и Станишев загубиха катастрофално битката за България на 5 юли, но продължават да наричат това преминаване в „конструктивна опозиция”. Не спират да говорят и за успехи на БСП във властта, които не били добре обяснени и затова хората не ги оценили. С половин уста признават „някои слабости”, които щели да направят партията още по-силна.

Свен Хасел описва в книгата си „Монте Касино” как съюзническите войски притискат германската армия в Италия в края на Втората световна война. В този критичен момент Хитлер се обръща към нацията с думите: „Немски мъже, немски жени, нашите врагове – варварите, а именно руските блатни жители, американските гангстери, френските сифилитици и хомосексуалните английски аристократи – казват, че немската армия се оттегля, но немския войник не отстъпва и крачка от мястото си...”
Преди време Станишев посрещна в Министерски съвет представители на ГЕРБ със „Здравейте, циркаджии, какво правите”. По време на кампанията пък заяви за лидерът на ГЕРБ: „Борисов съвсем се е разпищолил”.
Откривате ли петте прилики?
Днес „червената армия” на социалистите се топи като ланския сняг и само Станишев вижда в това мотив да продължи своето дело на „Позитано” 20. Това обаче е негов проблем и проблем на БСП, не на българите. Проблем за българите е да се справят с наследството на предишното управление. Може би дори не осъзнаваме все още колко огромен е този проблем! Защото не става въпрос само за финансов и икономически срив. Доказаха се съмненията ни, че преходът за нас е това, което бе ураганът „Катрина” за жителите на Ню Орлиънс през 2005.
Истинските данни на BBSS Gallup International са обратни на тези, които споменавам в началото. Премиерът Бойко Борисов чупи рекорда на царя в началото на мандата с 64% доверие и е номер едно в челната десетка на политиците. Следва го президентът Георги Първанов, а лидерът на БСП Сергей Станишев заема фаталното 13 място. БСП е на дъното с 13,8 на сто доверие, което трудно се връзва с това, че еспремиерът Станишев е загубил само 4% подкрепа в сравнение с юли и има 20% одобрение.
Известната агенция Buzzdash на свой ред задава в интернет въпроса: „Ако днес имаше избори, кой щеше да спечели?”. Отоговорите сочат: БСП – 0%, ГЕРБ – 89%, Синята коалиция – 5%, Атака –5%, ДПС – 0%. Ами сега?

Подобно разминаване в момента може да мине повече за любопитно, отколкото за някакъв знак. Все пак не е лошо да сме нащрек. Понякога зад данните на социолозите се крие нещо повече от статистически интерес. Например зад рекорда на Борисов да се търси шанс да не бъде преразглеждана държавната помощ за голфигрищата. Кой знае...

Един мъдрец стоял край едно езеро и съзерцавал красивата гледка. По едно време към брега се приближила свитата на падишаха, сподиряна от огромна тълпа. Като стигнал до водата падишахът извадил от пояса си шепа жълтици и ги хвърлил в езерото. Всички се хвърлили да ги вадят с радостни възгласи. Мъдрецът обаче погледал малко, обърнал се и си тръгнал. Тогава владетелят го настигнал и го попитал:
- Не те ли изкушават парите, мъдрецо?
- Има и по-важни неща...
- Зад думите ти винаги се крие нещо повече от това, което казваш. Признай ми, какво всъщност си мислиш в този момент?
- Просто се сетих, че вчера ти пусна крокодил в езерото и сега може би проверяваш дали все още е там... – отвърнал мъдрецът.

Димитър С. Димитров